Решение № 12719 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4252/2017 г.

Решение № 12719 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4252/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на О. П. В. М. против решение № 130/02.02.2017 г., постановено по адм. д. № 402/2016 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от главния архитект на О. П. против заповед № ДК-10-ЮЗР-56/17.05.2016 г. на началника на РДНСК- ЮЗР, с която, на осн. чл. 216, ал. 6 ЗУТ е отменен отказ № 5/04.04.2016 г. да бъдат одобрени инвестиционни проекти и да бъде издадено разрешение за строеж за обект "Вътрешно преустройство на трети етаж - разделяне на апартамент с идентификатор 56126.603.1566.1.2 по КККР на гр. П. на два самостоятелни обекта", находящ се в ПИ с идентификатор 56126.603.1566 по КККР на гр. П., УПИ ХII-1566, кв. 68 по плана на гр. П.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Касационните доводи, визирани в жалбата, са свързани с доклада за оценка съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите. Касаторът навежда доводи, че в този доклад не е отразена стената, която ще се изгражда в едната спалня за обособяване на два килера и не е взета предвид при отчитане на конструктивната носимоспособност на сградата. Този въпрос обаче е изяснен в хода на съдебното производство. Установено е, че сградата, в която е разположен процесният апартамент, притежава необходимата сигурност и може да понесе всички основни и допълнителни натоварвания, свързани с експлоатацията й. От друга страна задължителният авторски надзор може да се изрази и в посочване на материалните, които ще се използват за преградната стена на спалнята, така, че да не се наруши товароносимостта. Що се отнася до възражението, че в същия доклад има неправилно позоваване на чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ по изменена редакция на текста - това не променя по същество крайните фактически констатации и правни изводи относно съответствието на строежа с установените в тази норма изисквания, защото съдържанието на същите по същество не е променено. Изискванията на чл. 169, ал. 1 са идентични, а ал. 2 е отменена, но основното изискване на същата за достъпност на строежа е инкорпорирано в т. 4, ал. 1 на чл. 169 ЗУТ. От друга страна в доклада изрично е посочено, че в случая няма изискване за достъпна среда. Тези обстоятелства са съобразени от първоинстанционния съд. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на ответника С. С. Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения договор за правна защита и съдействие - в размер на 600 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав