Решение № 15943 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10665/2012 г.

Решение № 15943 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10665/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Светлин Христов Казаков от гр. София срещу решение № 3784 от 4.07.2012 г. по адм. дело № 3812/2012 г. на Административен съд - София-град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - София град, е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Светлин Христов Казаков срещу решение № 616 от 15.12.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане от 4.07.2011 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при СУСО, с което е определен нов размер на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. За да постанови този резултат съдът е приел, че новият размер на пенсията е определен по реда и при условията на чл. 75 КСО и чл. 30 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

В изготвената от него касационна жалба Светлин Христов Казаков е описал оплакването си за неправилност на оспореното от него съдебно решение така:

"Претенциите ми не са срещу законовите разпоредби за определяне размера на пенсията ми, а срещу това че въобще е направена промяна. В крайна сметка съм извикан предсрочно преди изтичане срока на действащото в момента ЕР - срок до м. февруари 2008 г., пред ТЕЛК поради влошено здравословно състояние, а не поради оздравяване и необходимост от намаляване на процента нетрудоспособност. ТЕЛК хем приема молбата ми - № 9568/28.09.2007 г. за продължаване на обследването, хем изпраща сведение - ЕР от 14.09.07 в НОИ за завършила категоризация, което според мен е неправилно."

Това оплакване е неоснователно.

I. От данните по делото е видно, че:

1. На жалбоподателя е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 26.08.1999 г. за трайно намалена работоспособност от 71 % до 90 %. Поради това че не е навършил възрастта по чл. 68 КСО е бил преосвидетелстван на всеки три години от Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) по общи заболявания - гр. София. С експертно решение (ЕР) № 776 от 11.02.2005 г. ТЕЛК е определила над 90 % (в случая - 91 %) трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 1.02.2008 г., поради което с разпореждане от 14.03.2005 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е определило нов размер на пенсията за инвалидност, съобразен с новия процент трайно намалена работоспособност. На 1.08.2007 г. жалбоподателят е подал молба-декларация вх. № 6714 от същата дата, с която е поискал да бъде представен на ТЕЛК за преосвидетелстване поради изтичане на срока на последното експертно решение (въпреки че този срок, както се каза по-горе, е изтичал на 1.02.2008 г.). С ЕР № 1845 от 12.09.2007 г. ТЕЛК определя 86 % трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 1.09.2010 г., поради което с разпореждане от 1.10.2007 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО отново е изменило размера на пенсията и съобразно намаления процент (от 91 на 86 %) трайно намалена работоспособност е намалило размера на пенсията (от 375,63 лв. на 309,25 лв.).

2. Със заявление, вх. № 09000531 от 12.02.2008 г., наименовано от него "възражение", жалбоподателят е поискал да бъде поправена допуснатата според него грешка. С писмо изх. № П 58-1 от 18.02.2008 г. на СУСО е уведомен, че до последното ЕР на ТЕЛК той е получавал пенсия за инвалидност в запазен по смисъла на § 7 ПЗР на КСО размер, който всяка година е бил осъвременяван, но след като с последното ЕР на ТЕЛК му е определен по-малък процент трайно намалена работоспособност вече не е имало законно основание да се запазва размера на първоначално отпуснатата му през 1999 г. пенсия за инвалидност.

С молба вх. № 06002121 от 21.03.2008 г., адресирана до директора на СУСО, жалбоподателят е изразил несъгласие със становището в посоченото писмо. С писмо изх. № ОП-430 от 6.10.2008 г. главният директор на СУСО е уведомил жалбоподателя, че оставя без разглеждане молбата му, която според него е просрочена жалба срещу разпореждането от 1.10.2007 г.

3. Със заявление вх. № 02005943 от 22.10.2008 г. жалбоподателят отново е поискал да бъде възстановен размера на пенсията, която е получавал до намаляването на този размер с разпореждането от 1.10.2007 г., но главният директор не е разгледал това заявление, а с писмо изх. № П-58-4 от 20.01.2009 г. контрольор при СУСО е уведомил жалбоподателя, че с писмо изх. № ОП-430 от 6.10.2008 г. на главния директор на СУСО е отговорено обстойно на поставените от него въпроси и новото заявление остава без последствия.

4. При ново преосвидетелстване на жалбоподателя с ЕР № 1545 от 10.06.2011 г. ТЕЛК при II МБАЛ, гр. София, е определила 91 % трайно намалена работоспособност на жалбоподателя, но вече пожизнено. Въз основа на това ЕР длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е определило по правилата на чл. 75 КСО нов размер на пенсията за инвалидност, осъвременен по правилата на чл. 100 КСО и § 22и ПЗР на КСО (490,91 лв.).

5. С жалба вх. № 08003447 от 20.10.2011 г. отново е повторил изразеното от него с молба вх. № 06002121 от 21.03.2008 г. (виж по-горе т. 2, абзац 2) становище, че 2007 г. е трябвало да бъде освидетелстван от две ТЕЛК - обща и специализирана, че ТЕЛК - обща е издала ЕР № 1845 от 12.09.2007 г., с което му е определила по-малък процент трайно намалена работоспособност, но това не бил окончателния процент, защото трябвало да бъде освидетелстван и от специализирана ТЕЛК по очни заболявания, която така и не го освидетелствала, въпреки своевременно подадената от него молба вх. № 9568 от 28.09.2007 г. С тази жалба Светлин Христов Казаков отново е направил искане да бъде възстановен запазения размер на пенсията, осъвременен за всички изминали години от отпускането й до сега.

С решение № 616 от 15.12.2011 г. главният директор на СУСО е отхвърлил жалбата като неоснователна.

II. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Административен съд - София-град решение е правилно по своя резултат, макар към него да са изложени абсолютно неправилни мотиви. В случая не е била необходима съдебна експертиза, защото жалбоподателят, както заявява и в касационната си жалба, не оспорва изчисленията, направени от длъжностното лице по правилата на чл. 75 КСО, а настоява на становището си, че през 2007 г. не е трябвало да бъде намаляван размера на пенсията му, защото процентът на трайно намалената работоспособност, определен с ЕР № 1845 от 12.09.2007 г. не е трябвало да бъде окончателен, а окончателно такъв процент е следвало да бъде определен от ТЕЛК по очни болести, която обаче не го е освидетелствала, въпреки подадената от него молба вх. № 9568 от 28.09.2007 г. Липсата на друго ЕР, освен ЕР № 1845 от 12.09.2007 г., обуславя законосъобразност на извода, направен от главния директор на СУСО, че с това ЕР окончателно за съответния период от три години е била определена 86 % (т.е. под 90 %) трайно намалена работоспособност на жалбоподателя и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО законосъобразно е определило размера на пенсията с оглед на този процент трайно намалена работоспособност. Твърдението на жалбоподателя, че има заболяване на очите, което обуславя по-висок процент трайно намалена работоспособност, не се потвърждава с надлежно ЕР на специализирана ТЕЛК по очни болести. Напротив, съпоставянето на датите на ЕР № 1845 (12.09.2007 г.) и на твърдяната от жалбоподателя негова молба вх. № 9568 (28.09.2007 г.) води до извода, че той е потърсил освидетелстване от специализирана ТЕЛК за да докаже над 90 % трайно намалена работоспособност, което очевидно не е успял да осъществи.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно по своя краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,