Решение № 11095 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, чрез адвокат В. Лилов против решение 16883/18.05.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 12826/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 12012/18.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, по съображения за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут, с оглед на ситуацията в страната на произход, което се намира в продължаващ безогледен вътрешен конфликт и повсеместна хуманитарна криза. Искането е за отмяна на решението. В подкрепа на касационните доводи са представени доказателства за ситуацията в страната на произход от общодостъпни източници, както и медицинска експертиза и военна книжка за здравословното състояние на касатора. В устните състезания по делото касаторът, чрез адвокат Т. Илиев поддържа, че е от област Ракка, която е една от областите извън контрола на редовното сирийско правителство. Тази област е под контрола на Сирийските демократични сили т.е. на кюрдите, поради което справките относно ситуацията в страната на произход, на които съдът е основал преценката си, са неотносими към ситуацията в тази област. Въз основа на представените в касационното производство документи за здравословното състояние на касатора, счита, че са налице основания по чл.9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по други хуманитарни причини. Ответникът - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения за липса на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а по същество е частично основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е било решение 12012/18.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на А. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., в [населено място], обл. Ракка, с етническа принадлежност - [заличен текст], религия - [заличен текст], семейно положение - женен, образование - начално, по професия - бръснар, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с процесуалните правила, предвидени в ЗУБ за регистриране на търсещия закрила, провеждане на интервю и изискване на становище от ДАНС. Въз основа на фактите от бежанската история на чужденеца и данните за ситуацията в страната на произход според представените от административния орган справки, е приел, че не са налице основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, които да представляват основания за предоставяне статут на бежанец, както и че не са налице тежки заплахи по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е частично неправилно. С оглед на представените за първи път в касационното производство доказателства за здравословното състояние на търсещия закрила, относими към преценката за наличие на други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл.9, ал. 8 ЗУБ, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против отказа за предоставяне на хуманитарен статут, следва да се отмени, като се отмени и оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците в тази част и преписката да се върне за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в, ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Преценката за наличие на основание по чл. 9, ал. 8 ЗУБ изисква проучване здравословното състояние на чужденеца, каквото не може да бъде извършено за първи път в касационното производство. Това следва да бъде извършено при новото произнасяне административният орган, който да обсъди и представените по делото доказателства - медицинска експертиза 1650/01.12.2023 г. и военна книжка издадена на 15.01.2008 г., според които А. А. А., гражданин на Сирия страда от [заличен текст] и да извърши преценка съществува ли реална опасност от тежки посегателства върху личността на чужденеца, при завръщането му в Сирия с оглед на здравословното му състояние и забраната за връщане по чл. 4, ал.3 ЗУБ. Фактите от бежанската история не се отнасят до наличието на тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, поради което и на основание чл. 75, ал. 2 ЗУБ при новото разглеждане на молбата за закрила, административният орган следва да прецени актуалната ситуация в страната на произход и в провинция Ракка, с оглед наличието на тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против отказа за предоставяне на бежански статут е правилно постановено. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива обстоятелства не се твърдят от касатора. При интервюто е заявил, че не е арестуван, не е имал проблем с официалните власти в страната си на произход, не е членувал в религиозна организация и не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, не е получавал заплахи. С оглед на изложеното съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата против отказа за предоставяне на бежански статут, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,