Решение № 50 от 8.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 146/2021 г.

Решение № 50 от 8.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 146/2021 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Т. Г. Т. против решение № 99 от 21.12.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 274/2020 г. Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Според жалбоподателя, съдът е изложил противоречиви мотиви относно възможността на подсъдимия към момента на деянието да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; гражданските искове са уважени по отношение на невменяем, който не може да носи гражданска отговорност по силата на чл. 47 ЗЗД; пострадалият е предизвикал подсъдимия и в случая е налице съпричиняване на увреждането; наказанието е явно несправедливо. Направено е искане за отхвърляне на гражданските искове или за намаляване по размер на присъдените обезщетения. В съдебно заседание прокурорът дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Повереникът (адв. В.) на гражданските ищци намира, че решението е законосъобразно и справедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 260002 от 8.07.2020 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 1301/2020 г. подсъдимият Т. Г. Т. е осъден да заплати на М. Ю. А., на Е. Ю. А. и на П. Ю. А. сума от 25 000 лева на всеки от тях поотделно, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. В частта до пълния предявен размер, гражданските искове са отхвърлени. В тежест на подсъдимия са възложени разноски по делото. С решение № 99 от 21.12.2020 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 274/2020 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. С нея е въведено и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието. Тази част от жалбата не подлежи на обсъждане. Както е посочено и във въззивното решение, наказателното производство е било прекратено с определение от 8.07.2020 г. на първоинстанционния съд и съдебният акт е влязъл в сила. При това положение, в рамките на настоящото производство изобщо не може да бъде поставян въпрос, свързан с наказание. Основното оплакване в касационната жалба, че по силата на чл. 47 ЗЗД деецът не може да носи гражданска отговорност за непозволено увреждане, е бил ефективно проучен от Варненския апелативен съд. Решаващите съображения, поради които той е отхвърлен, следва да бъдат подкрепени. Твърдението на жалбоподателя за противоречие в мотивите е извлечено от отделно взет пасаж, в който въззивният съд е пресъздавал становището на експертите по назначената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от първоинстанционния съд и направено от вещите лица изявление за невъзможност да дадат отговор на един от поставените им въпроси, а именно дали към момента на деянието деецът е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, изтъквайки като причина психическото му състояние по време на възложеното специализирано изследване. Варненският апелативен съд, съобразявайки друго експертно заключение по делото, е приел, че към момента на деянието Т. Г. Т. е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, и следователно, не е бил неспособен по смисъла на чл. 47 ЗЗД. При това положение законосъобразно е достигнал до извода, че той следва да отговаря за непозволеното увреждане на гражданските ищци. Изложените мотиви са пределно ясни, последователни и непротиворечиви. В съответствие с фактите съдът е отхвърлил и довода за съпричиняване на вредите от пострадалия, който с поведението си не е допринесъл за настъпване на увреждането, респ. няма основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Разумно присъдената сума като обезщетение за неимуществени вреди на всеки от гражданските ищци напълно отговаря на критерия за справедливост в обществото, въплътен в чл. 52 ЗЗД. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК