Решение № 16086 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8269/2009 г.

Решение № 16086 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8269/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Консорциум "Ритъм" гр. Дупница, подадена чрез адв. Иво Гърнев, срещу решение от 1.12.2008 г. по адм. дело № 12/2006 г. на СГС, АО, III Б състав, с което е отхвърлена жалбата на консорциума против ДРА № 507/10.06.2005 г. на ТДД - гр. Кюстендил, в частта, потвърдена с Решение № 3126/25.11.2005 г. на РДД гр. София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на СГС, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Испиридонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Консорциум "Ритъм" срещу ДРА, СГС е приел следното: По отношение на възражението, че при издаване на ДРА не е съобразено качеството на ДЗЛ по смисъла на ЗКПО на консорциума, който е неперсонифицирано гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и сл. от ЗЗД, СГС е установил, че с оглед приложения по делото Дружествен договор - устав с дата 27.09.1998 г. Консорциум "Ритъм" е неперсонифицирано сдружение по чл. 275 и 276 от ТЗ на 32 лица - еднолични търговци. Съгласно чл. 7 от Устава "всеки от съдружниците е самостоятелно отговорен пред финансовите и данъчните органи за плащане на данъци и такси върху дела на печалбата от дейността на дружеството, която му се прибавя като приход от самостоятелна дейност. Всеки от съдружниците е самостоятелно отговорен и за социалното осигуряване на своите членове и работници". Независимо от горното съдът е приел, че консорциумът е самостоятелен данъчен субект. С разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ДПК (отм.) е създадена законова фикция, която обявява за данъчно правоспособни съвкупностите от лица, които са неперсонифицирани. В тази връзка СГС е приел за неоснователно твърдението в жалбата, че ДЗЛ по договорите, сключени от името на консорциум "Ритъм", са едноличните търговци, които са го създали и те са обложени надлежно в съответствие с приложимите данъчни закони. При определяне на основата за облагане по ЗКПО данъчните органи са взели предвид следните приходите и разходи: Приходите са формирани на база на издадените фактури за продажби от консорциума на ЕТ "Георги Михов Геодим", във връзка със сключения договор с ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД за автобусен превоз на работници и служители; приходи от свободна продажба на карти на физически лица; приходи от субсидии и доплащания на карти, изплатени от Община Дупница по банковата сметка на жалбоподателя; приходи от продажба на билети по утвърдените автобусни линии, съгласно сключения договор между жалбоподателя и община Дупница. Разходите на консорциума са формирани на база извършени разходи, свързани с основната дейност на жалбоподателя (автобусен превоз на пътници), които включват: разходи, отчетени от едноличните търговци - съдружници, и разходи, отчетени от консорциума съгласно представените в хода на ревизията фактури за разходи, изготвена от жалбоподателя справка за изплатени възнаграждения и осигуровки и др. разходни документи. С оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) съдът е приел, че жалбоподателят не следва да бъде облаган с годишен данък, а по реда на ЗКПО с данък печалба и данък за общините за периодите 2000 - 2002 г. и с корпоративен данък за периода 2003 г. - 2004 г., като определянето е извършено по реда на чл. 109, ал. 1 - 10 от ДПК (отм.). В случая данъчните органи са установили следните обстоятелства: 1. до започване на данъчната ревизия не е подадена данъчна декларация, когато данъчното задължение се определя по декларация; укрити приходи или доходи; липсва счетоводна отчетност, съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за определяне на данъчната основа. СГС е кредитирал счетоводната експертиза от 29.01.2007 г. (неоспорена от страните) на в. л. Цолачева и е изложил подробни съображения относно некредитирането на заключението на в. л. Гешев от 12.11.2008 г. Съобразно горното, СГС е обосновал извода, че за данъчни периоди 2000 г., 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2004 г. са налице обстоятелства, даващи основание ревизията да се извърши по особения ред на чл. 109 ДПК (отм.) и в рамките на съдебното производство жалбоподателят не е опровергал констатациите в ДРА и е отхвърлил жалбата му като неоснователна. Съобразно горното, АС е потвърдил РА в обжалваната част. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Възраженията и доводите на касатора, които се повтарят и в касационната жалба са обсъдени от съда. Съдът е отговорил правилно на тези възражения. При тези данни правилен е извода на съда, че издаденият ДРА е законосъобразен, тъй като данъчните органи законосъобразно са преминали към определяне основата за облагане по реда, предвиден в чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.), след като е безспорно, че са били налице предпоставките на чл. 109, ал. 1, т. 1 и 3 ДПК (отм.). Безспорно е и обстоятелството, че през процесния период консорциума не е подавал годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 ЗКПО, каквото задължение е имал. Установено е по делото изпълнение на изискването по чл. 109, ал. 6 ДПК (отм.), като данъчните органи са уведомили консорциума, че ревизията ще се извършва по чл. 109, ал. 1 ДПК (отм.). Неоснователно е оплакването, че данъчните органи не са приложили правилно всички критерии, посочени в т. 1 - 16 на разпоредбата. Поначало данъчният орган не е длъжен да съобразява с всички тези критерии, а е длъжен да извърши анализ на тези обстоятелства, които дават възможност данъчната основа да се определи по възможно най-достоверен начин. Неоснователни са изложените съображения в жалбата за необсъждане от страна на съда на всички доказателства по делото. Съдът съвсем обстойно и аргументирано е разгледал всички възражения на жалбоподателя относно формирането на данъчната основа по периоди, като е съпоставял установеното от данъчните органи при ревизията със събраните в хода на процеса доказателства и е направил законосъобразни изводи относно определянето на данъчното задължение и неговата дължимост, които се споделят напълно и от настоящата инстанция. Законосъобразността на така формираната данъчна основа не е оборена по никакъв начин от данъчнозадълженото лице чрез посочване на други обстоятелства и доказателства. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на СГС не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,