Решение № 14513 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2014 г.

Решение № 14513 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Обитех" ЕООД моли да бъде отменено решение № 7748/09.12.2013 г. по адм. д. № 1746/2013 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2251200016/22.05.2012 г., поправен с РА № 1202775/04.06.2012 г. на ТД на НАП - София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена или делото да бъде върнато за ново разглеждане от съда. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърли жалбата против РА № 2251200016/22.05.2012 г., поправен с № РА № 1202775/04.06.2012 г. на ТД на НАП - София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", с който е доначислен ДДС 584 123,25 лв с лихви за периода м. 3,2009 г., м. 5 - 12.2010 г. и м. 4.2011 г. и е определено задължение за корпоративен данък за 2007 г. - 2010 г. общо 35 265,01 лв с лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗКПО за ревизираните периоди, като е увеличен финансовият резултат на дружеството по чл. 78 ЗКПО и чл. 16 , ал. 1 и 2, т. 3 ЗКПО с неотчетени приходи от лихви по предоставени заеми от ревизираното лице на няколко дружества. Вещото лице счетоводител е определило пазарни лихви за ревизираните периоди, по-високи от определените в РА и съдът законосъобразно е приел, че не може да утежнява положението на обжалващия. Законосъобразен е изводът на органите по приходите и съда, че предоставяне на кредит с уговорени лихви, отличаващи се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ представлява отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО и основание по чл. 16, ал. 1 ЗКПО да се определи данъчната основа, без да се вземат под внимание тези сделки или някои техни условия. Уговорката лихвите да се заплатят на падежа на заема представлява отклонение от пазарните лихви. В случая уговорените лихви предвид заключението на вещото лице са по-ниски от пазарните и от определените от органите по приходите в РА, поради което законосъобразно в РА е определен допълнителен корпоративен данък с лихви на посоченото правно основание. В частта по ЗДДС в РА на основание чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС е доначислен ДДС за внасяне с лихви по фактури, които не са отразени в справките декларации и в дневниците за продажби през съответните периоди, нито по-късно. Съдът обосновано е отхвърлил възражението на касатора, че данъкът е начислен по фактури, които са отразени в дневника за продажби и справките декларации по-късно. Видно от РД и РА данъкът е доначислен само за фактурите, които не са отразени в тези счетоводни регистри по ЗДДС, а по фактурите, които са отразени в регистрите в следващи данъчни периоди са начислени само лихви. По разплатените авансови фактури на основание чл. 25, ал. 7 ЗДДС данъкът става изискуем и по чл. 86 ЗДДС доставчикът следва да издаде данъчен документ и да начисли данъка. В РА е доначислен ДДС по всички неотразени в дневника за продажби фактури. Назначената счетоводна експертиза е установила, че по две от фактурите е налице частично плащане, а по две от фактурите плащането е извършено в данъчния период, следващ периода, в който фактурата е издадена. В РА по фактура № 48/16.03.2009 г. е начислен данък 314 765,62 лв върху стойност от 1 588 000 лв с лихви от 15.04.2009 г. в размер 104 153,18 лв по РА за поправка. Вещото лице е дало заключение, че по тази фактура на 30.04.2009 г. са платени 260 000 лв, на 10.06.2009 г. са платени 1 588 000 лв и има неразплатен остатък от 57 600 лв. Видно от фактурата на л. 332 от преписката стойността по фактурата е 1 588 000 лв, с начислен ДДС 317 000 лв и предмет: зърнобаза Разград - съоръжения по опис. По тази доставка съдът не е изложил съображения по възражението на касатора относно датата на данъчното събитие. Необосновано съдът е приел, че няма основание да се смята, че е налице различна дата на настъпване на данъчното събитие от тази на издаване на фактурата, след като вещото лице е дало заключение, че плащането на стойността по фактурата е извършено на 10.06.2009 г. и че окончателно са приключени счетоводно отношенията с две други фирми, но не и с "Олива"АД. Съдът се е ограничил да приеме, че ако е извършено цялостно или частично плащане по фактурите е налице данъчно събитие и данъкът следва да бъде начислен, а фактурите следва да бъдат отразени в дневниците за продажба и справките-декларации, поради което е отхвърлил жалбата против РА. Относно фактура № 48/16.03.2009 г., която няма за предмет авансово плащане и по нея стойността е платена изцяло на 10.06.2009 г. изводът е направен при неизяснена фактическа обстановка относно датата на данъчното събитие. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС с лихви за м. 3.2009 г. и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се изясни обстоятелството кога е завършена услугата - зърнобаза Разград, а ако не е завършена - за дата на данъчното събитие следва да се приеме датата на плащането на стойността по фактурата - 10.06.2009 г. Следва да се постави задача на вещото лице да определи дължимите лихви за м. 3.2009 г. от 15.07.2009 г., а не от 15.04.2009 г. до която дата няма плащане и не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 7 ЗДДС, според който данъкът е изискуем за периода на плащането (за размера на плащането) на стойността. По-ранното начисляване на данъка в РА не е основание да бъде отменен РА в частта за начислен данък за м. 3.2009 г., а е основание само да се коригират лихвите, които са дължими от 15-то число на месеца, следващ данъчното събитие предвид чл. 89, ал. 1 ЗДДС. Останалите спорни фактури са авансови с предмет плащане по договор. За м. 6.2010 г. са спорни четири фактури, от които фактура № 207/02.06.2010 г. с ДДС 25 000 лв не е приложена в преписката, поради което не може да се прецени дали е авансова, в който смисъл е заключението на вещото лице или има предмет доставка на стоки или услуги. В преписката липсва и фактура № 312/14.04.2011 г. на стойност 338 378,15 лв и ДДС 67 675,63 лв като според заключението на вещото лице плащането е в същия данъчен период - на 20.04.2011 г. в размер 365 412,40 лв. По тези фактура следва да се задължи ответника да попълни преписката с фактурите и платежните документи към тях, за да се прецени датата на данъчното събитие. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка относно датата на данъчното събитие по тези фактури и относно размера на дължимите лихви. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС с лихви по фактури № 207/02.06.2010 г. и № 312/14.04.2011 г. и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на горните указания. По фактура № 273/29.11.2010 г. - авансова плащането е извършено на 6.12.2010 г. В РА по тази фактура на определени лихви от 15.12.2010 г., а предвид настъпилото данъчно събитие на 6.12.2010 г. лихвите се дължат от 15.01.2011 г. По авансова фактура № 319/29.04.2011 г. по заключението на вещото лице плащането е извършено на 11.05.2011 г. В РА лихвите по нея са изчислени от 15.05.2011 г., а е следвало да бъдат изчислени от 15.06.2011 г. Съдът следваше да постави задача на вещото лице да изчисли лихвите от 15.01.2011 г. върху дължимият ДДС по първата фактура и от 15.06.2011 г. по втората. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени лихвите по тези фактури и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда като се постави на вещото лице посочената задача. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за останалите периоди и спорни фактури, тъй като фактурите са авансови, по тях е извършено плащане в данъчните периоди, в които са издадени и на основание чл. 25, ал. 7 ЗДДС правилно за тях съдът е приел, че налице данъчно събитие и законосъобразно в РА са определени дължимият ДДС и лихви. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,