Решение № 69 от 11.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 128/2012 г.

Решение № 69 от 11.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 128/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК - възобновяване на наказателни дела, по искане от главния прокурор за възобновяване на внохд 4948/2009 г. на ГС-София, с което е потвърдена присъдата по нохд 15408/2007 г. на РС-София и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК в частта за първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и на приведеното в изпълнение по чл. 68, ал. 1 от НК. Доводите са за нарушение на закона - чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Искането е за отмяна на влязлото в сила въззивно решение в посочените части и делото върне за ново разглеждане и определяне режима и типа затворническо общежитие по реда на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Преди разглеждане на делото в съдебно заседание е постъпило и искане от осъдения Г. К. В. за отмяна и на първоинстанционната присъда, и на въззивното решение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Съображенията му са, че деянието е несъставомерно; че съдът се е позовал на свидетелски показания от полицейски служители, които са участвали и в друго качество в настоящето производство - задържали подсъдимия и извършили претърсване и изземване в жилището му; без основание е изключил от доказателствата св. показания на М., другото поемно лице; че привличането на осъдения като обвиняем на досъдебното производство е опорочено и това не е установено от въззивния съд. Тези нарушения на процесуалните правила са довели до нарушение на материалния закон - не е доказано противоправно държане на забранени вещества; наказанието е индивидуализирано без преценка на обществената опасност на дееца - наркозависим, с висше образование, социално интегриран, работещ. Така и наказанието му е явно несправедливо. Прокурорът поддържа предложението, а искането на осъдения намира за неоснователно. Осъденият и защитата му не изразяват отношение по искането на прокурора, а своето поддържат с искане делото да се възобнови. След преценка доводите и становищата на страните, пред вид и материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С влезлите в сила присъда № 52/1.Х.2009 г. по нохд 15408/2007 г. на РС-София и изменящото я решение № 2010/2011 г. по внохд № 4948/2010 г. на Градски съд-София Г. К. В. е признат за виновен и осъден по чл. 354а, ал. 3, предл. II-ро, т. I-ва, т. 1, предл. I-во от НК (след изменянето й) на 1 (една) година лишаване от свобода при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип за това, че на 3.I.2007 г. в жилището си на адрес: София, [жк], [жилищен адрес] без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - 9,25 гр. хероин на стойност 452,50 лв.; на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да изтърпи и наложеното му условно наказание 2 (две) години лишаване от свобода с присъдата по нохд № 2024/2004 г. на РС-София при посочените по-горе първоначален режим и място за изтърпяване. При разглеждане на делото и постановяване на съдебните актове по него не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Доводите по искането на осъдения за възобновяване са предмет и на въззивното производство - обсъдени са и в съответствие с чл. 339 от НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Изводите на градския съд не противоречат на закона и правилата на формалната логика - след като претърсването и изземването в жилището на осъдения е извършено от орган на разследването, а разпитаните като свидетели служители на МВР само са присъствали на това действие, няма пречка те да бъдат разпитани като свидетели - чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК. Показанията на М. не са изключени, а са преценявани поотделно и в съвкупност с останалите свидетелски показания и е посочено защо не се възприемат изцяло за достоверни. Правилни са и съображенията относно извършеното повторно привличане в качеството на обвиняем на осъдения В. на 16.ХI.2007 г. Неоснователно е и твърдението на осъдения и защитата му, че липсват доказателства за извършено престъпление, поради което и деянието е несъставомерно. Посочени са фактите и въз основа на кои доказателства са приети за установени по несъмнен начин, които дават основание за възприетата правна квалификация по чл. 354а, ал. 3, предл. II-ро, т. I-ва, т. 1, предл. I-во от НК. Не е налице и третото основание за изменяване по реда на възобновяване на наказателните дела - чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, явна несправедливост на наложеното наказание. По размер - 1 (една) година лишаване от свобода, то не дава основание за извод, че е налице очевидно несъответствие между извършеното от В. престъпление и наложеното му за това наказание. То е в размер на минимума на санкцията, като е отдадено съответното значение на наведените и в настоящето производство смекчаващи обстоятелства. В частта за наказанието - първоначалният режим за изтърпяване на лишаването от свобода и мястото за това, присъдата и решението противоречат на закона. Както не веднъж ВКС се е произнасял, приложението на чл. 68, ал. 1 от НК изключва извод за наличие на основанията по чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Нарушението на закона е основание за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влезлите в сила първоинстанционна присъда и въззивно решение в частта за първоначалния режим за изтърпяване на наложените на осъдения наказания лишаване от свобода и мястото за това и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд в тази част - там е допуснато нарушението, което поради липса на съответен протест въззивният съд не е могъл да отстрани. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.