Решение № 15507 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1289/2009 г.

Решение № 15507 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1289/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) вр. чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба, подадена от "Софийска вода" АД, чрез пълномощник юрисконсулт Маргарита Лазарова, срещу решение № 47/06.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни. Изложени са съображения за противоречие на решението с приложимия материален закон и неговата цел, поради които се претендира отмяната му. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, не изразява становище по съществото на спора. Заинтересованите страни Румен Александров Евтимов и "Българска пощенска банка" АД не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение № 47/06.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни, е постановено на основание чл. 38 ЗЗЛД, по повод жалба вх. № Ж-47/09.08.2006 г., подадена от Румен Александров Евтимов. От физическото лице са наведени следните твърдения за обработка на личните му данни, в противоречие с изискванията на ЗЗЛД: на 24.07.2006 г. получило фактура от "Софийска вода" АД в плик, в който била поставена рекламна листовка на "Българска пощенска банка" АД, рекламираща предлаганата от последната услуга "бърз кредит". В хода на административното производство пред КЗЛД по посочената жалба, е проведено открито заседание на 06.12.2006 г., за която дата заинтересованите страни са редовно уведомени, видно от приложените в преписката разписки за изпратени съобщения. Въз основа изразените становища, представените доказателства и данните от осъществените от служители на КЗЛД проверки, е направен извод за основателност на жалбата на Румен Евтимов, подадена на основание чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД. За да постанови решението, обжалвано в настоящото производство, административният орган обосновано е приел, че между "Българска пощенска банка" АД и "Софийска вода" АД има сключен договор от 27.06.2006 г. (приложен в преписката), по който последното дружество предоставя възмездно на банката, рекламно пространство - прилагане на дипляни в пликовете с изпращани до клиентите му фактури за срок до 14.08.2006 г., включващ датата, визирана в подадената от физическото лице жалба. В тази връзка е констатирано, че "Софийска вода" АД, като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЗЛД и в нарушение на изискването на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД да не обработва лични данни за цели, различни от тези, за които същите са му предоставени, е използвало такива за изпълнение на търговските си взаимоотношения с "Българска пощенска банка" АД. Прието е, че последното представлява незаконна форма на обработване на лични данни по смисъла на чл. 23, ал. 1, предл. последно ЗЗЛД, във връзка с § 1, т. 15 от ДР на същия закон. Съобразена е и разпоредбата на чл. 34а, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, уреждаща правото на физическо лице да възрази срещу обработването на личните му данни за целите на директния маркетинг, както и че в случая, администраторът на личните данни не е изпълнил задължението си изрично да го уведоми за това право. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни, в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по - късно от пет години от извършването му, а според ал. 2 на същият текст - в тридесетдневен срок от сезирането й, комисията се произнася с решение, с което може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Формулировката на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД обуславя извода, че комисията има горепосочените правомощия в случаи, като процесния, в които приема жалба по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД за основателна. Разгледано по същество, решението е правилно с оглед наличието на установени нарушения по ЗЗЛД, съставляващи основание за санкциониране на поведението на администратора. Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 вр. т. 3 и т. 7 ЗЗЛД, комисията може да извършва, както проверки на администраторите на лични данни във връзка с осъществявания от нея цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защитата на личните данни, така и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон или жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Видно от приложените по делото доказателства, в т. ч. писмо изпратено от "Софийска вода" АД до Румен Евтимов, договор сключен от дружеството с "Българска пощенска банка" АД и данните от проверката, осъществена от административния орган, правилно е прието за установено, че за периода м. юни - м. август 2006 г. "Софийска вода" АД е изпращало ведно с фактурите за предоставени на клиентите му услуги и рекламни дипляни относно такива, предлагани от "Българска пощенска банка" АД. Противно на застъпеното от жалбоподателя в настоящото производство становище, последното съставлява "директен маркетинг", съгласно легалното определение на това понятие по § 1, т. 15 ДР ЗЗЛД, като предлагане на стоки и услуги на физически лица по пощата, по телефона или по друг директен начин. Предвид изложеното, правилен е направеният от КЗЛД извод, че "Софийска вода" АД в качеството си на администратор на лични данни е нарушило изискването на чл. 34а, ал. 2 ЗЗЛД да уведоми физическото лице за правата му по ал. 1, т. 2 и т. 3, а именно да възрази срещу обработването на личните му данни за целите на директния маркетинг, както и да бъде уведомено, включително преди личните му данни да бъдат използвани с такава цел и да му бъде предоставена възможност да възрази срещу такова използване. Установеното нарушение съставлява достатъчно основание за упражняване на правомощията на КЗЛД по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД. Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, без да е налице противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Поради това жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение