Решение № 3835 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2017 г.

Решение № 3835 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13194/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Крумовград, представляван от председателя му, чрез адв. Сеидахмед като процесуален представител, против решение № 142 от 3.10.2017 г., постановено по адм. дело № 155/2017 г. по описа на Административен съд - К.. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на подадения срещу оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт протест. Ответникът - Окръжна прокуратура - К. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - К., по подаден протест на прокурор от Окръжна прокуратура - К., е отменил чл. 28, ал. 2 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Крумовград, приета с решение № 418/31.03.2006 г. на Общински съвет Крумовград. Прието, че предвиденият в оспорената разпоредба 6-месечен срок на действие на издадено разрешение за поставяне на рекламно-информационни елементи или разрешение за строеж не съответства на сроковете, уредени в нормативен акт от по-висока степен - чл. 153, ал. 2 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения: Наредбата за рекламната дейност на територията на община Крумовград е издадена на основание чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 56, ал. 2. Оспорената разпоредба на чл. 28, ал. 2 от подзаконовия нормативен акт предвижда, че разрешението за поставяне (строеж) губи действие 6 месеца след датата на издаването му, ако рекламно-информационните елементи (РИЕ) не са поставени. Разрешението за строеж и разрешението за поставяне на преместваем обект или на рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи представляват административни актове, които имат различен предмет и различно правно значение. Разрешенията за строеж се издават за строежи от главния архитект на общината съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Разрешенията за поставяне касаят преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ или рекламни, информационни и монументално- декоративни елементи по чл. 57, ал. 1 ЗУТ. По отношение на разрешението за строеж законодателят изрично в чл. 153, ал. 2 ЗУТ е предвидил срокове - съответно три години и пет години, с изтичането на които то губи правно действие в зависимост от това дали строителството е започнало и степента на изграждането му. За издадените разрешения за поставяне за обектите по чл. 56 и чл. 57 ЗУТ такива законови срокове не са регламентирани. В оспорената разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Наредбата за рекламната дейност на територията на О. К. е употребено понятието разрешение за "строеж", поставено в скоби след израза "разрешението за поставяне", като с тази формулировка на двата акта е придаден еднакъв смисъл. Доколкото за рекламно-информационните елементи по смисъла на § 5, т. 81 ДР ЗУТ се издава разрешение за поставяне, а не разрешение за строеж, то изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения текст в частта, в която се използва понятието "разрешение за строеж" и се определя по-кратък срок на неговото действие в противоречие с чл. 153, ал. 2 ЗУТ, е правилен. Затова на отмяна не подлежи оспорената разпоредба в цялост, а само тази част от нея, в която след израза "разрешението за поставяне" в скоби е посочено "строеж". Регламентирането на действието на разрешението за поставяне на рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи в случай, че не бъдат поставени в определен срок от издаването му, е в компетентността на общинския съвет с оглед законовата делегация на чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Предвид изложеното решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон в частта, в която е отменен текстът на чл. 28, ал. 2 от Наредбата за рекламната дейност на територията на О. К. в частта, в която е предвидено, че разрешението за поставяне губи действие 6 месеца след датата на издаването му, ако РИЕ не са поставени. Следва да бъде отменено в тази част и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли протеста на прокурор от Окръжна прокуратура - К. относно искането за отмяна на разпоредбата по отношение действието на разрешението за поставяне. В останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение