Решение № 53 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 330/2008 г.

Решение № 53 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 330/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 13 на ПР на ГПК, във вр. чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). Молителите Г. Х. и Р. Х. са поискали отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 911/2004 г. на ВКС на основание чл. 231, б. "г." ГПК. Поддържат, че по един и същи спор и между едни и същи страни са постановени две противоречиви решение - решение от 28.06.2001 г. по гр. д. № 3967/1997 г. на Софийски градски съд и решение от 01.08.2005 г. по гр. д. № 911/2004 г. на Върховния касационен съд и молят да бъдат отменени и двете. Ответниците М. И. В. и Ц. И. В. в писмено становище и чрез пълномощника си поддържат, че молбата е недопустима. Вземат и становище, че разгледана по същество същата и неоснователна. Ответниците Л. Г. Я., И. С. Я. и Й. И. И. също в писмено становище и чрез пълномощника си молят молбата да се остави без разглеждане като недопустима, като заявяват алтернативно, че разгледана по същество същата е неоснователна. Ответниците, И. агенция У. към Министерство на отбраната и Контролираща страна МРРБ не вземат становище по молбата. Върховния касационен съд, петчленен състав. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Молбата е подадена в срока по чл. 232, ал. 1, предложение последно ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С решение от 28.06.2001 г. по гр. д. № 3967/1997 г. на Софийски градски съд, като е оставил в сила решение от 25.07.1997 г. по гр. д. № 660/1993 г. на Софийски РС, е отхвърлил предявените от наследниците на Х. Й. искове срещу В. и Г. В. и В. и Ц. З. с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожност на продажби на апартаменти на втори етаж от жилищна сграда ул. "М", № 5а, гр. С.. Съдът е приел, че ищците по този спор са наследници на Х. Й. - А. Й. съпруга и молителите Р. и Г. Й. - негови деца. Приел е също така, че спорните апартаменти са били отчуждени от праводателя Х. Й. по ЗОГПНС, като към онзи момент за представлявали втори етаж от къща, от който по-късно чрез преустройство са обособени два апартамента, които са продадени единият от държавата, а другия от МО, но при спазване на законовите изисквания - НПЖДЖФ и Указ № 463/50 г. С решение от 01.08.2005 г. по гр. д. № 911/2004 г. на Върховният касационен съд, като е оставил в сила решение от 05.11.2003 г. по гр. д. № 4138/1997 г. на Софийски ГС, е отхвърлил предявения от А., Р. и Г. Й. иск срещу Й. И., С. и Е. Я., М. и Ц. В. и МО иск по чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожност на продажбите на апартаменти, находящи се на трети етаж от жилищната сграда на ул. "М", № 5а, гр. С.. Отново в мотивите е прието, че този етаж е отчужден по ЗОГПНС през 1950 г., но при неговото одържавяване праводателят на ищците Х е бил обезщетен с къща и дворно място на ул. "Ц", № 88-VI, кв. 94, гр. С., поради което не са налице предпоставките на чл. 1, вр. чл. 4, ал. 1 ЗВСВОНИ и по отношение на неговите наследници не е възстановена собственост върху този етаж по силата на реституцията. В молбата за отмяна молителите поддържат, че и в двете решения неправилно е прието в мотивите, че наследодателят им е обезщетен с друг имот за отчуждения му такъв по ЗОГПНС и молят да се отменят и двете решения на основание чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). При тези данни Върховният касационен съд, петчленен състав намира, че не е налице соченото в молбата основание за отмяна на решенията на въззивния и касационен съд. Хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК за отмяна на влязло в сила решение е налице тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет /тъждество на страни и спорен предмет/ по две производства, по които са постановени противоречиви решения. Безспорно е, че в случая не е налице постановяване на решения по две различни производства, между едни и същи страни с еднакъв предмет. Само ако в едното производство бе уважен иск на молителите срещу ответниците с правно основание чл. 7 ЗВСВОНИ, а в другото същият бе отхвърлен съставът на чл. 231, б"г" ГПК би бил осъществен. В случая липсва решение, с което правата по чл. 7 ЗВСВОНИ на молителите да са признати, при което решението за отхвърляне иска на молителите по чл. 7 ЗВСВОНИ би било неправилно. Съгласно чл. 231, ал. 1, буква "г" ГПК (отм.)заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Необходимо е следователно да е налице пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете дела, какъвто в случая не е налице. На основание чл. 64 ГПК молителите следва да заплатят на ответниците направените от тях разноски в настоящето производство, а именно на Й. И. сумата 120 лева, на Л. и И. Я. общо сумата 100 лева и на М. и Ц. В. общо сумата 300 лева. При така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, петчленен състав