Решение № 6597 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3211/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощник, против решение № 100 от 19.01.2026 г. по адм. д. № 248/ 2025 г. на Административен съд - Враца, с което съдът е отменил уведомително писмо (УП) изх. № 02-060-6500/975 от 02.05.2025 г. на изпълнителния директор и му е изпратил преписката за ново произнасяне, по подадено от Е. И. А. заявление за подпомагане за кампания 2023 г. Касаторът навежда твърдения за неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател оспореният административен акт е издаден в съответствие с приложимата редакция на относимата правна норма, посочена в акта, като е установено по безспорен начин, че заявителят не отговаря на нито едно от изискуемите условия на чл. 54, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в ред. ДВ, бр. 102/2022 г., в сила от 01.01.2023 г. Касаторът излага доводи и по съществото на оспорения отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ, като твърди, че заявителят е подал късен отчет след законоустановения срок и същият не е верифициран. Посочил е, че е извършил всички необходими проверки във връзка с данните на земеделския производител за предходната година и установяване на допустимия код на основна икономическа дейност. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Ответникът Е. И. А., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Е. А., в качеството на земеделски производител, е подала заявление на 25.05.2025 г. до Държавен фонд "Земеделие" за подпомагане за кампания 2023 г. по посочени интервенции, с приложена таблица за използваните парцели за 2023 г. с номер по БЗС и номер от ИСАК, код на културата и заявени площи по интервенции; таблица за използваните парцели през 2022 г. и изискуеми декларации. Съгласно направена от органа справка в НАП, за Е. А. липсва посочена основна дейност за финансовата 2022 г. с код, липсва и посочване на сумата, декларирана от физическото лице в ГДД по чл. 92 ЗКПО. След справка в НСИ е установено, че А. е подала късен отчет за 2022 г. с КИД 2008 за 2022 г. - 01.61. Относно качеството на активен земеделски стопанин на кандидатите по директни плащания за кампания 2023 г. органът е установил, че за конкретния заявител КИД-2008 за 2022 г. е 01.24. Приходите от селскостопанска дейност за 2022 г. са 15 000 лв., а от неселскостопанска дейност - нула лева. Изпълнителният директор на ДФЗ с оспореното уведомително писмо е приел след извършените задължителни административни проверки и събраната относима информация от други държавни органи, че заявителят Е. А. не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП. Отразил е в таблица 1 на акта една и съща сума в графите за получени директни плащания за предходна година и размера на директните плащания. В останалите седем колони за относими изисквания към кандидата няма отразяване. Административният орган е приел в изводите си, че безвъзмездна финансова помощ за 2023 по директни плащания по чл. 53, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 ЗПЗП не се предоставя на основание чл. 71, ал. 1, пр. първо ЗПЗП. Обосновал е отказ заявителката да бъде одобрена за участие, в условията на евентуалност, по Наредба № 10/ 2023 г. и/или Наредба № 9/ 2023 г., а в случай, че са заявени интервенции по предходна национална помощ, за която не се прилага чл. 54 ЗПЗП, е посочил, че А. ще получи уведомителни писма. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроцесуалните правила. Обосновал е извод, че актът съдържа мотиви от фактическа и правна страна, но административният орган е приложил неправилно относимите материалноправни разпоредби. Посочил е, че материалната законосъобразност на акта се проверява към датата на неговото издаване, т.е. към 02.05.2025 г. съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. В конкретния случай административното производство е започнало с подаденото от А. заявление на 25.05.2023 г., поради което именно към този момент следва да бъдат преценени материалноправните основания за допустимост на финансовото подпомагане. Органът е издал акта си на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП с твърдението, че заявителката не отговаря на нито едно от предвидените условия в посочената разпоредба, като подробно ги е отразил в акта: 1/ основната дейност на юридическото лице - търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт за година, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност; 2/ предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за година, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност; 3/ лицето може да докаже, че: - доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието; - годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. Съдът е приел, че посочените в УП условия по т. 1 и 2 касаят изисквания, които не са относими към релевантния момент на подаване на заявлението - 25.05.2023 г. Така отразените в акта условия са въведени в чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП с изменението, в сила от 01.05.2024 г. (ДВ, бр. 39 от 2024 г.), т.е. след подаване на заявлението. Според съда относимата към датата на подаденото заявление редакция на чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП е редакцията, обн. в ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. Поради това е приел за неправилен извода на органа, че лицето не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП. Посочил е, че с мотивираната от органа неприложима редакция на материалния закон са въведени рестриктивни допълнителни условия - съпоставяне с "предхождащата годината на кандидатстване", каквито условия не поставя относимата редакция на материалноправните разпоредби. Съдът е посочил, че именно поради липса на изискване предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на физическото лице съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за година, предхождаща годината на кандидатстване, да е упражняване на селскостопанска дейност, към датата на подава на заявлението за подпомагане заявителката не е подала годишен отчет за дейността за 2022 г. Такъв е подаден на 29.04.2024 г. именно поради въведеното изискване с изменението на чл. 54, ал.1, т.4 ЗПЗП. ГОД за 2023 г. е подаден на 10.01.2024 г. Съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице е установило, че периода на плащане на субсидиите за 2023 г. е 01.12.2023 г. - 08.07.2024 г.; за 2022 г. периодът е от 05.12.2022 г. до 27.09.2023 г. Предвид установеното първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда относно компетентността на издателя на акта и спазването на установената писмена форма за издаването му. Правилно съдът е приел, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Правото заявителката да получи съответната помощ се счита за придобито към датата, на която компетентният орган е трябвало да действа законосъобразно. Основанията за предоставяне на заявената пред ДФЗ помощ се преценяват към момента на подаване на заявлението независимо от обстоятелството кога ще бъде одобрена и изплатена. Предоставянето на помощта представлява реализиране на възникнало и признато право по одобрена схема. По силата на чл. 142, ал. 1 АПК административният орган е длъжен да съобрази приложимите правни норми, действащи към релевантния период. Компетентният орган не може да подлага на проверка обстоятелства, които са настъпили след промени в нормативната уредба. Посоченото от органа правно основание е по чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, като твърдението му е, че заявителката не отговаря на нито едно от въведените с разпоредбата изисквания. Тези изисквания са изрично посочени в словесната част на уведомителното писмо, като първите две от тях обективират съдържанието на основанията, въведени от законодателя с последваща редакция на закона, която е неприложима към релевантния момент на подаденото заявление. Органът незаконосъобразно е подложил на проверка изискуеми факти и обстоятелствата, които в тази част са неотносими. Това е достатъчно да обоснове извод за материална незаконосъобразност на акта. Изпълнителният директор на ДФЗ по същество не оспорва този извод, видно от изложеното в касационната жалба. Твърди, че е приложил разпоредбата на закона в приложимата му редакция от 2023 година, предвид и изричната норма на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.). Видно обаче от изложението в оспорения акт, органът се е мотивирал с изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП в последващата му, неприложима редакция, по отношение на първите две основания. Недопустимо е с касационната жалба издателят на акта за първи път да излага конкретни мотиви от фактическа и правна страна, които не се съдържат в УП. След като постановеният отказ е издаден поради това, че заявителката не е отговаряла на нито едно от изискванията на горепосочената разпоредба, въведени в три точки, последното - с две подточки, административният орган дължи посочване на конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено, съответно, кой е релевантният момент. В допълнение касационната инстанция следва да посочи, че възпроизвеждането в административния акт на съдържанието на хипотезите на множество правни норми, приложими при условията на алтернативност, не води до изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото въобще не е възможно да бъдат свързани с конкретния случай. Под таблица 1 към акта органът е посочил като основание за отказ и чл. 71, ал. 1, пр. първо ЗПЗП, касаеща административни санкции, а по отношение на тях няма никакви фактически основания и анализ. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта, ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, след което да ги подведе под приложимите правни норми. Недопустимо е органът да прави уточнения и излага обстоятелства за първи път в производството по обжалване. Предвид изложеното, решението на Административния съд - Враца следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи основания за неговата отмяна. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Е. А. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 300 евро съгласно пълномощно и представен договор за правна защита и съдействие № 0095896/ 12.03.2026 г., в който е отразено плащане на сумата в брой към момента на подписване на договора. С касационната жалба е направено бланкетно възражение за прекомерност на претендирани от насрещната страна разноски, ако същите са над минималния размер на установените с Наредба № 1/ 2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възражението е неоснователно. Касационният съд приема, че предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес, проявената процесуална активност на страната и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд