Решение № 3813 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10850/2013 г.

Решение № 3813 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10850/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационен протест на заместник-районния прокурор при Районна прокуратура (РП)-Севлиево срещу решение № 43 от 25.06.2013 г. на Административния съд-Габрово, постановено по адм. д. № 67/2013 г. С него съдът е отхвърлил протеста му срещу разрешително № 24 от 1.10.2012 г. на кмета на община Севлиево, с който е поискано обявяването му за нищожно. В протеста се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Едновременно с това в него за първи път се навеждат доводи, каквито не са навеждани при първоначалното разглеждане на спора, а не се съдържат и в протеста, с който е сезиран съда. Ответната страна и заинтересованата страна не вземат становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. След излагане на фактите по спора прокурорът сочи, че с оспорваното разрешително е допуснато нарушение на материалния закон, но не до степен водеща до нищожност. Според прокурора, както правилно е възприел и съда, кметът на общината е следвало да издаде разрешително с ограничен по обем права за отсичането на клони от ореха и част от кореновата му система, в съответствие с чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 по опазване на селскостопанското имущество, обн. в ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г. Освен това кметът на общината е следвало да разгледа искането по реда на чл. 10 от посочената наредба, а не по реда на чл. 32 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) и след констатациите за обстоятелствата по чл. 10, ал. 3 от посочената наредба да издаде разрешение. Прокурорът сочи, че допуснатият порок от кмета на общината при издаването на разрешителното е порока материална незаконосъобразност, който не е толкава съществен, че да води до порока нищожност, така както правилно е установил и съда. Според прокурора не са налице основанията по чл. 209 АПК за касационна отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира подаденият в срока по чл. 211, ал. АПК и от надлежна страна касационен протест за процесуално допустим. Разгледан по същество той е неоснователен по следните съображения: От данните поделото се установява, че Петко Стойнов Стойнов, собственик на урегулиран поземлен имот VIII-697 в кв. 13 по плана на с. Градница, община Севлиево и на постройките в него, според нотариален акт вписан № 15, том ХI, дело № 2321/2006 г. - лист 8 от делото, е подал заявление до кмета на община Севлиево, да му разреши да отсече орех, който с клоните си е чупел керемидите на стопанската му постройка а с корените си - е повдигал основите й. Кметът на общината е назначил комисия, която е извършила проверка по подаденото заявление, а констатациите си е отразила в протокол от 28.09.2012 г. - лист 20 от делото, които са съвпадали с оплакванията в заявлението. Въз основа на това и на основание чл. 32, ал. 2 ЗОСИ кметът на община Севлиево е издал оспорваното разрешително. По така установените факти не е имало спор. Спорът е бил по правото. Съдът е приел, че след като се е касаело за орехово дърво, което представлява особена ценност за селското стопанство и се намира под режим на особена закрила, кметът на общината е следвало да издаде разрешителното при спазване на реда по чл. 10 или 11 от Наредба № 1 по опазване на селскостопанското имущество, а не по общия ред на чл. 32 ЗОСИ. Между страните не се е спорило, че компетентността за издаване на разрешителното е в правомощията на кмета на общината, поради което е било безспорно, че издаденото разрешително е валиден индивидуален административен акт. Протестът е бил за обявяване на акта за нищожен, поради което съдът е направил преценка на разрешителното през призмата на критериите за нищожност на акта и като краен извод е приел, че материалният закон е приложен неправилно, но не до степен водеща до нищожност, тъй като такива доказателства не са били представени. По така изложените мотиви е отхвърлил протеста за обявяване на нищожността на разрешителното. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването, че решението е необосновано. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилни правни изводи. Неоснователно е и следващото оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Както се посочи, между страните не е имало спор, че разрешителното е валиден акт, издаден от компетентен орган - кметът на общината според чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1 по опазване на селскостопанското имущество. Правилни са изводите на съда за допуснато от кмета на общината нарушение на материалния закон, тъй като разрешителното е следвало да се издаде в ограничен обем - чл. 10, ал. 5, при спазване на реда разписан в чл. 10 от Наредба № 1 по опазване на селскостопанското имущество, но това нарушение не е съществено до степен водеща до нищожност на разрешителното. На последно място наведените доводи в протеста пред касационната инстанция относно собствеността върху ореховото дърво, включително и местонахождението му, не са навеждани пред административния съд, поради което не са и обсъждани от съда. Това не води до касационно основание за отмяна на решението, защото съдът се произнася по протеста, с който е сезиран и той чрез изложените в него обстоятелства и твърдени факти определя рамката, в която съдът упражнява контрола си за законосъобразност. Навеждането на нови доводи пред касационната инстанция и обосноваването им с приложеното постановление от 15.03.2013 г. е неоснователно и неподлежащо на обсъждане. По изложените съображения решението на съда е обосновано и законосъобразно, а при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение