Решение № 939 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1595/2008 г.

Решение № 939 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1595/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А., В. В., Д. В., Н. Х., Г. В., Н. Я., Д. Я. и М. Я. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас (ОС) по гр. д. № 182/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Е. Б. и С. Б. я оспорват като неоснователна. Ответникът И. М. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното, с което е уважен предявеният от касаторите срещу първите двама ответници Б. иск по чл. 108 от ЗС за описания по делото и в решението недв. имот, отменен е на осн. чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) нот. акт, легитимиращ третия ответник М. - праводател на първите двама, като собственик на имота, и е отхвърлен искът на касаторите срещу него на същото основание, за същия имот. Производството по исковете е прекратено поради недопустимостта им, като преждевременно заведени - преди завършване на административната процедура по възстановяване собствеността на ищците върху процесния земеделски имот, предпоставяща легитимацията им на собственици по иска с пр. осн. чл. 108 от ЗС. Изводите на въззивния съд са законосъобразни: Ищците са се снабдили с констативен акт за собственост № 51/01 г. върху процесния имот (посочен в т. 6 от акта), като възстановен им по ЗСПЗЗ. Имотът е дворно място, образуващо УПИ, съответен на п.VI-560, в кв.38 по плана на м. "Инцараки" край с. Св. Влас, Несебърска община. Твърдят, че им е възстановен с решение на ПК - Несебър от 17.02.01 г., като част от имота в т. 1 от решението (нива от 7,490 дка - имот № 1380001 от кадастрален план от 1994 г.), в стари реални граници. Такива не са посочени в решението по указания в чл. 18ж, ал. 1, пр.1 от ППЗСПЗЗ начин. Към решението на ПК не е приложена скица по чл. 18ж, ал. 1, пр.2 от ППЗСПЗЗ, заверена от ПК и от техническата служба на общината за имота в регулация. Издадените от общината скици, на които се позовава касаторът - № 1048/00 г. и 842/01 г., представени при издаване на нот. акт, не могат да се свържат с решението за възстановяване - то не препраща към тях с цитирането им и с посочен статут на имота по плана, който отразяват. Скицата по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ има помощен характер - тя следва да се отнася по несъмнен начин за възстановения и индивидуализиран с решението на ПК имот. Затова при данните по делото законосъобразен е изводът на въззивния съд, че процедурата по възстановяване на имота като конкретен, индивидуализиран по изискуемия в чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ начин обект на собственост, не е завършила. Оттам искът по чл. 108 от ЗС, основан на придобити от ищците по адм. ред права е преждевременен, а производството и произнасянето по него, за което като касатори настояват - недопустимо. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.