Решение № 4508 от 27.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение 695/30.06.2022 г. по адм.дело 1287/2021 г. на Административен съд - София - област (АССО), с което е отменено решение 767/19.10.2021 г., постановено по преписка 558/2020 г. на КЗД. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната му включително и в частта за разноските, като прави алтернативно искане за намаляване на присъдените разноски, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и разноски за държавна такса за касационната инстанция, прави и възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Лидл България ЕООД ЕНД КО" КД, [населено място], в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Ответниците по касационна жалба - С. Манолов и А. Манолов, с адреси в гр. София, в съдебно заседание, изразяват становище за основателност на касационната жалба на КЗД. Ответникът по касационна жалба - Р. Коен, с адрес в гр. София, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССО е взел предвид, че с оспореното пред него решение на КЗД е установено, че "Лидл България ЕООД ЕНД КО" КД, представлявано от неограничено отговорния съдружник ""Лидл България ЕООД" е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация, въз основа на признак "имуществено състояние" , наложена и на основание чл.47, т.3 във връзка с чл.78, ал.1 имуществена санкция на дружеството в размер на 1000 лева и са дадени препоръки за въздържане от бъдещи действия, които биха могли да породят съмнение у гражданите за проява на дискриминация въз основа на защитения признак "имуществено състояние" . АССО е изложил мотиви, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма, като правилно е конституирано като страна дружеството, тъй като независимо, че услугата се предоставя и управлява от друго дружество, Лидл България ЕООД ЕНД КО" КД е бенифициент на услугата. Посочено е, че при издаването на решението са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила - а именно неправилно приложение на разпоредбата на чл.9 от Закона за защита дискриминация, не са проверени и коментирани възраженията на дружеството. Според АССО решението е и материално - правно незаконосъобразно, тъй като в административното производство не е установено неравно третиране от страна на дружеството, като липсва сравнение между дискриминирано лице и друго лице в сходно положение, за което не е налице защитимия признак "имуществено състояние", съответно не е и установена и необходимата причинна връзка между по - неблагоприятното третиране и защитимия от закона признак. Заключението на КЗД, че лицата, които не притежават смартфони, са именно тези с ограничени доходи, е абсолютно произволно направено, като не са коментирани предоставените от дружеството статистически данни относно общия брой регистрирани потребители на приложението и в този смисъл АССО споделя особеното мнение на председателя на състава. По отношение на присъдените разноски е прието, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се редуцират разноските за адвокатски хонорар на дружеството до 1200 лева при уговорен и заплатен 2400 лева. Решението е правилно като краен резултат. Обосновани са изводите на АССО за допуснато неправилно прилагане от КЗД на разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., според която след като страната, която твърди, че е дискриминирана (в случая жалбоподателят пред комисията А. Манолов) представи факти, въз основа на които може да се предположи, че е налице дискриминация, ответната страна (дружеството) трябва да докаже, че не е налице неравно третиране. Дружеството е представило множество доказателства, че приложението Lidl plus не е свързано с неравно третиране, които не са обсъдени от комисията, като именно съотношението цена на смартфон - доходи, цел на приложението, статистика относно ползвателите на приложението. Освен констатираното от АССО следва да се отбележи и, че в така цитирания диспозитив на решението на КЗД липсват установявания относно вида на извършената дискриминация - пряка или непряка, в кой период е извършена и спрямо кого, което представлява пълна липса на индивидуализация на нарушението, за което КЗД е приела, че е извършено от дружеството. Липсва и обсъждане, както в мотивите, така и в диспозитива, на специалния текст по чл.37, ал.1 ЗЗДискр., според който не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Липсата на предпоставките по чл.37, ал.1 ЗЗДискр. е обсъдена единствено в особеното мнение на председателя на състава на КЗД. Освен, че не е посочен вида на извършената дискриминация, не са са установени и наличието на изброените от АССО признаци на пряката дискриминация по чл.4, ал.2 ЗЗДискр. Следва да се посочи и влязлото в сила решение 11651/15.12.2022 г. по адм. дело 4543/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение, оставящо в сила решение 230/02.03.2022 г. по адм. дело 1190/2021 г. на АССО, което се полза със сила на пресъдено нещо за страните си - в случая КЗД, "Лидл България ЕООД ЕНД КО" КД и физическо лице, неучастващо в настоящото производство. В това решение е прието след обсъждане на установените факти за приложението Lidl plus, че същото не е проявна форма на дискриминация по чл.4, ал.2 ЗЗДискр., като са изложени аналогични мотиви на изложените от АССО в обжалваното в настоящето производство решение. Предвид изложеното оспореното решение не страда от посочените от касатора пороци и следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските, тъй като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са намалени наполовина спрямо действително извършените, още повече, че освен компонента с материален интерес, в обжалваното решение на КЗД фигурира и компонент с нематериален интерес, свързан с дадените препоръки за въздържане от бъдещи действия. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация се дължат разноски за касационната инстанция. Настоящата инстанция намира за основателно възражението за прекомерност на претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 2400 лева, както предвид размера на наложената имуществена санкция, така и предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което на дружеството следва да бъдат присъдени 1200 лева разноски, платими от КЗД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение