Решение № 5688 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2017 г.

Решение № 5688 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Д. чрез адв. В. В. срещу решение № 510 от 31.07.2017 г., постановено по адм. д. № 334/2017 г. по описа на Административен съд – Х., с което е отхвърлен изцяло предявеният от Добрева срещу Главна дирекция "Гранична полиция" –С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода: 21.04.2015 г. - 21.12.2016 г., причинени ? от отменената като незаконосъобразна Заповед УРИ 3282 з-812/02.04.2015 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) - гр. С. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2015 г. до окончателното й изплащане и М. Д. е осъдена да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" - гр. С. сумата от 150 лв съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторката твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск със законните последици. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка М. Д. не се явява. Представлява се от адв. В. В., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът, Главна дирекция "Гранична полиция" - гр. С., редовно призован, се представлява от юрк. Цветкова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакувания съдебен акт по съображения, развити в писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: АС - Х. е сезиран с предявен от М. Д. срещу Главна дирекция "Гранична полиция" - гр. С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода: 21.04.2015 г. - 21.12.2016 г., причинени ? от отменената като незаконосъобразна Заповед УРИ 3282з-812/02.04.2015 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - гр. С. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2015 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение предявеният от М. Д. иск срещу Главна дирекция "Гранична полиция" - гр. С. в претендирания размер и за исковия период е отхвърлен изцяло като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Х., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че исковата претенция на Добрева е предявена срещу надлежен по смисъла на чл. 205 от АПК ответник – Главна дирекция "Гранична полиция" - гр. С., към което юридическо лице се числи издателят на отменената Заповед УРИ 3282 з-812/02.04.2015 г. – Директорът на ГДГП. Съдът е приел за безспорно установено наличието на първата, изискуема по закон материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт, от който се претендират вредите, а именно: отменена Заповед УРИ 3282 з-812/02.04.2015 г., издадена от Директора на ГДГП, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното ? правоотношение. Въпреки това, АС- Х. е заключил, че липсват две от другите, кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – реално настъпили вреди от вида на твърдените и наличие на причинно-следствена връзка между тези вред и отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение. Базирайки се на събраните по делото гласни доказателства, административният съд е стигнал до извода за недоказаност на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, доколкото показанията на разпитаните по делото свидетели са хаотични, непоследователни и несъдържащи конкретика относно твърдяното от ищцата влошено здравословно състояние в резултат на уволнението й. Съдът е развил и съображения за обстоятелствата, които са останали неизяснени по делото по отношение на "затварянето ? в себе си" и семейните ? проблеми, причина за които също е прекратяване на служебното й правоотношение. За административния съд е останало неустановено дали ищцата е кандидатствала за работа и дали нейните кандидатури са били отхвърляни поради дисциплинарното ? уволнение от системата на МВР или по други причини. Съдът е приел за недоказано и посоченото едва в хода по същество обстоятелство, че в резултат на уволнението й, Добрева е била обект на негативно отношение от страна на жителите на [населено място], станало източник на нейните душевни страдания и притеснения. Поради недоказаност на реалното настъпване на претендираните от ищцата вреди, административният съд, без да обсъжда наличието или не на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение, е приел иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с който е сезиран, за изцяло неоснователен и недоказан. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът е присъдил на ответника поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно по отношение главната искова претенция, но неправилно по отношение присъдените със същото съдебни разноски в полза на ГД"Гранична полиция" – С.. Обосновано и в съответствие с детайлно анализираните от него доказателства по делото – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е приел предявения от М. Д. иск за изцяло неоснователен поради липсата на поне един от задължителните елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - недоказаност на реалното настъпване на твърдените от ищцата неимуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, постановен при упражняване на административна дейност, реално причинена вреда и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и настъпилите вреди. Обосновано административният съд е заключил, че е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменена като незаконосъобразна Заповед УРИ 3282 з-812/02.04.2015 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - гр. С. (ГДГП) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Правилно АС - Х. е заключил, че по делото е останало недоказано реалното настъпване на твърдените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в депресия, социално ограничение, семейни конфликти и накърняване на физическото здраве на ищцата. Обосновани са развитите от административния съд съображения за недоказаност на реалното настъпване на твърдените вреди поради липсата на конкретика и детайлност на събраните свидетелски показания. Свидетелите действително удостоверяват обстоятелства, станали им известни от други източници- слухове и предположения, но не и установени на база техни лични възприятия и впечатления от състоянието на ищцата, тъй като поради неудобство не са задавали въпроси на Добрева за случващото й се в професионален и личен план. Показанията на разпитаните свидетели не се базират на лични възприятия, а на предположения въз основа на слухове, поради което същите не доказват нито реалното настъпване на твърдените от ищцата негативни преживявания, нито наличието на причинно-следствена връзка между евентуалните неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение. С оглед гореизложеното съдебното решение в частта му, в която предявеният от М. Д. срещу Главна дирекция "Гранична полиция" - гр. С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода: 21.04.2015 г. - 21.12.2016 г., причинени ? от отменената като незаконосъобразна Заповед УРИ 3282 з-812/02.04.2015 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - гр. С. (ГДГП) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2015 г. до окончателното й изплащане е отхвърлен изцяло е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Решението на АС - Х. обаче е неправилно в частта му за присъдените в полза на Главна дирекция "Гранична полиция" - гр. С. съдебни разноски. Специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК в конкретния случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски по специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като настоящата, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдебното решение в тази му част следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение