Решение № 9057 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1385/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от София вижън лукс ООД срещу решение 7132 от 21.11.2023 г., постановено по административно дело 6844/2023 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение ППН 01-838/2021/06.06.2023 г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба Е. А. Ц., редовно призована не изпраща представител и не взема становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е било решение ППН 01-838/2021/06.06.2023 г. на КЗЛД, с което, макар и с обичайния неясен диспозитив, е прието разбираемо, че София вижън лукс ООД е извършило нарушения на чл. 5, § 1, б. а и в от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОРДЗ), като на 27.10.2021 г. от електронната му поща е изпратено писмо на електронните пощи на множество адресати, конкретно посочени в решението, към което в прикачени файлове са приложени 4 броя документи, съдържащи лични данни на Ц., а от съдържанието им се установява, че същите са изготвени по повод гражданскоправен спор между дружеството и Ц., за който не е установено да касае посочените адресати. Този извод е формиран въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, опровергаващи така установеното, а липсват и доводи за неправилност на така установеното от фактическа страна. При тези безспорни факти, обосновано в обжалваното решение е прието, че в случая дружеството е обработило личните данни на Ц. в нарушение на чл. 5 , ал. 1, б. б. а и в ОРДЗ , тъй като макар и събрани за конкретни и легитимни цели, в случая са обработени по начин, несъвместим с тези цели и обработването им не е сведено до минимум. При така установеното следва, че наведеният довод за неправилност на изводите в обжалваното решение за постановяване на обжалвания акт при спазване приложимите материално правни норми и предвидените административнопроизводствени правила е неоснователен. Неоснователен е и наведеният довод за неправилност на изводите на съда за постановяване на решението при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма актът е писмен и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Противно на твърденията в касационната жалба в акта са изложени подробни съображения за вида и размера на наложената санкция, като настоящия състав споделя изводите в обжалваното решение в тази насока. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника КЗЛД направените в това производство деловодни разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение