Решение № 12535 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3749/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж , чрез юрк. М. Колев, срещу Решение 1375 от 02.03.2023 г. по адм. дело 124/23 г. по описа на АССГ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на първоинстанционния съд за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство, а именно - нарушение на правилата за възобновяване на влязъл в сила акт. Твърди че от съдържанието на акта за установяване на публично държавно вземане (АУПВ) се потвърждава изричната необходимост от предприетите действия с цел спазване на изискването за законосъобразно извършване на допустимите разходи. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което да се потвърди АУПВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - СУ Свети Климент Охридски - гр.София, представляван от ректора проф. д.н. А. Герджиков, чрез адв. З. Орсов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор и в съдебно заседание, и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди наведените касационни основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискванията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил Акт за установяване на публично вземане /АУПВ/ 0401 - 92 от 14.12.2022г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж, с който е установено публично вземане срещу СУ Свети Климент Охридски в размер на 21 611,12 лева, издаден на основание чл.162 ал.2,т. 8 и чл.166, ал.2 от ДОПК, чл. 62 от ЗПФ, вр. чл. 9 ал.5 от ЗУСЕФСУ, чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н - 3 / 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество на Министъра на финансите. От фактическа страна решаващият съд е приел за установено, че 27.02.2018 г. между ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж , от една страна и СУ Свети Климент Охридски , представляван от ректора проф. д.н. А. Герджиков, от друга страна, е сключен административен договор BG 05 М20Р001 -1.001-0004 (л.180) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж , с Решение за верификация 0401-44/02.06.2021 г. на Ръководителя на УО на ОП НОИР, Решение за поправка на фактическа грешка с 0401- 23/15.03.22г. - неразделна част от Решение за верификация с 0401-18/ 25.02.2022г. на ръководителя на УО на ОП НОИР са верифицирани (т.е.приети за допустими) процесните разходи в общ размер на 21 611,12 лева по искания за плащане 9 и 11. Решенията са изпратени чрез ИСУН 2020 и са връчени на бенефициера. В резултат на последваща административна проверка, относно допустимостта на всички верифицирани разходи, обаче, е констатирано, че неправилно са верифицирани разходи за възнаграждения на конкретни членове от екипа за управление на проекта от СУ Свети Климент Охридски , наети на допълнителен трудов договор по чл.110 и чл. 111 от Кодекса на труда, общо за сумата от 21 611,12 лева. При административната проверка се установило, че продължителността на работното време по трудовите договори за допълнителен труд (чл.110, чл.111 КТ, приложени по делото), ведно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение,- при подневно изчисляване надвишава 48 часа седмично за период по-дълъг от 4 месеца за една календарна година за въпросните служители на СУ Свети Климент Охридски . В хода на производството на бенефициентът е предоставена възможност да изрази становище и да направи възражения, която е упражнена от страна на адресата на 15.11.2022 г. След преценка на доводите като неоснователни, РУО е издал процесния АУПВ. Въз основа на така установените факти по делото първоинстанционният съд е извършил проверка на валидността на акта, приемайки същият за издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК и съдържащ точно посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване. За да уважи жалбата и да отмени АУПВ, решаващият съд е констатирал допуснато съществено нарушение на процесуалните норми. От изложените правни мотиви става ясно, че са налице влезли в сила административни актове - Решение за верификация 0401- 44/02.06.2021 г. на Ръководителя на УО на ОП НОИР, Решение за поправка на фактическа грешка с 0401-23/15.03.22г. - неразделна част от Решение за верификация с 0401-18/ 25.02.2022г. на ръководителя на УО на ОП НОИР, като не са представени данни последните да са обжалвани или протестирани. Безспорно законът предвижда възможност за изменение на издадения акт при условията и на основанията по чл. 99 АПК, но тежестта да установи наличието на фактическото основание е на органа. Отбелязани са предвидените възможности по чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 АПК за отстраняване на допуснати непълноти, на очевидни фактически грешки и тълкуване на съдържанието на издадения акт. Преразглеждане на съдържанието на влязъл в сила акт по спорния въпрос би могло да бъде осъществено единствено в хипотезите на оспорване по административен ред или след възобновяване на производството съгласно чл.чл. 99- 106 АПК. В резултат от изложеното е приет за основателен наведеният довод за допуснато нарушение, свързано със заобикалянето на стабилитета вече издадения акт. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти и направените изводи са в съответствие с доказателствата по делото, правната рамка и съдебната практика. Заявените оплаквания в касационната жалба не се споделят след извършена проверка на доказателствения материал по делото. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че процесният АУПВ има характер на акт, с който се изменя влязъл в сила акт за верификация. По делото не се спори, че между ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж , от една страна и СУ Свети Климент Охридски е сключен административен договор BG 05 М20Р001 -1.001-0004 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж . С цел изпълнението на дейностите по сключения договор от бенефициера е заявено междинно плащане 9 и 11. От доказателствата е видно, че няма неверифицирани разходи по исканията. Неоснователно е касационното оплакване, че е спазена процедурата по издаване на АУПВ относно верифицирани и платени разходи в размер на 21 611,12 лева, което в случая правилно според касатора са установени като недопустими на основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ във вр.чл.113, ал.5 от КТ. Съображения са насочени изцяло срещу преценката по същество и не се оспорва изводът, че по делото не е установено органът да е провел процедура по чл. 99 и сл. АПК за възобновяване на производството по издаване на влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен по съдебен ред. Крайното заключение на първоинстанционния съд е направено при правилно разпределение на доказателствената тежест, тъй като задължен да установи материалноправните предпоставки за изменение на акта за верификация е бил именно административният орган. Неспазването на предвидения ред за издаване на нов индивидуален административен акт по въпроса прави АУПВ незаконосъобразен. В тази насока е и практиката на Върховния административен акт - решение 7890/30.06.2021 г., постановено по адм. д. 1752/2021 г., решение 9285/24.08.2021 г. постановено по адм. д. 5049/2021 г., решение 14458/23.11.2020 г., постановено по адм. д. 8007/2020 г. , решение 7521/10.07.2023 г. по адм.дело 590/2023 г. и др. Процедурата по възобновяване на производството по изменение на влязъл в сила административен акт безспорно представлява изключение от общото правило за стабилитет на акта и създава яснота както по отношение на упражняването властническите правомощия, така и за регулираните административни отношения. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна проверка за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна. С оглед на изхода от спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответната страна искане, Изпълнителна агенция Програма за образование следва да бъде осъдена да заплати на СУ Свети Климент Охридски разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2814 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,