Решение № 7084 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14476/2010 г.

Решение № 7084 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14476/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Пламен Стоянов Стоянов от гр. Айтос, чрез пълномищника-адв. Тасков, против решение № 1024/25.08.2010 г., постановено от Административен съд-гр. Бургас, ХI състав, по адм. д. № 127/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Пламен Стоянов Стоянов от гр. Айтос, против заповед № РД-08-889/19.12.2009 г. на Кмета на община Айтос. За да постанови решението си съдът е приел, че жалбата, подадена от Пламен Стоянов е неоснователна, а оспореният адм. акт е издаден от компетентния орган, при спазване на процедурните правила и материалния закон. Налице са предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Административното производство е инициирано от наследник на Георги Андреев, наследниците му са собственици на земеделския имот и той се ползва от трето лице-жалбоподателя Пламен Стоянов, който е упражнявал фактическата власт върху 290 кв. м. от имот № 279, без да разполага с каквито и да е права върху тази земя. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и противоречащо на материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Неправилно съдът е приел, че заявителя е собственик с права по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като посочената разпоредба защитава правата на собственици с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а не собствеността на земите въобще. Административният ред по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е предвиден като облекчен ред за защита на правата само и единствено на реституираните собственици и само и единствено за реституираните земи. Този облекчен ред е неприложим по отношение на земи, които не са били изобщо възстановени по реда на ЗСПЗЗ или по отношение на собственици, които не са придобили защитаваното право на собственост въз основа на пряк реституционен ефект по реда на ЗСПЗЗ. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ въвежда специален ред за защита на вещни права върху зем. имоти, който е административен, а не исков и представлява по принцип изключение от принципа на искова защита на вещните права. В този смисъл проведеното от съда логическо тълкуване на нормата противоречи на принципите при съотношението между общ и специален закон. Систематичното тълкуване на нормата налага извода, че кметът издава заповед по този ред в полза на собствениците на зем. имоти с възстановено право на собственост, т. е обект на защита е именно възстановеното право на собственост, а не правото на собственост въобще. Възприемането на обратното означава да се изземат правораздавателните функции на гражданския съд и да се обезсмисли предявяването на ревандикационни искове в рамките на общия исков процес. Реституцията засяга значителен процент от зем. земя на страната и значителна част от възстановените вече земи са предмет на последващи прехвърляние било по наследяване, било по силата на изрични правни сделки. Целта на закона не е да предостави правораздавателна компетентност на кметовете при спорове за ползване на зем. земи и да допусне административна намеса в чисто юридическата преценка за наличието на вещно право на собственост върху такива зем. земи. Ответната страна: Кметът на община Айтос и заинтересованите страни: Деспина Георгиева Кръстева, Бинко Георгиев Вълканов, Янка Георгиева Павлекова, Евдокия Янчева Вълканова, Нели Вълканова Георгиева и Георги Вълканов Георгиев - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Налице са основанията по чл. 218, ал. 2 във вр. чл. 221, ал. 3 във вр. чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и прекратяване на производството. На лист 19 от делото е приложено надлежно връчено известие за доставяне на 15.12.2009 г. Същото не е обсъдено заедно с жалбата на касационния жалбоподател до Районна Прокуратура Айтос, регистрирана на 16.12.2009 г. /лист 21/ и молбата на касационния жалбоподател до кмета на общината от 16.12.2009 г. /лист 16/. От съдържанието на молбата и жалбата е очевидно, че най-късно но 16.12.2009 г. жалбоподателят е бил уведомен за издадения административен акт (посочил е номера и датата му и прочие), което кореспондира с твърденията на административния орган за уведомяването на 15.12.2009 г. с известието /на лист 19/. Срокът за обжалване е изтекъл на 29.12.2009г, респективно на 30.12.2009 г., ако се съобрази съдържанието на жалбата /лист 21/, а жалбата до административния съд е подадена на 13.01.2010 г. /лист 4/, същата не съдържа искане за обявяване на нищожност и са били налице основанията по чл. 159, т. 5 АПК, тъй като срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл. Решаващият състав вместо да остави жалбата без разглеждане се е произнесъл по просрочена жалба и е постановил недопустимо решение по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК, което следва да се обезсили, а производството да се прекрати. Настоящият състав на ВАС, като прецени доводите на страните и провери постановеното решение, приема следното: Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на постановеното решение на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Като краен резултат същото е правилно. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, действала към момента на издаването на акта, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите, от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. Като правно основание в представения договор от 04.09.2008 г. е посочено, че закупуването на общинския имот от наследниците на Георги Вълканов Андреев е на основание § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в които случаи е приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По делото не са представени никакви доказателства, нито са направени твърдения от касатора, че ползването на 290 кв. м. от имот № 279 от него е на каквото и да е правно основание, нито има данни за предявен от негова страна иск за собственост по общия исков ред, поради което не може да се приеме, че е налице спор за собственост за този имот. При издаването на заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ административният орган не разрешава спорове за собственост, а съобразно доказателствата за собственост, представени от заявителя и при установяване, че имота се ползва от трето лице без правно основание, издава исканата заповед. Правилно съдът е приел, че са били налице предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаването на тази заповед. Тя е издадена от компетентния орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Основателен обаче е доводът на представителят на Върховната административна прокуратура за недопустимост на постановеното решение, тъй като подадената от Пламен Стоянов Стоянов до административния съд жалба против заповед № РД-08-889/09.12.2009 г. на кмета на община Айтос, е просрочена. Видно от представеното по делото известие за доставяне, препис от оспорената заповед е била изпратена по пощата с обратна разписка, която е получена на 15.12.2009 г. и срокът за обжалването и изтича на 29.12.2009 г. Жалбата е подадена до административния съд чрез кмета на община Айтос на 13.01.2010 г. и е била недопустима като просрочена. Че жалбоподателят е получил оспорената заповед на тази дата е видно и от приложеното по делото копие от жалбата на Пламен Стоянов Стоянов до Районна прокуратура-гр. Айтос, подадена на 16.12.2009 г. в която изрично е цитирана заповед № РД-08-889/09.12.2009 г. на кмета на община Айтос и молбата му с вх. № 16.12.2009 г. до Община-Айтос, в която се иска преустановяване на действията по изземването на имота и се прилага копие от жалбата до Районна прокуратура-Айтос. При тези данни съдът е следвало да остави без разглеждане жалбата като просрочена и да прекрати производството по делото, на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Вместо това съдът е разгледал по същество недопустима жалба и постановеното от него решение е недопустимо. Искане за прогласяване нищожността на заповедта не е направено с жалбата, а и от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за нищожност на същата. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, има необходимата форма и съдържание съгласно чл. 59 от АПК и не може да се приеме, че същата е нищожна. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за допустимостта на решението съдът следи и служебно . По изложените съображения е налице основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, оспореното решение следва да се обезсили като недопустимо и производството по жалбата срещу заповедта на кмета-да се прекрати. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,