Решение № 7202 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9325/2013 г.

Решение № 7202 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9325/2013 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Марин Ангелов Маринов, представляван от адв. Димитрова, надлежно упълномощена, против решение № 65/23.04.13 г. по адм. д. № 280/12 г. по описа на административен съд-Ямбол с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София, Ангел Маринов Маринов, Славка Ангелова Чакърова и Ненчо Димитров Христов не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № РД-18-44/30.10.12 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София, с която на основание чл. 49а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и влязло в сила решение № 93/17.07.12 г. по адм. д. № 80/12 г. на Административен съд Ямбол е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър относно поземлен имот с идентификатор 27382.500.1555 в частта на границата му с поземлен имот с идентификатор 27382.500.2420. Оспорването е отхвърлено. Съдът, позовавайки се на становището на съдебнотехническата експертиза, е приел, че границата между имотите законосъобразно е установена съгласно източника на данни по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/2005 г./ Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Със Заповед № РД-18-103/28.11.08 г. изпълнителният директор на АГКК-София, на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, е одобрил кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Елхово. С решение № 42/15.05.09 г. по адм. д. № 15/09 г. по описа на Административен съд Ямбол заповедта в частта относно посочените по-горе поземлени имоти е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне в изпълнение на посочената решение Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър-Ямбол е издал Заповед № КД-14-28-309/08.11.10 г. за изменение кадастралната карта и кадастрални регистри в частта на двата имота. Тази заповед с влязло в сила решение № 51/14.03.11 г. по адм. д. № 397/10 г. е обявена за нищожна поради липса на компетентност на издалият я административен орган. В изпълнение на това решение Изпълнителният директор на АГКК-София е издал Заповед № РД-18-22/20.02.12 г., с която е одобрил кадастралната карта и регистър на двата имота. Тази заповед е била оспорена в производството по адм. д. № 80/12 г. по описа на Административен съд-Ямбол и с постановеното в това производство решение № 93/17.07.12 г. /влязло в сила/ е отменена като незаконосъобразна, а преписката-върната за установяване границата между имотите съобразно приоритетно посочените в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. източници на данни. Оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена в изпълнение задължителните указания в решение № 93/17.07.12 г. по адм. д. № 80/12 г. по описа на Администратвен съд- Ямбол. Изложената фактическа обстановка сочи, че действителното правно основание за издаване на процесната заповед е не чл. 49а, ал. 3 ЗКИР, а чл. 49, ал. 1 ЗКИР, тъй като в частта на границата между имоти с идентификатори 27382.500.1555 и 27382.500.2420 първоначално издадената Заповед № РД-18-103/28.11.08 г. за одобряване кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Елхово е отменена и на практика с последващата си заповед административният орган е одобрил кадастралната карта в тази й част. Наличието на фактическите основания за произнасянето на административния орган обосновава извод, че неправилното позоваване на разпоредбата на чл. 49а, ал. 3 ЗКИР само по себе си не рефлектира върху законосъобразността на обжалваната заповед. В касационната жалба неправилно се поддържа приложимост на източника на данни за границата между двата имота, визиран в чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005. Тази разпоредба има предвид означено от собствениците в процедурата по създаването на кадастралната карта местоположение на имота с регламентирани трайни знаци /чл. 38, ал. 1 и чл. 39 ЗКИР/ или посочване отново в тази процедура на гранични точки между имотите в съответствие с актовете, определящи правата върху имотите, а не границите на имотите по действащия регулационен план и съответствието им с материализираните на място граници. От писменото заключение на назначената по делото съдебно техническа експертиза са дадени конкретни отговори на поставените от страните въпроси, а докладвайки заключението си в съдебно заседание на 05.03.13 г. в. л. Златинов е установил, че границата между двата имота по одобрената с обжалваната заповед кадастрална карта и действащия кадастрален план от 1990 г. съвпада в рамките на допустимите отклонения. С оглед това установяване първоинстанционният съд е възприел обоснован и в съотвествие с материалния закон извод за неоснователност на оспорването. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение