Решение № 4847 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13588/2008 г.

Решение № 4847 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13588/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението Д-София (ДОУИ) против решение от 12.08.08 г. постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 1363/06 г. с което е отменен като незаконосъобразен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 256/07.11.05 г. издаден от ДП "Илинден" при ТДД-София, потвърден с решение № 124/02.02.06 г. на директор на ДОУИ- София, в частта, с която не е признато правото на данъчен кредит в размер на 14 532, 61лв. за периода-м. 06.05 г. по реда на чл. 68 от ЗДДС по жалба на "Анели 05" ЕООД. Със същото решение Национална агенция по приходите (НАП) е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 861 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като се релевират всички касационни основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните възражения са следните:- неправилно съдът приема, че активът, за който са издадени двете фактури е бил наличен към момента на регистрацията на дружеството по ЗДДС ,- неправилно се приема, че авансовите плащания за предстоящо придобиване на актив е актив. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу обжалваната част от ДРА. Претендира се юристконсултско възнаграждение. Ответникът по касация- "Анели 05" ЕООД, гр. София оспорва жалбата по възражения, развити в писмено възражение. Във възражението се навежда довод за недопустимост на жалбата поради наличие на процесуална легитимация на лицето което е подписало първоначалната жалба и евентуално просрочие на тази, подписана от директора на ДОУИ-София. Изтъкват се подробни съображения за неоснователност на жалбата, които се свежда до следното:-авансово платените суми представляват актив по смисъла на ЗСч . тъй като те са ресурс и са част от актива, очакваната изгода от този обособен ресурс е използването на офиса от дружеството- купувач за своята икономическа дейност. Този ресурс е контролиран, тъй като купувачът би могъл да иска обявяване на предварителния договор за окончателен или разваляне на договора,-платените суми не съответстват на определението за разход, според приетата, неоспорена съдебно-икономическа експертиза,-платените суми се включват в стойността на актива. Иска се потвърждаване на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия приема следното: Спорът пред СГС е правен и се е свежда до отговора на въпроса, платеният аванс от купувач на недвижим имот, за който имот е сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имоти и за строителство, но не е сключен окончателен такъв както към датата на плащане на аванса, така и към датата на регистрацията на купувача по ЗДДС представлява ли актив по смисъла на чл. 68 от ЗДДС (отм.). Между страните не е имало спор досежно фактите и те са такива, каквито са установени от СГС. На 23.03.05 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за строителство, по силата на който ревизираният субект - "Анели 05" ЕООД е купувач, а "Андромеда Риал" АД е продавач. Предмет на договора е - построяване със сили и материали на продавача, за сметка на купувача на недвижим имот, представляващ част от Бизнес- център "Белисимо", подробно индивидуализиран в договора, както и продажбата на този имот на купувача към момента на получаване на разрешението за ползване, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и идеалните части от правото на собственост върху терена, в който е построена сградата. Предвиденият срок за изпълнение предмета на договора е 31.10.05 г. Купувачът по договора се задължава да заплати цена-60 605 евро, изчислен по фиксинга на БНБ в деня на плащане, която цена е без ДДС, но данъкът се начислява към датата на извършване на плащанията и се дължи от купувача. Плащанията са уговорени на четири различни по размер вноски, първите три преди подписване на окончателния договор, а четвъртата при подписването му. С фактура № 0. . . 46/18.04.05 г. е извършено плащане по договора в размер на 3 911, 66лв. като върху сумата е начислен ДДС в размер на 782, 34лв. ; с фактура № 0. . . 59/03.06.05 г. също е извършено плащане по договора в размер на 68 751, 34лв. с начислен ДДС върху сумата в размер на 13 750, 27лв. Към датата на сключване на предварителния договор и към датите на горепосочените фактури, купувачът по договора, той и ревизиран субект не е регистриран по ЗДДС , а такава регистрация получава на 21.06.05 г. Фактурите са осчетоводени от ревизирания субект по сметка 207- разходи за придобиване на материални дълготрайни активи и тези фактури са включени в регистрационния опис по чл. 68, ал. 2, т. 4 от ЗДДС (отм.). Към датите на сключване на предварителния договор и към тези на издаване на фактурите, сградата, в която се намира обектът е с приета строителна конструкция, но собствеността върху обекта е прехвърлена върху купувача след тези дати, а именно на 07.06.06. Видно от договора за покупко- продажба е, че владението върху имота е предадено на купувача в деня на подписване на окончателния договор за покупко-продажба. В нот. акт изрично (в т. 6 от него) е записано, че купувачът е платил изцяло цената на имота, а продавачът я е получил преди деня на подписването на нотариалния