Решение № 10279 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2335/2009 г.

Решение № 10279 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2335/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ЕТ "Елан-Тошко Стефанов" - гр. Добрич, чрез пълномощника му - адв. Сутев от ВАК, против решение № 1725 от 16.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1152 от 2008 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт № 08-00-476 от 17.12.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Добрич, в частта, потвърдена с решение № 16-А от 24.04.2008 г. на в. и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат твърдения, че неправилно съдът е приложил разпоредбите на ЗДДС, приемайки, че няма реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, без да вземе предвид, че той е доставчик, а не получател на стоката, както и е направил необосновани изводи, обсъждайки доказателствата по делото. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Еленова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Варненския административен съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Елан-Тошко Стефанов" против ревизионен акт № 08-00-476 от 17.12.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Добрич, в частта, потвърдена с решение № 16-А от 24.04.2008 г. на в. и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, при ЦУ на НАП. За да постанови това решение, съдът е приел, че констатациите на органа по приходите за липса на реално осъществена доставка по фактура № 1 от 22.01.2007 г. с издател ревизираното лице са верни, поради което е отхвърлил жалбата срещу акта като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно, тъй като изводите, които е направил съдът, са необосновани. По делото е установена следната фактическа обстановка: В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят е декларирал за м. 01.2007 г. ДДС за внасяне в размер на 10 247,54 лв. по фактура № 1 от 22.01.2007 г. с получател по фактурата "П и П" ЕООД, с предмет "царевица, реколта 2006 г.", данъчна основа 51 765 лв. и ДДС - 10 353 лева. Ревизиращите органи с оглед изясняване наличието на доставка са извършили проверки при физическите лица, посочени в представените по преписката пътно-прехвърлителни разписки от ЕТ "Елан - Т. Стефанов" за транспортиране на стоките. По този повод тези лица са дали писмени обяснения, в които декларират, че не са извършили превоз на царевица на 17 и на 18.01.2007 година. В хода на производството е била извършена и насрещна проверка при получателя на стоката "П и П" ЕООД, като представляващият дружеството декларира, че е отразил фактурата за м. 02.2007 г., тъй като тогава е извършено частично плащане, като стоката до момента не е получена. Предвид това и като са взели предвид, че макар и подписана от двете страни, процесната фактура не доказва извършено прехвърляне на стоката по нея, тъй като липсват представени първични счетоводни документи, удостоверяващи прехвърленото право на собственост върху стоката през м. януари на 2007 г., органът по приходите приема, че данъкът е станал изискуем при получаването на плащането, а в конкретния случай то е извършено през м. февруари и април 2007 година. Органът по приходите е приел, че извършените плащания не са авансови, и се е позовал на разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, като е приел, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. Освен това органът по приходите е приел, че е налице и хипотезата на чл. 85 ЗДДС, като данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112, като е посочил, че дори да се приеме, че за този период са налице издадени фактури с неправилно посочена данъчна основа и размер на данъка, то тези изменения следва да се документират със съответните данъчни известия или ДКИ, в които да се посочи и основанието за изменения. В конкретния случай данъчнозадълженото лице не е издало такива данъчни известия, като крайният резултат за м. 01.2007 г. е 0 (нула). Съдът изцяло е възприел тези констатации на органа по приходите, приел ги е за верни поради липса на други доказателства за реално извършена доставка и е отхвърлил жалбата. Съдът е посочил, че не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, който е заявил, че стоката е транспортирана с транспорт на получателя, тъй като този свидетел се намира в трудовоправни отношения с жалбоподателя. Въпреки че е приел за компетентно и обективно дадено заключението на съдебно графологичната експертиза, е посочил, че само фактът на отбелязване във фактурата, че стоката е получена, не означава, че доставката е реална. По същия начин е възприел и представеното решение на Добричкия окръжен съд, с което дружеството получател е обявено в несъстоятелност. Посочил е, че за целите на ЗДДС не е достатъчно да бъде установено изискуемо вземане по фактурата и по това вземане да има вписано решение, с което получателят да се обяви в несъстоятелност, за да се приеме, че е налице реално предадена стока на получателя. Настоящата инстанция не споделя изводите на органа по приходите и на първоинстанционния съд, които счита за необосновани и направени при превратно тълкуване на доказателствата по делото и при неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 25 и 82 ЗДДС. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, може да бъде направен обратен на този извод, направен от решаващия съд. По делото има достатъчно доказателства, които сочат на реалност на документираната с процесната фактура доставка. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета неоспорена в производството, след проверка в счетоводството на доставчика е установено, че към датата на издаване на процесната фактура същият е разполагал с необходимото количество царевица. Стоката е била заведена и осчетоводена по дебита на с/ка 304 и от тази сметка се вижда, че стоката е описана като предадена на "П и П" ЕООД, царевицата е отписана по отчетна доставена стойност със счетоводна операция: дебит с/ка 702 "Приходи от продажба на стоки" и кредит с/ка 304 "Стоки партида царевица". Вещото лице вследствие проверката по представените счетоводни документи от получателя при извършената насрещна проверка и предвид съставения на това дружество РА е заявило, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на получателя и е заведена по сметка 304 "Стоки партида царевица" през м. февруари 2007 г., както и по дебита на сметка 4531 "Начислен ДДС на покупките", а също и по кредита на сметката за задълженията към ЕТ "Елан-Тошко Стефанов" на стойност 62 118 лв. с данъчна основа 51 765 лв. и ДДС 10 353 лева. Освен това от назначената по делото графологична експертиза се установява, че подписите на пътните прехвърлителни разписки след текста "Приел от превозвача" са положени от лицето Пламен Петров Василев с ЕГН .......... - управител на получателя "П и П" ООД - Добрич. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел Георгиев. Всички тези доказателства установяват по безспорен начин извършената доставка, документирана с процесната фактура. Действително в дадените писмени обяснения получателят по доставката твърди, че стоката, за която е извършил частични плащания през м. февруари по издадената му фактура, не я е получил, но тези му обяснения са в противоречие с извършените счетоводни записвания, които е направил в своето счетоводство, и само от това обяснение и от писмените обяснения на лица - шофьори към тази фирма, не може да се направи извод за липса на реална доставка. Освен това обясненията на управителя на "П и П" ООД следва да бъдат преценявани с оглед последвалото обявяване на фирмата му в несъстоятелност и интерес да отрича неизгодни за себе си факти като задълженията, които има към доставчика. Предвид така установената фактическа обстановка неоснователно органът по приходите в издадения РА приема за недоказана доставката към "П и П" ООД и оттам приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС за издаване на известие към фактурата за цялата стойност. Неправилно също така с оглед основанието по чл. 82, ал. 1 вр. с чл. 6 и чл. 25, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 1 ЗДДС приема, че към датата на изписване на стоката ревизираният субект дължи данък в размер на 10 353 лв. на друго основание, след като е доказано, че доставката е реално извършена и е установено, че по нея доставчикът е начислили ДДС в счетоводството си по смисъла на чл. 86 ЗДДС и чл. 54 ППЗДДС и не е необходимо да го начислява наново на друго основание. Като е потвърдил този акт, съдът е издал неправилно решение, което следва да се отмени, и тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна, да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният РА. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на ЕТ "Елан-Тошко Стефанов" в размер на 647 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,