Решение № 7977 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 393/2016 г.

Решение № 7977 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 393/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община] срещу решение № 2102 от 30.10.2015 г. по адм. д. № 896/2015 г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 149/22.01.2015 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" в Община П., потвърден с Решение № 15/24.03.2015 г. на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община П., в частта относно установените задължения за такса битови отпадъци на [фирма], за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., за разликата над 13 794,36 лв. до пълния определен размер - 21 090,91 лв. за такса битови отпадъци и за определената лихва върху тази разлика. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От името на ответната страна [фирма] е представен писмен отговор, подписан от пълномощник Х.. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени частично оспореният акт, съдът е приел, че в конкретния случай, количеството на битовите отпадъци за 2014 г. е установимо, количеството отпадъци, генерирано от дружеството, може да се определи, поради обстоятелството, от една страна, че дружеството е подало декларация по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, с която е определило количеството на отделения отпадък, заявявайки един контейнер тип "Бобър" за извозване един път седмично и от друга страна [община] практически е продължила да изпълнява договора от 2013 г. и през 2014 г., като отпадъците са извозвани със същата кратност и брой съдове - един контейнер тип "Бобър" един път седмично, в какъвто смисъл са и данните в писмо от ОП "Чистота" - [населено място] с изх. № 1462/07.05.2015 г. Не е налице количествена промяна на предлаганата услуга от предходната година, като е налице възможност за точното определяне на количеството битов отпадък, генериран от дружеството. Същевременно разходите на [община], посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМДТ, а именно разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци, събирането, включително разделното събиране на твърдите битови отпадъци и транспортирането им до депа или други инсталации и съоръжения за третирането им, по отношение на битовите отпадъци, генерирани от дружеството са били еднакви за 2013 г. и за 2014 г. Следователно, в случая не е налице условието за приложение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е. за приложение на изключението при определяне размерът на таксата за битови отпадъци. Решението е неправилно. В ал. 3 на чл. 19 от НОАМТЦУТОП е предвидено, че когато лицето не е подало декларация в срок, декларирало е по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове или не е сключил договор с районните администрации към общината, то заплаща годишната такса както следва: за жилищни, нежилищни и вилни имоти на граждани и жилищни имоти на предприятия таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота; за нежилищните имоти на предприятия таксата се определя пропорционално върху отчетната стойност на имота. На 30.01.2014 г. [фирма] е подало декларация по чл. 19, ал. 1 и 2 от НОАМТЦУТОП за 2014 г., в Дирекция "Местни данъци и такси" при [община], приета и заведена с вх. № 6609000004/30.01.2014 г. С писмо, изх. № 14 ВК 192, 14 ВК 192