акт. С ДРА, предмет на оспорване пред СГС на ревизирания субект не е признато правото на данъчен кредит по описаните по-горе две фактури с мотива, че не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (отм.) тъй като към датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС то не е придобило собствеността върху недвижимия имот. В съдебната фаза на производството по обжалване на ДРА е допусната и приета, неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза. Заключението на експерта е, че чрез използване на счетоводната техника за "натрупване на разходите" всички плащания за придобиване на актива се трупат по една и съща сметка от гр. 20, най-често това е сметка 207 "Разходи за дълготрайни активи", като след придобиването на актива, последният се отнася по съответната счетоводна сметка- 201-земи или 203-сгради. Според вещото лице разходите за придобиване на актива вкл. и авансовите плащания отговарят на изискването на т. 4 от Общите разпоредби на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП), поради което са актив по смисъла на ЗСч . Софийски градски съд е приел, че спорът между страните е правен и той е дали плащанията по процесните фактури са за "наличен актив" съгласно изискването на ал. 2 на чл. 68 от ЗДДС. СГС приема, че приложим за конкретния случай е НСФОМСП и обектът, за който са извършени плащанията представлява актив по смисъла на т. 4.1 от Общите разпоредби на посочения нормативен акт и представлява дълготраен материален актив (ДМА) съгласно определението на чл. 14, ал. 1 от ЗСч. (в приложимата редакция към 2005 г.). Първоинстанционният съд приема също така, че активът е наличен, тъй като към датите на фактурите и към датата на регистрацията на данъчния субект по ЗДДС , сградата е била изградена в груб строеж, поради което е налице самостоятелен обект, който може да бъде предмет на разпоредителна сделка и съответно на правото на собственост. По тези съображения, СГС приема, че е изпълнен фактическият състав на чл. 68 поради което неправилно и незаконосъобразно с обжалвания ДРА на жалбоподателя е отказано признаване на данъчен кредит по тези две фактури. Настоящата съдебна инстанция преценява касационната жалба като допустима. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата. Касационната жалба е подадена на 23.09.08 г. видно от печата на СГС върху нея. По делото липсват данни, директора на ДОУИ-София да е уведомен за решението на СГС с нарочна призовка, поради което не може да се определи първоначалния срок, от който е започнал да тече срока за касационното обжалване на решението. В тази хипотеза следва да се приеме, че жалба до Върховния административен съд (ВАС) е подадена в срок. Касационната жалба, подадена на 23.09.08 г. е подписана от юрисконсулт Шейретов, а видно от пълномощно № 197/17.01.06 г. на изпълнителен директор на НАП, той е разполагал с тази компетентност. Настоящата инстанция преценява решението като правилно. Както се посочи по-горе в мотивите, СГС е възприел обективно и правилно фактическата обстановка по спора. Той е определил правилно и приложимия закон - Закон за счетоводството , в сила от 02 г. в приложимата редакция към 2005 г.; Закона за Данък добавена стойност (отм.) и Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия- Общи разпоредби. Съгласно чл. 22а, ал. 1 и ал. 5 от Закона за счетоводството, считано от 01.01.05 г. на територията на РБългария действат Международни стандарти за финансови отчети, приети от Комисията на Европейски съюз, а така също и Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. В § 1, т. 15 от ЗСч. е дадено определение за "малки и средни предприятия", в което ревизираният субект попада, тъй като е новообразувано предприятие по смисъла на б. "б" от цитираната точка на параграфа. В Закона за данък добавена стойност (отм.) няма определение на "актив", а разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от същия закон препраща към определението в Закона за счетоводството. В чл. 14 от ЗСч. се съдържат определения за видовете активи- дълготрайни и краткотрайни, а така също и изчерпателно изброяване на групите дълготрайни активи, респективно групите краткотрайни активи. Подробна информация за групите ДМА и съдържанието на посочените групи се съдържа в СС № 1- Представяне на финансови отчети. Видно от същия стандарт е, че като нетекущ, дълготраен материален актив е описан- предоставени аванси и дълготрайни материални активи в процес на изграждане (статия 4, група II, раздел Б от част "Актив" от формата на счетоводния баланс, представена в посочения стандарт). От анализа на посочените разпоредби следва изводът, че платеният аванс за придобиване на ДМА е приравнен на ДМА. Тези активи (предоставени аванси за ДМА) са платени от ревизирания субект към датата на регистрацията му по ЗДДС поради което са налични по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС (отм.). След като между страните няма спор относно останалите предпоставки на чл. 68 от ЗДДС (отм.), то първоинстанционният съд основателно е приел, че с данъчния ревизионен акт незаконосъобразно е отказано на жалбоподателя признаване на правото му, на данъчен кредит по фактурите за авансовите плащания. Решението на СГС като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения Върховният административен съд