Решение № 16713 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2013 г.

ВАСVI отделение13.12.2013 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 20.06.2013 г. по административно дело № 151/2013 г. на Административен съд - Враца. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16713 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Натали 88" ООД гр. Враца, ЕИК 106622953, представлявано от пълномощника адв. Миковска, против решение № 10 от 20.06.2013 г., постановено по административно дело № 151/2013 г. на Врачанския административен съд. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение. Ответникът по касация Дирекция "Инспекция по труда" - Враца изразява становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на оспореното решение, поради което моли то да се потвърди. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Врачанският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Натали - 88" ООД гр. Враца против предписания по т. 1 до т. 14 включително, обективирани в протокол за извършена проверка от 21.02.2013 г. на гл. инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - Враца. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на производството пред Врачанския административен съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е установено, че на 21.02.2013 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Враца са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство при жалбоподателя, по повод подаденото искане с вх. № 0040/0372/1.02.2013 г. в Д "ИТ" - Враца от Георги Илиев Борисов и от представените към жалбата трудов договор № 19/15.10.2012 г., сключен от него и Юлия Георгиева Димитрова - управляващ съдружник, на основание чл. 70, ал. 1 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, на длъжност "шофьор на товарен автомобил - международни превози", на 8-часов работен ден и основно трудово възнаграждение в размер на 290 лв. и приложените тахошайби за извършените от него превози с товарен автомобил ВР **** АР, анекси към договор на английски език, копие от пломбиране на автомобила в Румъния, както и "удостоверения за дейности", издадени от "Натали 88" ООД гр. Враца. По време на проверката служителите на инспекцията по труда са констатирали нарушения, изразяващи се в следното: работодателят "Натали 88" ООД гр. Враца или упълномощено от него лице не са изпратили в законоустановения 3-дневен срок от сключването на трудовия договор с Георги Илиев Борисов уведомление до ТД на НАП, с което е нарушен чл. 62, ал. 3 от Кодекса за труда (КТ); Георги Илиев Борисов е допуснат до работа от работодателя "Натали 88" ООД гр. Враца преди последният да му е представил едновременно екземпляр от трудов договор и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което е осъществено нарушение по чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ; работникът Георги Илиев Борисов е извършвал международни курсове през периода 15.10.2012 г. до 21.01.2013 г. в изпълнение на задълженията си на "шофьор на товарен автомобил - международни превози", а работодателят "Натали 88" ООД гр. Враца е командировал работника да извършва тези курсове, без да издаде заповед за командироването му, с което е нарушил изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ, бр. 50/2004 г.); работодателят "Натали 88" ООД гр. Враца не е начислил в установените срокове (съгласно трудовия договор - месечно) във ведомостите за заплати трудовото възнаграждение на работника Георги Илиев Борисов съответно за месеците октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г., с което е нарушил чл. 128, т. 1 от КТ; работодателят "Натали 88" ООД гр. Враца не е изплатил в установените срокове (съгласно трудовия договор - месечно) във ведомостите за заплати уговореното трудово възнаграждение на работника Георги Илиев Борисов съответно за месеците октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г., с което е нарушил чл. 128, т. 2 от КТ; работодателят "Натали 88" ООД гр. Враца е командировал работника Георги Илиев Борисов да извършва международни превози, но след писмено поискване от Д "ИТ" - Враца не е представил документи, с които да докаже, че е изплатил на работника Георги Илиев Борисов командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № 3 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ, бр. 50/2004 г.), с което е нарушил чл. 31, ал. 1 от същата наредба; от приложената шайба от 22.10.2012 г. се е установило, че работникът Георги Илиев Борисов е управлявал автомобила през периода от 01.00 до 04.30 ч. през нощта, но видно от представените ведомости работодателят "Натали 88" ООД гр. Враца не е начислил възнаграждение за положения нощен труд, с което е нарушил чл. 261 от КТ; работодателят не е представил индивидуален работен дневник, с който да отчита работното време на транспортния работник Георги Илиев Борисов за извършените от същия международни превози с товарен автомобил, с което не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1 от Наредба за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (ДВ бр. 77/2006 г.). За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на "НАТАЛИ 88" ООД гр. Враца са дадени следните предписания: т. 1 - на основание чл. 62, ал. 4 от КТ работодателят да подаде уведомление до ТД на НАП за сключения с лицето Георги Илиев Борисов трудов договор, съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ, със срок до 25.02.2013 г.; т. 2 - работодателят да не допуска до работа новоназначените работници преди да им предостави кумулативно свързаните екземпляр от трудов договор и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, съгласно чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ, със срок до 21.02.2013 г. и постоянен; т. 3 - работодателят при командироване на работниците за извършване на международни рейсове да издава заповед за командироването им, съгласно изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ бр. 50/2004 г.), със срок до 21.02.2013 г. и постоянен; т. 4, т. 6, т. 8 и т. 10 - работодателят да начисли във ведомостите за заплати трудовото възнаграждение на работника Георги Илиев Борисов съответно за месеците октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г., съгласно чл. 128, т. 1 от КТ, със срок до 21.03.2013 г.; т. 5, т. 7, т. 9 и т. 11 - работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение на работника Георги Илиев Борисов съответно за месеците октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, със срок до 21.03.2013 г.; т. 12 - работодателят да изплати на работника Георги Илиев Борисов командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове през периода от 15.10.2012 г. до 21.01.2013 г. съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение № 3 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ бр. 50/2004 г.) - чл. 31, ал. 1 от наредбата, със срок до 21.03.2013 г.; т. 13 - работодателят да изплати на работника Георги Илиев Борисов възнаграждение за положения нощен труд през периода от 15.10.2012 г. до 21.02.2013 г., съгласно чл. 261 от КТ, със срок 21.03.2013 г.; т. 14 - работодателят да отчита работното време на транспортните работници в индивидуален работен дневник, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1 от Наредба за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (ДВ бр. 77/2006 г.), със срок до 21.02.2013 г. и постоянен. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че предписанията са издадени при наличие на компетентност в кръга на предоставените от закона правомощия, в установената от закона форма (в това число съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК), без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията на труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да даде задължителни предписания за отстраняване на констатираните нарушения на трудовото законодателство. От събраните писмени доказателства по делото са се установили хипотезите на визираните в протокола от т. 1 до т. 14 норми - допуснати нарушения на трудовото законодателство, които "Натали 88" ООД гр. Враца в качеството му на работодател (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ) е извършило. Именно посочените нарушения на трудовото законодателство обосновават прилагането на процесните принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ - предписания до "Натали 88" ООД гр. Враца. Те целят спазването на трудовото законодателство, което спазване представлява важен държавен и обществен интерес - т. е. налице е съответствие с целта на закона, както правилно е приел Врачанският административен съд. Неоснователни са доводите на касаторовия пълномощник, относно факта, че трудовият договор с Георги Илиев Борисов не бил сключен от доверителя му и че това лице не е работило в "Натали 88" ООД гр. Враца. Към делото са представени като писмени доказателства трудов договор № 19 от 15.10.2012 г. и трудов договор № 16 от 13.12.2012 г., сключени от Георги Илиев Борисов и работодателя, подпечатани с печат на "Натали 88" ООД гр. Враца, подписани от страна на работодателя от управляващия съдружник Юлия Димитрова. Приложено е и удостоверение с изх. № 20130325095020 от 25.03.2013 г., от което е видно, че съдружници в дружеството са Емил Филипов Димитров и Юлия Георгиева Димитрова, които са и негови управители и го представляват заедно и поотделно. Ако жалбоподателят е искал да докаже, че никой от управителите на фирмата не е сключвал договор с Георги Илиев Борисов, то тогава е трябвало да оспори истинността на приложените по делото документи по реда на чл. 193 от ГПК още с представянето им, като поиска и назначаване на графологична експертиза. След като е изпълнил надлежно вменените му от законодателя задължения по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и чл. 171, ал. 4 от АПК, за първоинстанционния съд не съществува задължение за служебно приложение на чл. 171, ал. 2, предл. 1 от АПК, още повече, че от събраните по делото доказателства се установяват в достатъчна степен правно значимите факти. С недопускането на гласни доказателства не са ограничени процесуалните права на жалбоподателя (противно на твърдяното от повереника му), тъй като с показанията на този свидетел не може да се опровергаят съдържанието на официалния документ (протокол за извършена проверка) и другите приложени писмени доказателства, предвид чл. 164, ал. 1 от ГПК. Именно по силата на чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК свидетелските показания в настоящия случай са недопустими. Не е налице и хипотезата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, за да бъде допустимо свидетелски показания да заместят писмени доказателства. Констатациите на контролните органи не са опровергани от касационния жалбоподател, като последният не е посочил годни доказателства, с които да потвърди твърдяното в първоначалната (а и в касационната) жалба, и съответно настоящият съдебен състав не може да кредитира изложеното от него. От горното следва, че първоинстанционният съд вярно и при спазване на дължимата процедура е установил фактическата обстановка по казуса, а крайният му правен извод за законосъобразност на процесните предписания е коректен. Налице е сключен валиден трудов договор между "Натали 88" ООД гр. Враца - работодател, и Георги Илиев Борисов - работник. При направената служебна проверка от служители на Дирекция "Инспекция по труда" в регистрите на ТД на НАП е установено, че не е постъпило уведомление в предвидения 3-дневен срок от страна на работодателя за сключения трудов договор. По силата на чл. 62, ал. 4 от КТ след изтичане на срока по ал. 3 уведомление за сключения трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията на труда и в този смисъл законосъобразно е даденото предписание в т. 1. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ изисква работодателят да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от същия кодекс, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция по приходите. Във втората алинея на текста на чл. 63 от КТ се съдържа забрана работодателят да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по алинея първа от чл. 63 от КТ. Принудителните административни мерки са средство за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство и в този смисъл правилно е даденото в т. 2 предписание от контролните органи на инспекцията на труда. От представените по делото тахошайби, удостоверение за дейности на "Натали 88" ООД гр. Враца и копие от пломбиране на автомобила в Румъния, който Георги Илиев Борисов е управлявал на длъжност "шофьор на товарен автомобил - международни превози", се установява, че именно Борисов е извършвал международни превози за дружеството-жалбоподател в периода от 15.10.2012 г. до 21.01.2013 г. Според чл. 5, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина командироването или изпращането на специализации в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. Не е представена такава заповед, което е нарушение на чл. 5, ал. 1 от посочената наредба и издаденото предписание по т. 3 също се явява законосъобразно. Материално законосъобразни са и предписанията по т. 4, т. 6, т. 8 и т. 10. Според разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове (съгласно трудовия договор - месечен) да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. От приложените ведомости се установява, че работодателят не е начислил във ведомостите за заплати за месеците октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г. възнаграждение за положения труд от Георги Илиев Борисов, което е в нарушение на трудовото законодателство. В тази връзка са и предписанията по т. 5, т. 7, т. 9 и т. 11, тъй като дружеството не е изплатило трудовите възнаграждения на Георги Илиев Борисов за месеците октомври, ноември, декември 2012 г. и януари 2013 г. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден съгласно чл. 242 от КТ. В чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ е въведено самостоятелно задължение за работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, както и че неизплащането представлява нарушение на трудовото законодателство. Изплащането на трудовото възнаграждение е едно от основните задължения на работодателя по трудовото правоотношение (чл. 128 и чл. 242 от КТ). То представлява престация от работодателя на работника или служителя за предоставената му на разпореждане и за ползване работна сила. Тази корелативна връзка между предоставената работна сила и трудовото възнаграждение е неговата същностна черта, изразена и в наименованието му. Трудовото възнаграждение е основният стимул за труда на работника или служителя. То е неразривно свързано с осъществяването на правото на труд, най-често е негова цел и необходимо условие за достойно човешко съществуване (Решение № 14 от 23.11.2000 г. на Конституционния съд, обн., ДВ, бр. 98 от 2000 г.). В същия контекст следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България. След като безспорно е било установено посоченото по-горе нарушение на трудовото законодателство, то Дирекция "Инспекция на труда" - Враца законосъобразно и с оглед на правомощията й по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 399, ал. 1 от КТ е дала процесните задължителни предписания по т. 5, т. 7, т. 9 и т. 11 на работодателя, с които предписания се цели преустановяване на нарушението и отстраняване на вредните последици от него. В раздел IV от Наредбата за командировки и специализации в чужбина - чл. 31, ал. 1, се определя размера на командировъчните пари на персонала на сухоземните транспортни средства. Посочено е, че всяко лице от персонала получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международен рейс съгласно индивидуалните ставки съобразно приложение № 3. От представените по делото доказателства липсват такива, които да удостоверят, че на Георги Илиев Борисов, изпълняващ длъжността "шофьор на товарен автомобил - международни превози" в "Натали 88" ООД гр. Враца, са му изплащани командировъчни пари за периода от 15.10.2012 г. до 21.01.2013 г., което е нарушение на трудовото законодателство и правилно служителите на Дирекция "Инспекция по труда" са издали предписанието по т. 12. Видно от представените тахошайби, Георги Илиев Борисов е упражнявал и нощен труд от 01.00 ч. до 04.30 ч на 22.10.2012 г. Съгласно чл. 261 от КТ при полагане на нощен труд, работодателят е длъжен да го заплати с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, като на Министерския съвет е възложено правомощието да определи минималния размер на това увеличение. С разпоредбата на чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е определен минимален размер на допълнителното възнаграждение от 0,25 лева за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 6.00 часа. Ето защо, всяко неизпълнение на поне това нормативно определено минимално допълнително възнаграждение за нощен труд, представлява неизпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл. 261 от КТ. От представените ведомости се вижда, че няма начислено такова възнаграждение и за съответното нарушение законосъобразно е издадено предписание по т. 13. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, се отчита от работодателите в индивидуален дневник за всяко лице по образец, като дневниците се съхраняват не по-малко от две години след края на календарната година, през която са съставени. Работодателят "Натали 88" ООД гр. Враца не е представил след писмено поискване от Дирекция "Инспекция по труда" индивидуален работен дневник, с който да е отчитал работното време на Георги Илиев Борисов, изпълняващ длъжността "шофьор на товарен автомобил - международни превози", което е нарушение на трудовото законодателство, и съответно издаденото от контролните органи предписание по т. 14 също се явява законосъобразно. Не може да бъде споделено наведеното от пълномощника на касатора твърдение, че е несъстоятелно позоваването от административния орган и от първоинстанционния съд на тахошайбите, анексите към договора на английски език и удостоверенията за дейност на дружеството. От тахошайбите се установява, че работникът Георги Илиев Борисов е управлявал товарен автомобил с регистрационен номер ВР **** АР, датите, на които е пътувал, километрите, които е изминавал, което доказва извършваната транспортна дейност от работника. Удостоверенията за дейност, подпечатани с печата на дружеството също доказват, че Борисов е работил в дружеството. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесните предписания, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

3