Решение № 899 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9161/2009 г.

Решение № 899 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9161/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 72 от 24.04.2009 г. по адм. дело № 3448/2006 г. Софийският градски съд, административно отделение, отхвърля жалбата на Емил Николов Борисов против заповед № 420 от 5.07.2006 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. София, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Борисов е прекратено поради съкращаване на длъжността. Решението е обжалвано от Емил Борисов. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като заеманата от него длъжност не е съкратена, необосновано е и е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички доказателства и доводи в процеса. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. София оспорва касационната жалба и моли решението на Софийския градски съд, административно отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Софийския градски съд, административно отделение, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че заповед № 420 от 5.07.2006 г., с която служебното правоотношение на Борисов е прекратено, считано от 8.07.2006 г., е издадена от компетентния орган, в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа фактическото и правно основание за прекратяване, посочени са придобития от служителя на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Законосъобразно е и заключението, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това. Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено след като с Постановление № 159 на Министерския съвет от 28.06.2006 г. е изменен Устройственият правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" като са извършени промени в числеността на персонала на агенцията, включително в дирекции "Областна инспекция по труда". Съобразно нормативно определената с устройствения правилник численост на персонала и в съответствие с правомощията, предоставени с чл. 7, ал. 2, т. 10 и т. 11 от Устройствения правилник изпълнителният директор на агенцията издава заповед № 155/5.07.2006 г., с която утвърждава ново щатно разписание и поименно разписание на длъжностите, считано от 8.07.2006 г. С това е спазена нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, тъй като новото разписание на длъжностите е утвърдено от органа по назначаването на съответната администрация или в разглеждания случай - от изпълнителния директор на агенцията. Правилно е и становището на първоинстанционния съд, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки за това, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. В разглеждания случай, считано от 8.07.2006 г. в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. София са утвърдени нова структура и разписание на длъжностите, според които общия брой на длъжностите в дирекция "Областна инспекция по труда Сливен" е намален от 17 (щатно разписание от 1.04.2006 г.) на 15, или четирите бройки за длъжността "Старши инспектор", една от които заема жалбоподателят Борисов (поименно разписание на длъжностите от 1.04.2006 г.) са редуцирани на 2 бр. по новото разписание. При тези данни правилно съдът приема, че е налице реално съкращаване на заеманата от касатора длъжност. Действително длъжността продължава да съществува като нормативна позиция в новото щатно разписание на длъжностите, а също и като единство от функции и задължения, но е намален броят на лицата, които са ангажирани с нейното изпълнение. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Следователно, като достига до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителя, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. При постановяване на обжалваното решение на Софийския градски съд, административно отделение, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд обсъжда всички доводите на страните и служебно проверява валидността на постановения административен акт. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че заповедта е издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На таза база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. Решението на градския съд е постановено в съответствие с доказателствата по делото. Ангажираните по делото писмени доказателства за длъжностни промени в разписанието на длъжностите в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", засягащи дирекция "Областна инспекция по труда Сливен", както и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза обосновават възприетия и от първоинстанционния съд извод, че макар длъжността, заемана от жалбоподателя да е запазена, е намален общия брой на служителите, които я изпълняват, т. е. налице е реално премахване на две от съществуващите дотогава 4 бройки по разписанието за тази длъжност. Следователно заключението на съда, че е налице реално съкращаване на заеманата от Борисов длъжност, е изцяло в съответствие с представените по делото доказателства. Поради това доводите на жалбоподателя за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Софийския градски съд, административно отделение, е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение,