Решение № 9254 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2015 г.

Решение № 9254 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12387/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Районно управление - С. при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Б. е подало касационна жалба срещу решение № 1271 от 17.07.2015 г. по адм. дело № 1989/2014 г. по описа на Административния съд - Б., с което е прогласена нищожността на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, буква "б" от Закона за движението по пътищата - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, наложена на 2.09.2014 г. от младши автоконтрольор С. М. Н., служител на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - П., по силата на която автомобил рег. № СА 7674 СВ, марка "Шевролет", собственост на П. К. Т., е бил преместен без негово знание и съгласие, и Районно управление "Полиция" - С. е било осъдено да заплати на П. К. Т. обезщетение в размер на 50 лева за причинената му имуществена вреда от нищожната принудителна административна мярка, заедно с лихва в размер на 0,21 лева за периода от постановяването на мярката до завеждането на делото, както и лихва от завеждането на делото до окончателното й изплащане, с разноските по делото. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта, в която е обявена нищожността на принудителната административна мярка, и за недопустимост, в частта, в която Районно управление - С. е осъдено да заплати на П. К. Т. сумата 50 лева ведно със законната лихва. Поискана е отмяната на решението в частта за обявяването на нищожността на принудителната административна мярка и връщането на делото в тази част за ново разглеждане и обезсилването на решението в осъдителната част с прекратяване на съдебното производство. О. С. М. Н., младши контрольор, служител на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - П., не е взел становище. О. П. К. Ту. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на касационната жалба и допустимостта на постановеното решение в осъдителната му част, прие следното: Касационната жалба е недопустима в частта, в която решението на Административния съд - Б. се обжалва в частта за обявяване на нищожността на принудителната административна мярка. При завеждането на делото П. К. Т. е съединил оспорване на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, буква "б" ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен водач, представляваща индивидуален административен акт, с иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразния административен акт. Съединяването на двете, различни по своя предмет, производства предполага конституирането на различни ответници. Ответник по оспорването на принудителната административна мярка е длъжностното лице, разпоредило преместването на лекия автомобил, което е действало като административен орган. Ответник по предявения от П. Т. иск следва да е юридическото лице, чийто състав е органа, издал незаконосъобразния административен акт (чл. 205 АПК). Поради това, че ответник по оспорването на принудителната административна мярка е длъжностното лице С. М. Н., именно той е легитимиран да обжалва решението на административния съд в частта, в която съдът е обявил нищожността на мярката. Автоконтрольорът е бил уведомен за постановеното решение на 14.08.2015 г., и тъй като от негово име не е постъпила касационна жалба, решението в тази част е влязло в сила. Прави впечатление, че в диспозитива на решението съдът се е произнесъл относно автомобил, чиято регистрация е различна от посочената в жалбата на П. Т., но грешката не би могла да се отстрани в това производство. Що се отнася до Районното управление - С., то не е легитимирано да обжалва решението в тази част, тъй като отговаря като ответник само по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане и касационното производство да се прекрати в тази част . Касационната жалба е допустима в частта, в която се обжалва осъдителната част на решението. Тя е подадена в срок, от страна, взела участие в производството пред първоинстанционния съд, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Постановеното решение в частта относно предявения иск за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност, е недопустимо на няколко основания. Искът за вреди е предявен при условията на алтернативно субективно съединяване на искове срещу различни ответници - Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - П. или О. С., в зависимост от това с кого от двамата ответници е във служебна връзка длъжностното лице, разпоредило преместването на автомобила. Съобразно установените по делото факти съдът е следвало да направи избор и да се произнесе с решението си срещу един от двамата ответници. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът е постановил решение срещу ответник, който не е посочен от ищеца. С определение от 27.01.2015 г. административният съд е заличил като ответник О. С. Ако съдът е имал предвид прекратяването на производството срещу този ответник, трябвало е да се произнесе с определение с правно издържан диспозитив, тъй като исковият процес не съдържа правило, според което съдът може да "заличи" страна по делото. Съдът не е указал, че определението за "заличаването" на О. С. подлежи на обжалване. При това положение не може да се приеме, че определението е влязло в сила, така че О. С. не е загубила качеството си на страна по делото. Искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда. Освен ищеца, съдът конституира като страна по делото лицето, посочено като ответник в исковата молба. Ищецът е този, който определя ответника по спора в зависимост от вида на спорното материално правоотношение. По въпроса за материалноправната легитимация на ответника съдът се произнася с крайния съдебен акт, което означава, че няма право по свой почин да го заменя в хода на съдебното производство по съображения, че посоченият от ищеца ответник не е легитимиран да отговаря по иска. В случая административният съд е конституирал на мястото на заличената страна Районното управление "Полиция" - С., чието правилно наименование е Районно управление - С. Първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че конституираният ответник не е юридическо лице, поради което не е процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи юридически лица са областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Районните управления са техни структури, които се създават със заповед на министъра на вътрешните работи, и нямат качеството на юридически лица. Постановеното при отсъствието на абсолютни процесуални предпоставки за произнасянето на съда решение е недопустимо в частта, в която Районното управление - С. е осъдено да заплати на П. Т. обезщетение размер на 50 лева заедно с лихва в размер на 0,21 лева за периода от постановяване на мярката до завеждане на иска, лихва от завеждане на иска до окончателното плащане и направените разноски. Решението следва да бъде обезсилено с връщане на делото на административния съд за ново разглеждане в тази част. По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд