Решение № 697 от 26.1.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002103643/2022 г.

Производството е по чл.307, ал.2, във вр. чл. 303, ал.1 т.5 ГПК Образувано е по молба на С. В. В. чрез адв. А. С. от САК, за отмяна на решение №260033 от 20.04.2022г по гр.д № 697/2021г на Районен съд гр. Сливен, с което на основание чл.240, ал.1 ЗЗД молителката е осъдена да заплати на Г. Н. К. сумата 6640лв. отдадени в заем по неформален договор от 26.06.2017г. Молителката е посочила основание по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, тъй като неправилно е бил приложен чл.47, ал.5 ГПК При завеждане на делото местожителството й трайно е в Република Южна Африка, на адрес добре известен на ищеца, като съдът не е изискал от последния посочването му.Тогава молителката е имала регистриран постоянен адрес в Р.България, но не и настоящ адрес, като регистираният постоянен адрес недобросъвестно посочен от ищеца в исковата молба.След като не е намерена на него, призоваването е осъществено по чл. 47 ГПК със залепване на уведомление, като оформените съобщения са съдържали и данни, че страната не живее повече от 15 години на адреса в /жилищен адрес/..Поради това, молителката не е участвала в производството по делото в съществено нарушение съдопроизводствените правила, не са положени усилия да се установи настоящ адрес преди да се приложи чл. 47, ал.5 ГПК.За осъдителното решение молителката е разбрала на 19.07.2022г от връчването на ПДИ по образуваното изпълнително дело. Представя удостоверения, отразяващи че към 07.07.2022г настоящият й адрес е в ЮАР. Представят се и писмени доказателства за адреса й в чужбина, както и че същият е бил известен на ищеца по приключилото с влязло в сила решение гражданско дело при завеждането му, поради естеството на отношенията им като родители на непълнолетния В. К. (род на 11.06.2003г), като през 2019г между страните е водено исково производство по чл.127, ал.1 СК, приключило с решение от 19.06.2019г по гр.д №1928/2019г на СРС Не е постъпил отговор С определение №4176 от 31.10.2022г молбата е приета за допустима съгласно чл. 307, ал.1 ГПК Върховният касационен съд състав на Трето гражданско отделение намира молбата за отмяна на решение №260033 от 20.04.2022г по гр.д № 697/2021г на Районен съд - Сливен за неоснователна. Основанията за отмяна по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК не са налице поради обстоятелството, че противно на твърденията на молителката, след връщане в цялост на съобщението до ответницата за образуваното гражданско дело с препис от исковата молба и приложенията от адреса в гр. София /жилищен адрес/, посочен в исковата молба, с разпореждане от 21.06.2021г РС Сливен е изискал справка на постоянен и настоящ адрес на страната. Съгласно постъпилата справка по реда на Наредба №14/2009г, регистрираният към този момент не само постоянен, но и настоящ адрес на молителката е посоченият в исковата молба, на който лицето не е открито повече от месец.Съобщенията са оформени надлежно съгласно изискванията на чл. 47, ал.1 ГПК.Връчителят е изпълнил задълженията си да отрази получените сведения при съобщението от 07.06.2021г, така и при следващото съобщение, което не е връчено на регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответницата в гр. София /жилищен адрес/ и е върнато в цялост на 05.11.2021г По сведения на лице от адреса (З.) е отразено, че там няма лице С. В. В..Други данни връчителят не е събрал, а събраните са достатъчни за да наложат разпореденото от съда на 24.01.2021г залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, а не прилагането на реда по чл. 48, ал.1 ГПК (ДВ бр.100/2010г ).Всички български граждани, включително и живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в България, като тези, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната, се вписват служебно в регистъра на населението (чл. 93, ал.4ЗГР). Настоящият адрес по смисъла на закона (чл.94, ал.1 ЗГР ) отразява действителното местоживеене и може да съвпада с постоянния в случай, че лицето е заявило това обстоятелство по реда на ЗГР, както е удостоверено от справката по делото към дата 21.06.2021г, взета предвид от съда в процедурата по връчане на съобщения по делото. Български граждани, включително установилите се да живеят в чужбина, заявят пред органите по чл. 92, ал.1 ЗГР държавата, в която живеят (чл. 96, ал.1 ЗГР) в който случай настоящият им адрес в чужбина не се регистрира, нито се регистрира настоящ такъв в страната. Законът изисква заявяването да се извърши лично, по изключение чрез изрично упълномощаване, също така вменява на всички лица и задължение при промяната на заявен и регистриран настоящ адрес, да заявят промяната пред органите по постоянния си адрес в срока по чл. 99 ал.1 ЗГР.Като лице, чийто настоящ адрес според регистъра съвпада с постоянния и на който адрес не е открита от връчителя след изпълнение на изискванията в чл. 47 ал.1 ГПК, молителката неоснователно се позовава на допусната злоупотреба с процесуални права, както и на процесуално нарушение.Съдът разрешава призоваване по реда на чл. 48 ГПК само в случай, че ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес в страната. В практиката на ВКС няма колебание, че редът по чл.48 ГПК е приложим за български граждани с регистриран постоянен адрес, които нямат регистриран настоящ адрес в страната поради това, че той е в друга страна (чл. 96, ал.1 ЗГР) и тези обстоятелства се удостоверяват от съда по реда на действаща наредба. Тогава е от значение и се изисква декларацията на ищеца, че не му е известен адрес на ответника в чужбина.В настоящия случай, към момента на завеждане на делото молителката В. е имала регистиран както постоянен, така и настоящ адрес в гр.София /жилищен адрес/. Поради това нейното призоваване по реда на чл. 47 ГПК с прилагане на фикцията на чл.47, ал.5 ГПК и последиците по чл. 47, ал.6 ГПК е съответно на процесуалните правила. След като ответницата има регистран настоящ адрес в страната, съвпадащ с постоянния и не е намерена на него, същевременно това е и адресът посочен в исковата молба, знанието на ищеца за адрес на ответника в чужбина не обуславя извод за нарушение на гарантиращи участие в производството процесуални правила. В случая по делото не са били налице и никакви събрани от посещението на адреса данни за друг адрес, или местоживеене на лицето, включително че пребивава в чужбина. Ответницата не твърди да има местожителство в страна от Европейския съюз, за която е приложим Регламент ЕО №1393/2007г. Представя документи за пребиваването си в Р.Южна Африка, Сейшелски острови, както и че адресът й там бил известен на ищеца при завеждане на делото, доколкото е посочен в съдържанието на редица подписани от него по- рано документи, като споразумение между страните от 07.06.2019г, потвърждение на финансова издръжка от 11.09.2017г, декларация за съгласие при пътуване на детето им и др. Не е налице злоупотреба с право от страна на ищец, който при предявяване на иск срещу български гражданин в изпълнение на задължението си по чл.127, ал.1 т.2 ГПК сочи неговия регистриран постоянен адрес, а не и/или адрес на който лицето пребивава в чужбина, макар такъв да му е известен. Приложим е бил реда по чл.47ГПК. За удостоверяване на обстоятелствата по чл. 47, ал.1 ГПК законът възлага на длъжностното лице по призоваването да събере и отрази сведения, които съдът е длъжен да вземе предвид. Връчителят обаче няма правомощието при връчване съобщение на ответника да събира сведения за местоживеенето му от ищеца, законът не възлага това и на съда, след като е удостоверен регистриран по ЗГР постоянен и настоящ адрес на ответника. Представените 2 бр.справки, издадени от Столична община по регистъра на населението към 07.07.2022г свидетелстват, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска молителката е заявила пред органа по ЗГР „последен настоящ адрес в Р.Южна Африка”, както е удостоверено. В хода на делото е било удостоверено друго актуално тогава сведение за постоянния и настоящ адрес, което регистрираната от лицето последваща промяна не опровергава. Представените към молбата за отмяна писмени доказателства са индиция, че на ищеца по делото са били известни адреси за кореспонденция, на които молителката е могла да бъде открита в чужбина, но законът пряко обвързва реда за призоваване на ответника с наличието или липсата на регистриран негов постоянен или настоящ адрес. Необосновано е твърдението за допуснато процесуално нарушение, довело до лишаване от възможност за участие в делото по смисъла на чл. 303, ал.1 т.5 ГПК Тъй като молбата е неоснователна, разноски на молителката не се присъждат Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение