Решение № 6331 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6057/2015 г.

Решение № 6331 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6057/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 2254 от 3.04.2015 г., постановено по адм. дело № 93/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № 513з-627/5.12.2014 г. на същия административен орган, с която на Л. К. Л. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Л. против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд София- град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) директорът на СДВР е компетентен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание и да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Аргументиран са и заключенията на съдебния състав, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на материалния закон, които са основание за нейната отмяна. Изводите на съдебния състав за отмяна на заповедта следва да бъдат допълнени и със съображения за допуснати при постановяването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е преценено, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В противоречие с цитирания текст в акта не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които то е установено, както и конкретни действия на служителя, несъвместими със заемането на държавна служба в МВР. В заповедта е посочено, че на 30.07.2014 г. Л., старши полицай в 02 група на 02 сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране - Сигма" към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР е задържан за това, че в периода 1.01.2013 г. -30.07.2014 г. на територията на гр. София, заедно с други служители от сектора, участва в организирана престъпна група, ръководена от началника на сектора, както и че по случая е образувано досъдебно производство и по отношение на Л. е взета мярка за неотклонение "парична гаранция в размер на 500 лв.". Посочено е също, че случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване, с което е уронен престижа на МВР. Поради това е направен извод, че деянията на служителя са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (чл. 4, 7, 8, 31 и 33 от Етичния кодекс (отм.) и с тях е уронен престижа на службата, поради което поведението на служителя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР. При тези факти правилно от страна на съдебния състав е преценено, че заповедта не съдържа описание на конкретни действия на Л., в разрез с етичните правила и уронващи престижа на службата, както и такива, сочещи на използване на служебното положение за лична облага. Описана е взетата по отношение на служителя мярка за неотклонение и основанието за задържане, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащи общовалидни морални норми, водещи до накърняване на престижа на полицейската институция или действия, предприети в качеството на полицейски служител с цел набавяне на лична облага. Както повдигнатото обвинение, така и медийните публикации са обстоятелства, които не са настъпили по волята на служителя, поради което не могат да се възприемат като описание на нарушението. Освен това независимо от предприетите по отношение на служителя мерки на процесуална принуда и медийния отзвук дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е предприето с цел лична облага и е несъвместимо с общовалидни ценности и е в нарушение на морално - етични правила, уронващо престижа на службата. В случая това не е направено, т. е. в акта, а също и в предхождащите издаването му документи не са изложени факти, очертаващи допуснатото нарушение. Ето защо възражението на касатора, че нарушението е описано в обобщената справка и в становището на дисциплинарно разследващия орган, е неоснователно. Заповедта е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В противоречие с чл. 206, ал. 4 от ЗМВР от страна на дисциплинарно наказващият орган не са оценени всички доказателства по делото. Констатациите в обобщената справка и становището не изясняват поведението на служителя, а описват извършеното от органите на наказателното производство по следственото дело, по което служителят е привлечен като обвиняем. В противоречие с възприетото от административния съд, настоящият състав приема, че не съществува процесуална пречка събраните от органите на досъдебното производство доказателства да бъдат взети предвид в хода на дисциплинарното производство (в този смисъл са разпоредбите на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР и на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от АПК). Ползването на доказателства, събрани по друг процесуален ред в друго производство обаче не освобождава дисциплинарно наказващия орган от задължението да анализира събраните доказателства и да прецени дали е допуснато дисциплинарно нарушение. В случая както в обобщената справка, така и в становището, изготвени от дисциплинарно разследващия орган, са пресъздадени показанията на свидетели, без да е направен анализ на същите е без да е взето предвид, че тези свидетели не установяват извършени от Любомиров дисциплинарни нарушения. Свидетелите Й. Т., Ю. И., Р. А., Д. Л., В. О. не могат да разпознаят полицаите, които са ги спирали за проверка, а и не твърдят, че служителите на МВР са искали и получавали от тях парични суми. Свидетелите под прикритие 88 и 89 декларативно заяват, че Л. участва в схемата за събиране на подкупи, но не сочат никакви конкретни действия, извършени от него в тази насока. Такива са и показанията на свид. М., а според свид. В. П. Л. всъщност е поставен в изолация от началника на сектора. По този начин заповедта е издадена и наказанието е наложено без да са събрани и оценени всички доказателства от значение за случая, които всъщност не установят конкретни действия от страна на Л. в разрез с етичните правила или такива, насочени към получаване на лична облага (разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели изразяват лично мнение и становище, но не и факти, уличаващи Л.). Описаните по-горе формални несъответствия с изискванията на закона и допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като ограничават правото на защита на дисциплинарно наказания служител, който фактически не е известен за причините, поради които е санкциониран. Освен това липсата на конкретни факти води до невъзможност да се прецени осъществяването на материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а това обосновава и извод за издаване на заповедта в противоречие и с материалния закон. Правилно е прието, че Л. е наказан с най-тежката дисциплинарна санкция, без да са установени, допуснати от служителя дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 от ЗМВР. В случая факти, очертаващи конкретно поведение на Л., което да се квалифицира по този начин не са изложени, а липсват и доказателства в този смисъл. Това налага заключението, възприето и от административния съд, че заповедта е постановена без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителя- порок, който е самостоятелно основание за нейната отмяна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя заповедта за налагане на наказание, съставът на Административен съд София - град постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона. Възраженията на касационния жалбоподател за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, са неоснователни. Както бе посочено по-горе действията по задържане на Л. и предявяване на обвинение за извършено престъпление от общ характер са действия на служителя, а на компетентните за това органи, като обвинението подлежи на доказване по предвидения в закона ред. Медийният отзвук по случая също отразява действията на полицията и прокуратурата по задържането на полицейски служители във връзка с евентуално извършено престъпление от общ характер, но не и конкретно поведение на Л., нарушаващо етичните правила за поведение, с което се уронва престижа на МВР. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на Л. сумата 500.00 лв. разноски в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,