Решение № 7858 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2010 г.

Решение № 7858 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Васил Ботев Иванов от гр. Варна срещу решение № 1561 от 16.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1237/2008 г. от Административен съд Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът - Областният управител на област с административен център Варна поддържа становище за неоснователност, чрез процесуалния си представител, който претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Васил Ботев Иванов срещу бездействието на областния управител на област Варна относно хигиенно-защитната зона на гробищен парк в кв. Аспарухово, съгласно изискванията на Наредба № 7 на Министерство на здравето. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорването е такова по чл. 256 - 257 от АПК и е процесуално допустимо. Въз основа на анализа на събраните с административната преписка и в хода на съдебното производство доказателства е приел за установено, че жалбоподателят е наемател на 586 кв. м от ПИ 2266, находящ се на ул. "Кирил и Методий" № 87б, за който е съставен АДС № 8015 от 26.07.1965 г. Този имот е извън регулация и извън хигиенно-защитната зона на гробищен парк Аспарухово, в него е изградена незаконна постройка и наемателят не е заплащал наем от 2001 г. до момента, а договорът за наем е трансформиран от безсрочен в срочен, пред вид разпоредбите на ЗДС и ЗОбС. В конкретния случай съдът е приел, че не е налице бездействие на областния управител, тъй като контролът по изпълнението на Наредба № 21 за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове, погребване и пренасяне на покойници на МНЗ, съгласно § 3 от Заключителните разпоредби на същата, е възложен на органите на държавния санитарен контрол, какъвто не е областният управител. Поради това фактическите действия по Наредба № 21 и Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, за запазване на санитарно-охранителната зона следва да се извършват от тези органи. От друга страна контролът по незаконно строителство е възложен на органите на ДНСК, РДНСК или съответната община, но не и на областния управител. При така установеното съдът е приел, че в случая не се касае до незаконосъобразно бездействие на областния управител на област Варна по смисъла на чл. 256 - 257 от АПК и е постановил съдебния си акт. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Неоснователно и немотивирано е възражението на касатора, че съдът от първата инстанция не се е съобразил с указанията на ВАС за събиране на доказателства. Касаторът не сочи какви доказателства точно решаващият съд не е събрал и какво е отражението на тази доказателствена непълнота върху съдебния акт. Ето защо е голословно и твърдението му, че решението е необосновано. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, обсъдил ги е във връзка с възраженията на страните и в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Доказателствената тежест в случая е на жалбоподателя и не е достатъчно той само да твърди, че "не се събраха необходимите доказателства", а следва да посочи какви именно доказателства има пред вид, за да се проведе и съответния контрол. Твърдението за нарушение на процесуалните правила също не е подкрепено с аргументи, като по този начин настоящият съдебен състав е лишен от възможността отговори на такова твърдение. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата (или протеста) пороци на решението. При служебната проверка, на основанията посочени от законодателя в чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответства на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. Васил Ботев Иванов следва да бъде осъден за заплати на областния управител на област Варна разноски по делото в размер на 150 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,