Решение № 1348 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2016 г.

Решение № 1348 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Л." гр. С. срещу решение № 6049 от 3.10.2016 г., постановено по адм. д. № 4866/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 53 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, ведно със законните последици. О. А. В. Д. и В. С. М., и двамата с адрес в гр. С., не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 6049 от 3.10.2016 г., постановено по адм. д. № 4866/2016 г., решаващият състав на Административен съд - С.-град е отменил заповед № ЗД-ЗД 22/45 от 14.03.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Л." гр. С., потвърдена с решение № РД 01-182 от 18.04.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. С.. Съдебният акт е постановен при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, с оглед относимостта им към нормите на материалния закон. Със заповед № ЗД-ЗД 22/45 от 14.03.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Л." гр. С., изменена със заповед № ЗД-ЗД 22/62 от 1.04.2016 г. относно името и бащата на детето, е прекратено настаняването на малолетната В. С. Д. в ДМГД "Св. И. Р." гр. С. и същата е настанена временно за отглеждане и възпитание в семейството на нейната баба по майчина линия З. Ю. с посочен постоянен адрес в гр. С., за срок до 12.02.2017 г. или до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на мярката за настаняване. По първоначалното дело се съдържа съдебномедицинско удостоверение № 670 от 16.09.2015 г., от което се установява, че при експертизиране на В. С. М. са констатирани по долната трета на гърба, срединно има кафеникаво зеленикаво кръвонасядане на обща площ около 8/6. Подобни кръвонасядания има и по дясната поясна област, около 4/3 см; в лявата слабинна област. Отразен е лист за преглед в Спешно приемно отделение на "Пирогов", амб. № 33575 от 15.09.2015 г. с установени множество хематоми по цялото тяло, следи от ухапване по дясното ходило. Заключението на доц. д-р Н. С. от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ "Александровска" ЕАД, изготвил цитираното удостоверение е, че са установени кръвонасядания по гърба, дясната поясна и дясната слабинна област. Наличие на множество подкожни хематоми по цялото тяло; следи от ухапване по дясното ходило (от клиничния травматологичен преглед). Тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин, както се съобщава в предварителните сведения, с давност от няколко дни. Изрично е посочено, че на детето са причинени болка и страдание. По първоначалното дело се съдържа и епикриза на В. С. М., постъпила на 15.09.2015 г., изписана на 25.09.2015 г., майка на детето, изготвена от УМБАЛ "Александровска" ЕАД - Клиника по психиатрия, където е описан психичен статус със сериозни отклонения, положителен тест за амфетамини и марихуана. Поводът за постъпването е състояние на остра психоза, вследствие на употреба на ПАВ (марихуана и амфетамини). Пациентката признава употреба на амфетамини от около година, като от лятото комбинира и с марихуана. На фона на семейна криза от финансов характер от август зачестява с употребата на ПАВ. Под въздействие на петдневно безсъние и почти ежедневна употреба на марихуана и амфетамини е упражнила физическо насилие върху детето си, за което много съжалява. В тази връзка виж "протичане на лечението/промяна на състоянието" от цитираната епикриза. Лицето се изписва с подобрение и препоръка за продължаване медикаментозна терапия, както и наблюдение от амбулаторен психиатър-нарколог. Действително това е състоянието на М. към посочения период, във връзка с което е издадена заповед № ЗД ЗД 22/150 от 15.09.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Л." гр. С., с която детето временно е настанено в ДМСГД "Св. И. Р.", но нито в производството пред административния орган, нито пред съда са представени писмени доказателства за резултати от наблюдение от психиатър-нарколог и съответно заключение на такъв, установяващ здравословно състояние на М., позволяващо й да полага постоянни грижи за своето дете. Подобна медицинска експертиза не е от компетентността на органите по социално подпомагане, нито те могат да окажат натиск върху лицето да представи психиатрично изследване, тъй като това би било нарушаване на права на личността. В тази връзка тежестта на доказване на тези благоприятни факти и обстоятелства, ако такива са налице, е в тежест на страната, която иска да черпи права от тях. Твърденията на жалбоподателите, че по друго дело са установили, че лечението на майката е приключило успешно, не се отнася до адм. д. № 4866/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 53 състав. Наред с изложеното съдът не е съобразил и писмо изх. № 48357 от 9.12.2015 г. на Софийска районна прокура, с което се съобщава, че срещу В. С. М. е образувано досъдебно производство за извършено от нея престъпление по чл. 182, ал. 1 НК спрямо детето й В. С. М. В тази връзка жалбоподателите не са представили доказателства за благоприятно приключване на тази преписка. По делото няма документ, установяващ факта, че М. и Д. са придобили жилищен имот в гр. С.. Оценката на родителския капацитет от 26.05.2016 г., изготвена от социален работник и съгласувана с началник на ОЗД при ДСП гр. С., отразява факти след издаване на процесната заповед, не коментира въобще здравословното състояние на М. и образуваното срещу нея досъдебно производство, в смисъл тези отрицателни предпоставки да са отпаднали. В него дори не е посочен документ, удостоверяващ придобиване на жилището. Така изложената фактическа обстановка не налага изводи за доказан родителски капацитет у М. и Д., в какъвто смисъл е и социалния доклад-предложение вх. № ЗД-8002/34 от 14.03.2016 г., послужил като фактическо основание за издаване на заповедта. З. Ю. е подала молба вх. № ЗД-9433/2 от 15.02.2016 г. и декларация за даване на съгласие от 18.02.2016 г. за отглеждане на детето. Освен това по отношение нея е извършено социално проучване и по делото са налице писмени доказателства за липса на осъждане, материална обезпеченост с пенсия от УПФР и закупен апартамент в гр. С., с приложен нотариален акт. На 23.03.2016 г. е изготвен работен протокол в ОЗД при Дирекция "СП - Л." относно това как се отразява отглеждането на детето от тази негова баба. Визовите проблеми на Юн се отнасят към предхождащ заповедта период. Що се касае до А. Д., по делото няма данни той да е правил изрично искане да му бъде предоставено детето В. след легализиране на процедурата по вписването му като баща. Освен това в този случай детето би живяло и със своята майка. Липсват данни и относно влизане в сила на решение № 12652 от 9.08.2016 г., постановено по гр. д. № 62439/2015 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 83 състав. В тази връзка съдът съобразява, че се касае до временна мярка със срок до 12.02.2017 г., който изтича в близко бъдеще. Този срок е съобразен с разрешения на З. Ю. срок за пребиваване в страната. Съгласно чл. 29, т. 2 ЗЗДет. настаняването извън семейството се прекратява с изтичане на срока. Освен това в заповедта изрично е посочено, че този срок може да бъде "или до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на мярката за настаняване", каквото несъмнено е влязлото в сила решение в производство по чл. 28 ЗЗДет. Ответниците не са представили по настоящето дело окончателен съдебен акт по това производство. Изложените в тези мотиви съображения налагат извод, че жалбоподателите по първоначалното дело не са доказали, че по отношение на детето В., което е било жертва на насилие в семейството, обстоятелство установено със съдебномедицинско удостоверение № 670 от 16.09.2015 г., е отпаднала опасността за здравето и живота му, изискване по чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет., респ. сериозната опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие - по чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. До доказване на подобни благоприятни предпоставки, решението на административния орган, с което детето е изведено от ДМСГД и е предоставено за отглеждане на неговата баба по майчина линия, е мярка отговаряща на най-добрия му интерес. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил решение, което е неправилно, като некореспондиращо с доказателствата по делото, разгледани в тяхната съвкупност и в нарушение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Изложените в тези мотиви съображения налагат извод за законосъобразност на оспорения административен акт и неоснователност на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,