Решение № 282 от 26.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 220/2026 г.

Производството е по чл. 47 и сл. ЗАрб. Образувано е по искова молба, с която са предявени от “САКСА” ООД, ЕИК[ЕИК], против ответниците - “Снабдяване и търговия - МО” ЕООД, ЕИК[ЕИК], и Министерство на отбраната, искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАрб за отмяна на арбитражно решение от 17.11.2025 г. по арб. дело № 1/2025 г. на Борсовия и търговски арбитраж при “Софийска стокова борса” АД (“ССБ” АД). Ищецът твърди, че с арбитражното решение е осъден да заплати неустойка за забава на “Снабдяване и търговия - МО” ЕООД – дружество, което не е било страна в арбитражното дело, а е било процесуален представител на ищеца – Министерството на отбраната. Излага доводи, че между “САКСА” ООД и настоящия ответник “Снабдяване и търговия - МО” ЕООД не съществува договорно правоотношение, нито арбитражно споразумение. Страни по разглеждания борсов договор са Министерството на отбраната (купувач и възложител по смисъла на ЗОП) и “САКСА” ООД (продавач и изпълнител по ЗОП), като по делото няма данни за прехвърляне на вземането за неустойка от страна на министерството, за да се обоснове присъждането на сумата. На самостоятелно основание изтъква, че арбитражното решение противоречи на обществения ред в страната. Счита, че при постановяването му са нарушени основни принципи и норми - принципа на равенство на страните в гражданския /арбитражния/ процес, закрепен в чл. 121, ал. 1 КРБ, чл. 9 ГПК и чл. 22 ЗА; принципа за установяване на обективната истина по делата, прогласен в чл. 121. ал. 2 КРБ и чл. 10 ГПК; принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение; принципите на законност, диспозитивно начало, служебно и състезателно начало в гражданския /арбитражния/ процес; правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданското /арбитражното/ производство, съгласно който ищецът следва да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдяното свое вземане – чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 32, ал. 1 от Правилника за производството пред Борсовия арбитраж при (“ССБ” АД); принципа на доброволност на арбитражното правораздаване. Развива подробни аргументи относно тезата за липса на забава на дружеството при доставката на горивото. Претендира отмяна на арбитражното решение и присъждане на разноските в настоящото производство. Всеки от ответниците е подал писмен отговор, в който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът “Снабдяване и търговия - МО” ЕООД сочи, че действа като процесуален представител на Министерството на отбраната, на когото е възложено да осъди “САКСА” ООД от свое име и за сметка на министерството, както и да събере претендираната неустойка, която да преведе на държавното учреждение. От това извежда довод, че арбитражното дело не е водено от ненадлежен ищец. Счита, че изложените от ищеца аргументи представляват оплаквания за неправилност на арбитражното решение, но не се субсумират под хипотезиса на чл. 47, ал.1, т. 3 ЗАрб – противоречие на обществения ред на Република България. В тази насока подробно аргументира становището си за основателност на иска за неустойка, вкл. за наличие на забава на изпълнителя по договора, както и за правомерност на поведението на Министерството на отбраната. Иска да бъдат отхвърлени предявените искове и да му бъдат присъдени разноските по делото. Ответникът Министерството на отбраната изразява становище, че с подадената от “САКСА” ООД искова молба се цели преразглеждане на спора по същество, като твърденията на ищеца не попадат в нито едно от основанията по чл. 47 ЗАрб. Изтъква, че съдебната проверка по реда на отмяната не включва повторна оценка на доказателствата или правилността на решението на арбитражния съд, в каквато насока са доводите на ищеца. Развива доводи по съществото на материалноправния спор. Изтъква, че съгласно представеното по арбитражното дело пълномощно с peг. № 20-01-27/04.04.2025 г. “Снабдяване и търговия-МО” ЕООД е упълномощено да проведе арбитражно производство и да събере дължимата неустойка от свое име, но за сметка на министерството. Акцентира върху съдържанието на чл. 9.1. от Борсовия договор, според който п ретенции, произтичащи или свързани с тълкуването, изпълнението и нарушението на същия могат да се отнасят до Борсовия арбитраж при “ССБ” АД с подаване на писмена молба в три екземпляра, придружена с доказателства и с конкретизирани искания по основание и размер. По тези аргументи иска да бъде отхвърлен искът и да му се присъдят разноски. В проведеното открито съдебно заседание всяка от страните поддържа заявената защитна позиция по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Предявените искове по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАрб са допустими. Исковата молба е подадена от легитимирана страна - ответника в арбитражното производство. Арбитражното решение е постановено на 17.11.2025 г., а исковата молба е постъпила в регистратурата на ВКС на 27.01.2026 г., с оглед на което е спазен срокът по чл. 48, ал. 1 ЗАрб. В случая производството пред арбитражния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от Министерството на отбраната, чрез упълномощения представител “Снабдяване и търговия - МО” ЕООД, против ответника и настоящ ищец “САКСА” ООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 143 660,48 лева, претендирана на основание чл. 22.1. от Борсов договор № 726/23.10.2024 г. неустойка за забавено изпълнение на договорени доставки на дизелово гориво F-75, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2025 г., до окончателното плащане. В исковата молба, подадена пред арбитражния съд, е посочена банкова сметка на ищеца в арбитражното производство - Министерството на отбраната. В хода на арбитражното дело не е имало спор, че страни са ищецът Министерството на отбраната и ответникът “САКСА” ООД. Искът е предявен от името на Министерството на отбраната за защита на негово субективно материално право – вземането за неустойка по горецитирания борсов договор. С подаването на исковата молба министерството като ищец в арбитражното производство е заявило, че завежда иска от свое име срещу посочения ответник “САКСА” ООД. Тези лица са и противопоставените субекти на процесуалното правоотношение, които следва да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на арбитражното решение. Процесуалният представител на Министерството на отбраната, като какъвто е действало пред арбитражния съд дружеството “Снабдяване и търговия-МО” ЕООД, няма качеството на страна в арбитражния процес. Дружеството не е придобило такова качество нито с първоначалната искова молба, нито чрез правоприемство или заменяне на някоя от страните в процеса. В разрез с доводите на ответниците в настоящото производство, този извод не се опровергава от съдържанието на представеното пред арбитражния съд пълномощно peг. № 20-01-27/04.04.2025 г., с което министърът на отбраната е упълномощил “Снабдяване и търговия-МО” ЕООД да проведе необходимите арбитражни процедури по събиране на дължимата неустойка от “САКСА” ООД, като същата бъде преведена по сметката на Министерството на отбраната. Не се доказа в настоящото производство да е налице самостоятелен процесуален договор - арбитражно споразумение между “Снабдяване и търговия-МО” ЕООД и “САКСА” ООД, които се оказват като краен резултат обвързани от арбитражното решение. Няма данни за постигнато съгласие между тези две дружество за разрешаване чрез арбитраж на конкретния имуществен спор, а и това не кореспондира със съдържанието на искането на Министерството на отбрана в исковата му молба, послужила за образуване на арбитражното производство. Изложеното мотивира да се приеме, че атакуваното арбитражно решение е постановено при отсъствие на сключено арбитражно споразумение между обвързаните с него лица – “Снабдяване и търговия-МО” ЕООД и “САКСА” ООД. С арбитражния акт е признато качество на адресати на силата на пресъдено нещо на лица, между които няма постигнато съгласие за такава процедура. По тези съображения се налага отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗАрб. При тази резултативност на спора лишено от смисъл остава обсъждането на въведените от ищеца доводи по чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗАрб. С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът в настоящото производство, който претендира държавна такса от 379,52 евро и адвокатско възнаграждение от 3 374,52 евро с ДДС, платимо в брой, срещу издадена данъчна фактура, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Заплащането на последното не се установява по делото. Подадената от ищеца молба с вх. № 20292/28.09.2026 г., в 16.51 часа, не се взема предвид поради депозирането й след приключване на съдебното дирене по делото. Ето защо, в полза на ищеца се присъждат само разноските за държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,