Решение № 161 от 30.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 653/2011 г.

Решение № 161 от 30.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 653/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 47, т. 4 ЗМТА. Е. П. П., действаща в качеството на едноличен търговец с фирма "Е. П. - И. - 90" е предявила молба за отмяна на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА на постановеното на 14.09.2010 г. от Арбитражния съд към Б. решение по В. № 55/2010 г. С него е била уважен искът на [фирма] срещу [фирма] за сумата 18179.81 лв., представляваща неустойка по договор за счетоводни услуги, сключен на 1.02.2005 г. Присъдени са и разноски в размер на 2164.56 лв. Искането се основава на твърдението, че постановеното от АС при Б. арбитражното решение подлежи на отмяна поради обстоятелството, че ответникът по иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД [фирма] не е бил уведомен за арбитражното производство и то е протекло без участие на едноличния търговец или негов процесуален представител. Конкретните доводи са за нарушение на задълженията на служители на пункта на [фирма] в [населено място], при връчване на писмата и пратките, както и че едноличният търговец освен от регистрирания, е призоваван и от адрес, към който няма отношение. Ответникът по молбата [фирма] не изразява становище. Като взе предвид твърденията по молбата и извърши проверка по заявеното основание за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата е неоснователна. Правоотношенията между страните произтичат от сключен на 1.02.2005 г. договор за счетоводни услуги, по силата на който [фирма] е следвало текущо да води счетоводството на [фирма] срещу заплащане на ежемесечно възнаграждение. Претенцията за сумата 18309 лв. с която изпълнителят [фирма] е сезирал АС при Б. произтича от забавено плащане на месечните възнаграждения за периода м. II.2007 - м. ХII.2008 г. за които са съставени 23 бр. фактури. Искът е бил уважен до размера на 18179.81 лв., като в арбитражното производство не е взел участие представител на ответника-молител. На опороченото право на участие - чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА се основава и искането за отмяна на арбитражното решение. Становището на настоящата съдебна инстанция, че молбата за отмяна е неоснователна произтича от следното: Няма спор, че за арбитражното производство ответникът-молител [фирма] е бил призоваван с писма с обратни разписки от регистрирания адрес на управление в [населено място], Район"П. " [улица]. Писмата (6 бр.) са били връщани, като на придружителното писмо-формуляр на [фирма], за всяко от тях се съдържа отбелязване в графата "Пратката не е потърсена от получателя". На това обстоятелство - невръчване на писмата на регистрирания адрес на управление се основава и искането за отмяна на арбитражното решение - нередовно призоваване за арбитражното производство. Настоящият съдебен състав приема за безспорно обстоятелството, че призовките за арбитражното производство не са били връчени на [фирма], на упълномощен представител на търговеца или на чл. на семейството или домакинството на Е. П. в качеството и на физическо лице. Приема за установено и това, че адресът на управление на ЕТ не е бил променян и той е на [улица] [населено място]. Само по себе си, обаче, това не обуславя нарушено право на участие на страната в арбитражното производство и оттам - основание за отмяна на решението по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. Тезата на молителя се основава на аналогия с призоваването в рамките на общото исково производство по реда на ГПК. Както неколкократно е имал случай да посочи ВКС, процесуалните правила в арбитражното производство и в исковото производство пред държавния съд са различни. Арбитражните правила са специални и страните по договора, включвайки в него арбитражната клауза, са изключили приложимостта на генералната норма - общия процесуален ред по ГПК. Правилникът на АС при Б., за разлика от ГПК не се основава на установяване факта на връчването на призовката и то на лице от кръга на лицата по чл. 46 ГПК (за ФЛ) или по чл. 50 ГПК, а на опита тя да бъде предадена на което и да е лице по адреса на управление на търговеца - чл. 12, ал. 1 и 2 вр. чл. 11, ал. 2 предл. 2 ПрАСБТПП. В този случай, връчването би било осуетено по независещи от пощенския служител причини - било защото търговецът не поддържа работеща канцелария на адреса, чрез която би могло да стане връчването, било поради това, че никой на този адрес не е приел пратката. В конкретния случай, пощенското удостоверяване сочи, че писмата с обратни разписки са доставяни на адреса на управление, но са останали невръчени. Оставено е уведомление за всяко едно от тях, но писмата са непотърсени. Такова отбелязване е съобразено с Общите условия на договора за потребителски услуги на [фирма]. Принципно възможно е да бъде опровергано удостоверяването, но това опровергаване може да стане или чрез обективни данни за нередовно водене на пощенските книжа по доставката. Възможно е събирането и на гласни доказателства, но те не могат да бъдат общи - впечатления за дейността на пощата в [населено място], а конкретни - за доставянето или недоставянето на всяко едно от 6-те писма с обратна разписка на адреса на управление. Т. е. да бъде установена недостоверността на отбелязването от пощенския служител за всяка конкретна пратка. Отбелязването на пощенския служител, че пратката е непотърсена, не опорочава процеса на призоваване, доколкото документира опита за връчване, което е достатъчно съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 вр. чл. 11, ал. 2 предл. 2 ПрАСБТПП. Предвид на горното, като счете, че липсват основания за отмяна на арбитражното решение, ВКС - Търговска колегия