Решение № 10213 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16183/2011 г.

Решение № 10213 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16183/2011 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалби на "Вирджиния - Ер Ен" ЕООД, гр. Бургас и на Румяна Иванова Сергиева-Димитрова от гр. Кюстендил срещу Критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата (Критериите), приети с решение № 234 от 25.10.2011 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ). Жалбоподателите поддържат оплаквания за нищожност на оспорения административен акт, алтернативно - считат същия за незаконосъобразен. Като пороци на акта се сочат липсата на компетентност на издателя, неспазване на формата на акта, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърдят, че в нарушение на предоставената му от чл. 32, ал. 5 ЗРТ компетентност регулаторният орган е приел нормативен акт, с каквито правомощия не разполага. Позовавайки се на начина формулиране на текстовете, жалбоподателите сочат, че приетите от СЕМ критерии не представляват показател или мерило за оценка, както предвижда законът, а правила за поведение под формата на задължения, забрани и ограничения за доставчиците на медийни услуги. Обосновават извод, че с установяването на критерии за оценка при участието на деца в предавания в част II на акта, медийният регулатор е излязъл извън предмета на делегираната му от закона материална компетентност. Считат за незаконосъобразно включването като критерии на разпоредби от нормативни актове. Поддържат оплаквания за несъответствие на отделни текстове на Критериите с конкретни законови разпоредби. По подробно развитите в жалбите доводи се иска обявяване на нищожност, алтернативно - отмяна като незаконосъобразно на решението на СЕМ и приетите с него Критерии. Претендират присъждане на деловодните разноски. Ответникът - Съветът за електронни медии чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите. Счита жалбата на Румяна Сергиева за недопустима поради липса на правен интерес от оспорването. По съществото на спора изразява становище за неоснователност на жалбите по съображения, изложени в писмени бележки. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура развива доводи за недопустимост на жалбата на Румяна Сергиева. Заключението му по същество е за неоснователност на жалбите срещу решението на СЕМ. Сочи, че същото е прието в изпълнение на гарантираните от Конституцията и ЗРТ задължения за предпазване на децата от медийно съдържание с възможни вредни за развитието им въздействия, като с приемане на ясно определени критерии се създава гаранция за еднаквото прилагане на закона при възникване на случаи, за които са предвидени процесните правила. Счита, че Критериите не носят белезите на подзаконов нормативен акт, а представляват показатели, по които следва да се оценява съответствието на медийните програми с разпоредбите на закона, указващи на спазване правата на децата, уредени в съответните нормативни актове. Според становището на прокурора СЕМ е създал правила за защита на физическото и психическото здраве на децата, без същевременно да създава пречки при свободното разпространение на информация. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, при проверка на предпоставките за допустимост на настоящото производство, констатира следното: Жалбата на Румяна Иванова Сергиева-Димитрова е процесуално недопустима поради липса на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК. С оглед характера, съдържанието и предзначението му, решението на СЕМ е вътрешноведомствен акт, който е насочен към самия регулаторен орган при упражняване на контролните му функции, от една страна и от друга - акт с превантивен ефект, засягащ единствено интересите на доставчиците на медийни услуги, които следва при осъществяване на дейността си да съобразяват приетите от регулатора Критерии за оценка в защита на децата (по аргумент от чл. 17, ал. 2 и чл. 17а ЗРТ). Прилагането на Критериите се осигурява двупосочно: чрез предварителната самооценка от страна на субектите по чл. 17, ал. 2 и чл. 17а ЗРТ и чрез текущата и последващата оценка от страна на медийния регулатор във връзка с осъществявания от него контрол. Жалбоподателката няма качеството на доставчик на медийни услуги, същата не е сред участниците в материалното административно правоотношение. Оспореният от нея акт на СЕМ не поражда и не е в състояние едностранно да породи промени в правната й сфера. Обстоятелствата, че Сергиева е потребител на медийни услуги, родител на непълнолетно дете, самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски производител и потенциален рекламодател, не водят на извод, че лицето е процесуално легитимирано да обжалва процесния акт. Изброените обстоятелства са неотносими към предмета на спора и към доказването на процесуалноправен интерес от търсената съдебна защита. В случая отсъства законов интерес, свързан с физическото лице, което оспорва административния акт и положението, което се създава като административни последици за същото лице по силата на този акт. Прогласеното с чл. 120, ал. 2 на Конституцията право на гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон, принадлежи само на гражданите и организациите, засегнати от актовете. Засегнати са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт, а "засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. По аргумент на чл. 147 АПК, очертаващ кръга от кръга на лицата, притежаващи правото да оспорват пред съда административните актове, за обосноваване на процесуалната легитимация е необходимо актът да уврежда правната им сфера било чрез нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес, прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Видно от данните по делото, при постановяване на атакуваното решение такива собствени права и интереси не са налице за Румяна Сергиева. При това положение, подадената от нея жалба е извън рамките на легитимацията по чл. 147 от АПК. Наличието на правен интерес у оспорващия е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата. Липсата на активна процесуална легитимация за обжалване на процесния административен акт в случая препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по жалбата на Сергиева, поради което същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото да се прекрати в тази му част. Жалбата на "Вирджиния - Ер Ен" ЕООД е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което се явява процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: По силата на чл. 32, ал. 5 ЗРТ Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) разработват критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата. Критериите се приемат, изменят и допълват от Съвета за електронни медии, съгласувано с Държавната агенция за закрила на детето. Със заповед № 52/23.06.2011 г. на председателя на СЕМ е определена работна група с представители на СЕМ и ДАЗД и с участието на представители на БНТ, БНР, Асоциация на телевизионните продуценти, Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори, Национална мрежа за децата, Асоциация "Родители", Фондация "Приложни изследвания и комуникации", Съвет на децата, със задача - разработване на горепосочените критерии. Работната група е провела заседания на 28.06.2011 г., 19.07.2011 г. и 20.10.2011 г., за което са съставени съответни протоколи, отразяващи обсъжданията и становищата на участниците в процеса на изготвяне на критериите. На 27.07.2011 г. СЕМ е приел проект на Критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата и е открил производство по издаване на решение за приемане на критериите. Проектът е подложен на обществено обсъждане чрез публикуването му на Интернет- страницата на Съвета на 29.07.2011 г. и предоставяне на едномесечен срок за становища, бележки и предложения на заинтересованите лица. В рамките на този срок е постъпило становище единствено от АБРО. СЕМ след проведени на 08.09.2011 г., 14.09.2011 г. и 25.10.2011 г. заседания и обсъждане на предложенията и възраженията на заинтересованата страна АБРО, е преценил, че са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за издаване на административния акт и въз основа на съществуващата правна регламентация и на основание чл. 32, ал. 1, т. 18 и чл. 32, ал. 5 ЗРТ е постановил процесното решение № 234 от 25.10.2011 г., с което са приети Критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно Приложение, неразделна част от решението. Критериите се състоят от три части - I. Общи положения; II. При участие на деца в предавания, създавани от доставчици на медийни услуги, с изключение на кинематографични произведения, филми и сериали; III. Критерии за оценка на съдържание, което създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, в качеството им на потребители на медийни услуги. Решението на СЕМ е оповестено на интернет-страницата му. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата на "Вирджиния - Ер Ен" ЕООД за неоснователна. Съдът приема, че предмет на осъществявания в настоящото производство съдебен контрол е решение № 234 от 25.10.2011 г. на Съвета за електронни медии, доколкото Критериите, приети с него и срещу които е насочено оспорването, са неразделна част от същото. Решението е законосъобразно. Постановено е от компетентен орган съобразно предоставените му от специалния закон правомощия, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалното право и с целта на закона. Несъстоятелни са доводите в жалбата, че решението има характера на подзаконов нормативен акт, поради което е нищожно. Същото не притежава присъщите на нормативен акт белези, както са посочени в чл. 1а от Закона за нормативните актове. Анализът на правната му природа води на извод, че решението представлява вътрешноведомствен акт, който СЕМ следва да прилага при осъществяване на контролните му функции. Обстоятелството, че доставчиците на медийни услуги също следва да се съобразяват с него в дейността си, не променя естеството му на вътрешнослужебен акт и не придава на волеизявлението на СЕМ нормативен характер. Изработването и приемането на критерии за оценка на медийно съдържание не може да бъде отнесено към нормотворческата компетентност. Критериите не създават правни норми, не дописват закона и не излизат от неговата рамка. С тях не се създават нови ограничения, задължения или забрани, които не са регламентирани от закона, нито такива извън компетентността на органа. Критериите само конкретизират и поясняват съдържанието на чл. 17а и чл. 17, ал. 2 ЗРТ. Позоваването на жалбоподателя на начина на формулиране на текстовете с акцентиране на използваното повелително наклонение е неоснователно, тъй като не отчита съдържанието и хипотетичния характер на критериите. Използваната редакционна форма не сочи на нищожност или на незаконосъобразност на акта, тъй като от значение е смисъла, предназначението и целения резултат на критериите. Критериите по своята същност представляват показателите, по които ще се оценява съответствието на програмата или нейните елементи с нормите на чл. 17, ал. 2 и чл. 17а ЗРТ. В действителност те следва да улеснят и подпомогнат както регулаторния орган при контрола за изпълнението на чл. 17, ал. 2 и чл. 17а ЗРТ, така и медийните доставчици при изпълнението на задълженията им, произтичащи от същите законови разпоредби, като осигурят постигане на заложените в закона цели. В тази връзка следва да се посочи, че при санкциониране на доставчик на медийна услуга за нарушение на чл. 17, ал. 2 или чл. 17а ЗРТ във връзка с Критериите по чл. 32, ал. 5 ЗРТ, то същият има възможност за съдебна защита срещу наложената му санкция. С други думи приложението на отделните хипотези, заложени в Критериите, подлежи на преценка за всеки конкретен случай от СЕМ, а след това и от съда при обжалване по съдебен ред. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за нищожност на административния акт, основаващи се на твърдения за липса на компетентност на издателя на акта. Оспореното решение е постановено на основание и в изпълнение на изричната законова делегация на чл. 32, ал. 5 ЗРТ, овластяваща СЕМ, съгласувано с ДАЗД, да приеме Критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата. Наред с това, съгласно чл. 17, ал. 2 ЗРТ доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно критериите по чл. 32, ал. 5 от същия закон. По силата на чл. 17а от ЗРТ доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и в други нормативни актове, и да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5. Разпоредбата на чл. 32, ал. 6 ЗРТ предвижда Съветът за електронни медии, доставчиците на медийни услуги и Държавната агенция за закрила на детето да сключват ежегодно в срок до 31 март споразумение за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, в съответствие с критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5. Следователно, постановяването на решението е изцяло в рамките на нормативно определените правомощия на медийния регулатор и не е налице претендираното от жалбоподателя нарушаване на пределите на компетентност. Аргументи в тази насока се черпят от систематичното тълкуване на всички относими разпоредби на ЗРТ, както и от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗРТ (обн., ДВ, бр. 28 от 2011 г.) и стенограмите от обсъжданията му в Народното събрание, от които се извличат целите, значението и смисъла на приемането на такива критерии, които да гарантират спазване на правата и интересите на децата като най-уязвима част на обществото и да ги предпазват от възможното вредно въздействие на медийната среда, не само в качеството им на потребители на медийни услуги, но и като участници в такива. С оглед високата обществена значимост на въпроса и предвид конкретните причини, довели до цитираните промени в ЗРТ, а именно - силната негативна обществена реакция срещу участието на деца в неподходящи телевизионни предавания, съдът намира, че съдържанието на решението в неговата цялост кореспондира на заложената от законодателя цел и изпълнява точно вменената на СЕМ функция по чл. 32, ал. 5 ЗРТ. Фокусът на законодателната промяна, от която произтича правомощието на СЕМ да приеме процесното решение, е свързан с въпроса доколко се спазват правата и интересите на децата в медийното пространство и как се отразява участието им на физическото, психическото, нравственото и умственото им развитие, като законодателят е отчел, че до момента все още няма високо обществено съзнание и работещ механизъм на саморегулация в сферата на медийните услуги, както и че приложението на Закона за радиото и телевизията разкрива наличие на некоординирани действия между двете компетентни институции - Съвета за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето. Според мотивите към законопроекта въпреки, че в етичния кодекс на българските медии е включена "специална отговорност" към децата, практическото й приложение е ограничено и налага търсенето на допълнителни гаранции чрез засилване ролята на СЕМ и ДАЗД. Материалите, подготвящи приемането на ЗИДЗРТ (обн., ДВ, бр. 28 от 2011 г.), водят на извод, че предвидената от закона намеса на медийния регулатор чрез изготвяне на набор от критерии за оценка на неблагоприятно или вредно за развитието на децата съдържание на медиен продукт произтича от неефективността на саморегулацията и необходимостта от превантивна защита, включително досежно участието на децата в предавания, търговски съобщения и други елементи на програмното съдържание. Целен резултат на законодателната уредба в чл. 17, ал. 2, чл. 17а, чл. 32, ал. 5 и ал. 6 е прилагането на принципа на корегулация и осигуряването на съгласуваност и взаимна обвързаност в прилагането на правни норми, регулиращи различни области на обществените отношения, като се създадат допълнителни гаранции за постигане на обществен консенсус при определянето на "най-добрия интерес на детето" и съответно - спазване правата на децата и ограничаване на възможни неблагоприятни въздействия върху тяхното физическо, психическо, нравствено и интелектуално развитие. Цели се регламентиране на реални механизми за ефективна координация и взаимодействие между специализирания орган за закрила на детето и независимия специализиран орган, регулиращ медийната среда. Разглежданите законови разпоредби, даващи основание за приемане на процесните Критерии, са с оглед защитата на съществен обществен интерес и са съотносими със степента на обществена опасност и дългосрочния неблагоприятен ефект от нарушения, свързани с произволна и незаконна намеса в личния живот на децата. По своя характер те представляват необходими превантивни и последващи мерки за постигане на по-висока защита на правата на децата и техните интереси. В тази връзка именно е и предвиденото съвместно, от двата органа - СЕМ и ДАЗД, разработване на критерии за оценка на медийно съдържание на плоскостта на защитата на правата и интересите на децата. Наред с изложените съображения, обосновката на законодателната промяна визира препоръките на доклад на Комитета за правата на детето към Организацията на обединените нации от м. октомври 2008 г., както и изпълнение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета на европейските общности от 3 октомври 1989 г. (чл. 22, глава V "Защита на непълнолетни лица"), относно съгласуване на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите - членки относно извършването на телевизионна дейност. Цитирана е разпоредбата на чл. 47 от Преамбюла на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на горецитираната директива, която внася уточнението, че никоя от разпоредбите на директивата, които засягат защитата на физическото, умственото и нравственото развитие на непълнолетните лица и човешкото достойнство, не изисква, но не забранява, мерките предприети в защита на тези интереси, да бъдат приложени посредством предварителен контрол върху аудиовизуалните медийни услуги. Така, изхождайки от духа и целите на релевантната нормативна уредба, посочени по-горе, настоящият състав намира, че приетите от СЕМ критерии в част II. "При участие на деца в предавания, създавани от доставчици на медийни услуги, с изключение на кинематографични произведения, филми и сериали" отговарят на предоставените от чл. 32, ал. 5 във връзка с чл. 17а ЗРТ правомощия на СЕМ, поради което твърденията за нищожност на тази част от Критериите, визираща участието на деца в предавания, са неоснователни. Не се споделят развитите в жалбата съображения за еднолично изземване на компетенции от СЕМ, които законодателят бил възложил за съвместно упражняване заедно с ДАЗД и с доставчиците на медийни услуги чрез предвиденото в разпоредбата на чл. 32, ал. 6 ЗРТ сключване на споразумение и такива, които били законово предоставени на други субекти, като се сочи нормата на чл. 76, ал. 3 ЗРТ, според което доставчиците на медийни услуги разработват като част от етичния си кодекс правила за прилагане на критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5. Приемането на тези критерии е нормативно задължение на СЕМ. Нито сключването на споразумение в съответствие с приетите от регулатора критерии, нито включването на правила за прилагане на тези критерии в етичните кодекси на доставчиците на медийни услуги, може да дерогира изричната компетентност на СЕМ, предоставена му от чл. 32, ал. 5 ЗРТ. Споразумението и правилата в етичните кодекси са отделни и последващи приемането на критериите актове и нямат отношение към предмета на спора. Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 76, ал. 1 ЗРТ, съгласно който доставчиците на медийни услуги изготвят като част от етичния си кодекс правила по отношение на търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. Тази разпоредба не изключва и не препятства правомощието на СЕМ да включи в обжалваното решение критерии за преценка на неподходящи от гледна точка на хранителния режим на децата аудиовизуални търговски съобщения, доколкото този въпрос е свързан и може да бъде разглеждан в контекста на неблагоприятно или вредно за здравето на децата съдържание по смисъла на чл. 32, ал. 5 ЗРТ. Що се отнася до дадените в жалбата примери за подхода и практиката в други държави членки на Европейския съюз при уреждането на разглежданата материя, същите не следва да бъдат обсъждани от съда, тъй като са неотносими към проверката на законосъобразност на административния акт. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението на СЕМ поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Оплакванията му в тази насока се основават на превратно или изолирано тълкуване на текстовете, както и на извадено от общия контекст съдържание. Както се посочи по-горе, критериите не създават нови или различни от предвидените в закона изисквания, а конкретизират, детайлизират и уточняват съдържанието им с оглед ефективната им и съобразна на заложената от законодателя цел практическа приложимост. Критериите запълват съдържанието на чл. 17, ал. 2 и чл. 17а ЗРТ, като дават показателите, въз основа на които да се извършва оценката на медийните продукти съгласно чл. 17, ал. 2 и чл. 17а ЗРТ. Критериите не са в разрез с нормите на чл. 8, ал. 9 и ал. 10 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), както се твърди. С тях не се прехвърлят задълженията на родителите/настойниците към доставчиците на медийни услуги. За защитата на правата и интересите на децата при участието им в предавания са отговорни всички участници в процеса. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 17а ЗРТ. Не водят на заключение за незаконосъобразност доводите на жалбоподателя, че отделни критерии са излишни и противоречат на закона (чл. 10, ал. 4 ЗРТ, чл. 11а ЗЗД и др.), тъй като касаят спазването на основни принципи, права и задължения, които се отнасят до всички граждани, а не само до доставчиците на медийни услуги и важат не само по отношение на децата (правото на личен живот, защита на личната неприкосновеност, на личните данни и т. н.). Съдържанието на критериите и тяхната насоченост следва от изискванията на Закона за защита на децата като участници и потребители на медийни услуги. Необоснована е тезата, че като са адресирани до медийните доставчици и се отнасят до децата, по аргумент за противното критериите ограничават регламентираните във висши нормативни актове всеобщи и неотменими човешки права, отменят съответните задължения за останалите правни субекти или разрешават абсолютни императивни забрани по отношение на лица, които не са деца. Формулировката на текстовете произтича от специализирания предмет на критериите, очертан в чл. 32, ал. 5 ЗРТ и отговаря на законовата делегация, поради което не е налице претендираното в жалбата противоречие. Обстоятелството, че Закона за защита на личните данни е изписан в Критериите като "Закон за личните данни" не прави съответния критерий нищожен, както се твърди в жалбата, тъй като се касае за техническа грешка, която не сочи на порок на акта. Неоснователно е и оплакването срещу отделни критерии, които възпроизвеждат разпоредби от различи нормативни актове с аргумент, че поставят под съмнение прякото действие на закона. Възпроизвеждането на законови норми в критериите не се отразява на законосъобразността на последните. Липсва соченото несъответствие с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 6, чл. 75, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9, т. 5, чл. 77, чл. 17, ал. 2 ЗРТ и чл. 159 НК, тъй като критериите влизат в предметния обхват на чл. 32, ал. 5 ЗРТ и изпълняват целта на закона. Целеният с атакувания административен акт резултат не е да бъдат възпроизведени буквално и да бъдат систематизирани в един документ всички относими към въпроса правни норми, а да се създадат критерии за оценка на медийно съдържание на плоскостта на защитата на правата и интересите на децата. Като е приел критерии със съдържание като процесните регулаторният орган е приложил правилно закона. Не се споделят твърденията за незаконосъобразност на акта, базирани на защитната теза, че всичко което не е забранено от закона, е разрешено. Жалбоподателят оспорва в тази връзка критериите относно участието на деца в реклами на хазартни игри и на алкохолни напитки, представянето на хазартни игри като подходящо средство за лесно придобиване на пари, както и участието на деца в предавания, търговски съобщения и други елементи от програмата, които толерират дискриминацията. Позоваването на липса на изрична законова забрана в този смисъл е неоснователно, тъй като въвеждането на посочените критерии намира правна опора в разпоредбата на чл. 32, ал. 5 ЗРТ. По изложените съображения съдът намира оспореното решение на СЕМ за законосъобразно. Жалбата на "Вирджиния - Ер Ен" ЕООД срещу него се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника по жалбите искане за присъждане на деловодните разноски, в полза на административния орган се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателите "Вирджиния - Ер Ен" ЕООД и Румяна Иванова Сергиева следва да бъдат осъдени да заплатят на СЕМ сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд