Решение № 507 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10869/2009 г.

Решение № 507 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10869/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна против Решение № 900/28.05.2009 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2762/2008 г. за отмяна на негова Заповед № 2851/20.08.2008 г., с която на Снежана Борисова Нешева, собственик на ПИ 647 по ПНИ на СО "Ваялар" е разрешено право на преминаване през ПИ 835, собственост на Христо Тодоров Даиев с обща дължина 40 м и ширина 3,50 м., обща площ 140 кв. м. и е определено дължимо обезщетение от 490лв. годишно и за връщане на преписката за ново произнасяне. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна "БЕТА ИНВЕСТ" ЕООД Варна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Ответниците Христо Тодоров Даиев и Снежана Борисова Нешева не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна-постановена при съществено нарушение на процесуалните правила-неуведомяване и недопускане до участие в административното производство на заинтересованото дружество, което е съсобственик на служещия имот и на материалноправните разпоредби на чл. 192, ал. 6 ЗУТ за определяне на цената на преминаване по реда на чл. 210 ЗУТ и предварителното й изплащане. Решението в частта за отмяна на заповедта е валидно, допустимо и правилно. В процедура по чл. 192, ал. 2 ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява със заповед на кмета на общината, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Учреденото право на преминаване през имота, притежаван от касатора и от Христо Даиев не може да се определи като най-целесъобразното решение от гледна точка на това, че в съсобствения имот се извършва разрешено строителство, което затруднява и прави недопустимо преминаването. Вярно е, че разрешението за строеж е издадено след издаване на оспорената заповед, но то се предхожда от заповед на кмета на общината за одобряване на ПУП-План за застрояване на имота и одобрени инвестиционни проекти. Отделно от това, по делото е установено, че за селищното образувание е изработен проект за регулация, който не е влязъл в сила, но предвижда достъпа до ПИ 647 да се осъществява по новопроектирана улица в южния край на имота, което е индиция за друго възможно решение без засягане съсобствения имот 835. Правилно е констатирано от съда и нарушение на чл. 192, ал. 6 ЗУТ за определяне цената на правото на преминаване по реда на чл. 210 ЗУТ и за предварителното й заплащане. Обезщетението следва да се извърши по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Решението на комисията подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Противно на императивната разпоредба на закона, в случая цената е определена от лицензиран оценител, ангажиран от лицата, поискали учредяването на сервитута, а със заповедта е разпоредено ежегодното й заплащане. Обоснован е и изводът на съда за допуснато нарушение на процесуалните правила с неуведомяване и недопускане до участие в административното производство на касатора, който като съсобственик на служещия имот се явява заинтересовано лице. Нарушението е съществено, тъй като неучастието му е довело до неопределяне на дължимо обезщетение в негова полза. Обжалваното решение в частта за отмяна на заповедта не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. В частта за връщане на преписката за ново произнасяне решението е неправилно и следва да бъде отменено. С отмяната на незаконосъобразния административния акт спорът се решава по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,