Решение № 3926 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2114/2015 г.

Решение № 3926 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2114/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Христо Григоров Иванов от град София за отмяна на влязло в сила решение № 13191 от 5.11.2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 1147/2014 г. В молбата се твърди, че от 15.01.2015 г., чрез съобщение, публикувано на сайта на Агенция "Пътна инфраструктура", на собствениците на отчуждени имоти, засегнати от Решение № 811/21.12.2013 г., чийто дела са висящи, се предлага споразумение по чл. 178 АПК, с което е определена цена за обезщетение от 20.05 лева/кв. м. - 24 пъти по-висока от определената за процесния имот цена от 0.85 лева/кв. м. Молителят счита, че така предложената спогодба е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което е от съществено значение за изхода на адм. дело № 1147/2014 и което при решаването му не би могло да бъде известно. В молбата се поддържат и доводи за нарушение принципа за равнопоставеност на гражданите пред закона, установен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ, нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация и чл. 14 от ЕКЗПЧОС и на принципа за равенство по чл. 8 от АПК. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд. Претендират се разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва молбата за отмяна и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството в представен по делото писмен отговор оспорва молбата за отмяна като неоснователна и моли да се отхвърли. Заинтересованата страна - министърът на финансите, чрез процесуален представител оспорва искането за отмяна и моли да се отхвърли като неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е за отмяна на съдебно решение, което е влязло в сила на 5.11.2014 г., подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 13191 от 5.11.2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 1147/2014 г. е отхвърлена жалбата на Христо Григоров Иванов против решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 в оспорената част относно определеното му обезщетение в размер на 3624 лева за собствения му недвижим имот- поземлен имот - нива, с идентификатор ККР № 68134.1362.5, с номер по КВС 059005, находящ се в землището на с. Требич, ЕКАТТЕ 99134, Столична община, целият с площ 5.950 дка. Определеното на молителя парично обезщетение е изчислено по пазарна цена от 0.85 лева/кв. м. Видно от решение № 811/21.12.2013 г. на МС на РБ пазарната цена на кв. м. е определена въз основа на оценка, изготвена от лицензиран оценител общо за всички 38 имота или общо 69.497 дка, находящи се в землището на Требич, район Надежда, Столична община в общ размер на 59492 лева. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и определения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В случая молителят се позовава на основанието, посочено в чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно цитираната норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и които съдът не е взел предвид, но чието съществуване е от значение за решаването на спора. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. В конкретния случай като ново обстоятелство се сочи предложението на Министерски съвет на РБ . за сключване на споразумение по чл. 178 АПК по висящи съдебни спорове относно решение № 811/21.12.2013 г. при размер на паричното обезщетение до 20.05 лева за кв. м. Видно от приложените по делото писмени доказателства, промяната в цената на равностойното парично обезщетение за отчуждени имоти, се основава на решение № 837/23.12.2014 г. и на решение № 838/23.12.2014 г. на Министерски съвет на РБ. С първото решение се одобрява доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството с предложените мерки за ускоряване изграждането на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 и председателят на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура се оправомощава да проведе преговори за сключване на съдебни споразумения със собствениците на имоти, земеделски земи, предвидени за отчуждаване с решение № 811/21.12.2013 г., с изключение на собствениците, за които административният акт за отчуждаване е влязъл в сила - поради необжалването размера на паричното обезщетение или поради влезли в сила съдебни актове. С втория административен акт се дава съгласие за сключване на съдебни споразумения със собствениците на имотите, представляващи земеделски земи, предвидени за отчуждаване с решение № 811/21.12.2013 г. и се одобрява проект на споразумение при определени параметри, единият от които е максимална стойност на паричното обезщетение на предвидения за отчуждаване имот или част от имот - в размер до 20.05. лева/кв. м. По силата на решение № 838/23.12.2014 г. собствениците, за които решение № 811/21.12.2013 г. е влязло в сила - при необжалването му или при влезли в сила съдебни актове, са изключени от предложеното споразумение. От изложеното е видно, че промяната в размера на равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС е приета по силата на решения от декември 2014 г. и за имоти, по отношение на които решение № 811/21.12.2013 г. не е влязло в сила. Така настъпилата промяна не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е възникнало след приключване на устните състезания по процесния спор и е неотносима към процесния имот, за който административният акт е влязъл в сила. Основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт са само новооткритите юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на устните състезания и е могло, ако са били известни на страната да бъдат включени в доказателствения материал по делото и да бъдат взети предвид при решаването на спора по същество. В конкретния случай това условие не е изпълнено, поради което не е налице основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. По изложените съображения молбата за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по адм. дело 1147/2014 г. следва да се отхвърли като неоснователна. Останалите доводи на молителя за допуснати от Министерски съвет на РБ нарушения на принципа за равнопоставеност на гражданите пред закона, установен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ, на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация и чл. 14 от ЕКЗПЧОС и на принципа за равенство по чл. 8 от АПК, са неотносими към посоченото основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия