Решение № 5040 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2014 г.

Решение № 5040 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стандарт" ЕООД, представлявано от управителя Айваз Исеновски против решение № 1999 от 28.03.2014 г. постановено по адм. д. № 11606/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 2141300987/28.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1881/14.11.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София чрез процесуален представител юрисконсулт Василева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане пред административния съд е бил ревизионен акт (РА) № 2141300987/28.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, изменен с решение № 1881/14.11.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта му, в която дължимият корпоративен данък за 2009 г. в размер на 22 419.62 лв. и съответните лихви е определен на 21 486.02 лв. и потвърден, в частта, в която е установен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 6 647.78 лева и лихви в размер на 1 536.21 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в обжалваната му част, потвърдена по административен ред, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е приел, че правилно ревизиращият екип е увеличил финансовия резултат за 2009 г. с разходите по фактури, издадени от "Благоев 2008" ЕООД и "Биметал" ЕООД и за 2010 г. с разходите по фактури, издадени от "Даниела - М 2009" ЕООД и "МДМ Финанс Консулт" ЕООД, тъй като е налице основание по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - сделки, сключени с цел отклонение от данъчно облагане предвид заплащането на възнаграждение, без те да са реално осъществени. За 2009 г. финансовият резултат на дружеството е преобразуван към увеличение с разход по фактури, издадени от "Благоев 2008" ЕООД, с предмет транспортни услуги и фактури, издадени от "Биметал" ЕООД с предмет СМР, за които е установено, че не са извършени реално. За 2010 г. финансовият резултат на дружеството е преобразуван към увеличение с разход по фактури, издадени от "Даниела-М Благоев 2009" ЕООД и "МДМ Финанс Консулт" ЕООД, с предмет "транспортни услуги", за които е установено, че не са извършени реално. Решението е правилно. Правилни са изводите на административния съд относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. С решението си административният съд правилно е отхвърлил жалбата против РА, с който е установен корпоративен данък за довнасяне в общ размер на 28 233.80 лв. и лихви за забава в размер на 9 030.77 лв. Настоящият касационен състав намира, че АССГ е приложил правилно закона. В хода на производството пред административния орган и административния съд, жалбоподателят е имал достатъчно процесуална възможност да представи всички доказателства, с които разполага в подкрепа на твърденията си. Съдът е длъжен да даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, респективно кои факти следва да бъдат установени, но няма задължение да напътства страните, че ангажираните от тях доказателства не са достатъчни за установяване на тези факти. Във връзка с изрично дадените указания от административният съд на основание чл. 171 АПК, жалбоподателят е имал възможност да ангажира всички допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на факти от значение за установяване осъществяването на спорните доставки. Доказателствената тежест за установяване на реалността на доставките се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Затова, независимо че фактурите са издадени от регистрирано по ЗДДС лице и са изпълнени формалните изисквания за отразяването им в дневниците за продажба на доставчика и в справките-декларации, не може да се приеме еднозначно, че е установено осъществяването на стопанските операции, посочени като техен предмет. Именно поради това при извършваните данъчни ревизии органите по приходите имат задължението и правомощието да извършват проверки относно всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение за преценката относно реалността на доставките. В хода на ревизията при извършване на насрещните проверки доставчиците, като искане за представяне на документи и писмени обяснения на задълженото лице (ИПДПОЗЛ) са връчени по реда на чл. 32 и сл. от ДОПК. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 68 ЗДДС, поради което е основен елемент от фактическия състав за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 69 ЗДДС. При тяхното изследване винаги се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка и едва след положителен отговор на този въпрос се проверява изпълнението на останалите предпоставки. Предвид събраните доказателства ревизията е направила извода, че издадените фактури не документират реално извършени стопански операции, тъй като в хода на съдебното производството също не са представени доказателства, от които да може да се направи извод, че възникналите облигационни отношения между ревизираното дружество и неговите съконтрагенти, издали спорните фактури, са изпълнени и фактически. Не са представени и доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че дружеството разполага с кадрова, техническа и технологична обезпеченост за извършване на СМР. Поради това обоснован е извода на АССГ, че при липсата на безспорни доказателства относно материалната и кадрова обезпеченост на доставчиците, не може да се приеме, че е налице реално изпълнена доставка. Непълнотата на доказателства не представлява касационно основание за отмяна на съдебно решение. В случая правилно е преобразуван финансовият резултат на дружеството по ЗКПО за 2009 г. и 2010 г. в посока увеличение. Липсата на доказателства към фактурите за извършени реални доставки е дала основание на органа по приходите и на съда да направят обоснования извод, че сделките са сключени с цел отклонение от данъчно облагане. По повод облагането по ЗКПО следва да се има предвид фактът, че облагането по ЗДДС и конкретно извода за нереалност на доставките предпоставя извод и за прилагане на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Фактът на реално осъществени доставки е от съществено значение както за признаването правото на приспадане на данъчен кредит, така и за признаването на разходи за дейността. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. А съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Следователно при определяне на данъчния финансов резултат за 2009 и 2010 г., същият правилно е преобразуван в посока увеличение. По изложените съображения решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Независимо от резултата по спора, настоящия състав намира, че в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като административния съд вече е присъдил разноски в дължимия размер, а нормата на чл. 116, ал. 1, изр. последно от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение