Решение № 9582 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2585/2017 г.

Решение № 9582 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2585/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", гр. С., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Кабов, против решение № 74/6.01.2017 г. по адм. дело № 2939/2016 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като недопустимо и алтернативно като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. В с. з. представя като доказателство влязло в сила решение по к. а. н. д. № 238/2016 г. на Административен съд - Д.. Ответникът: "Е." ЕООД, гр. С., чрез пълномощника му - адв. Ганева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е обявил за нищожно Решение № А-576/11.12.2015 г. на началника на Митница - В., потвърдено с Решение № Р-95/18.02.2016 г./32-46264 на директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС на оспорващото дружество - "Е." ЕООД, е определен дължим акциз, в размер на 1 927,91 лева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че издателя на акта не е материално компетентен по чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС, тъй като нарушението на дружеството по ЗАДС, е установено от Митница - Р. и началника й се явява компетентен да издаде решението за определяне размера на дължимия акциз по чл. 107ж, ал. 1 ЗАДС, а не началника на М.-В.. Като издадено от некомпетентен орган и на основание чл. 146, т. 1 АПК, съдът е обявил нищожността на оспорненото решение. Отделно са изложени и мотиви за незаконосъобразност на решението, поради отсъствие на елемент от състава му - липсата на влязло в сила НП, с което да е ангажирана административнонаказателната отговорност на оспорващото дружество. Решението е валидно и допустимо. То е и правилно по своя резултат, но със следните коригиращи мотиви. Съдът е установил правилно фактите и въз основа на тях е извел законосъобразни правни изводи за нищожност на оспореното решение, но със следните мотиви. Установено е, че оспореният акт на началника на митница-В., потвърден с решение на директора на Агенция "Митници", е издаден на основание чл. 107ж, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗАДС, заради извършено от ответното дружество административно нарушение на чл. 94а, ал. 1 ЗАДС, за което му е съставен АУАН № 249/21.10.2015 г. на митница - Р.. В този акт е посочено, че акцизното нарушение е извършено на 24.08.2015 г., в с. О., община-Балчик, потвърдено с Протокол за извършена проверка № 855-МРР от 27.08.2015 г. на митнически служители при митница-В.. Съгласно чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС, размерът на акциза по ал. 1 се определя с решение на началника на компетентното митническо учреждение, на територията на което е установено нарушението. В случая нарушението е установено на територията на митническо учреждение - Д., към която се числи с. О., община-Балчик. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗМ, Агенция "Митници" е структурирана в ЦМУ и митници, а съгласно ал. 4 на същата разпоредба, Митницата е структурирана в териториално митническо управление /ТМУ/ и митнически бюра и/или митнически пунктове. Идентична е и структурата на митницата по чл. 30 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" /УПАМ/. По силата на чл. 7, ал. 1 УПАМ митниците са структурирани в 10 града, между които са гр. В. и гр. Р.. Във връзка с определяне компетентността на ТМУ в състава на митниците към Агенция "Митници" при осъществяване дейността им по ЗАДС, е издадена Заповед № ЗАМ-564/23.12.2008 г. на директора на А "Митници" към МФ за определяне на компетентността на ТМУ /обн. Д. в. бр. 3/2009 г./. С тази заповед като компетентни при облагане с акциз, както и при контрола върху стоките, подлежащи на облагане с акциз и свързаните с това производства, са определени конкретни ТМУ, в състава на бившите 5 бр. РМД, като за бившето РМД-Р., сега М.-Р. е посочено, че е компетентно за областите -Р., Р. и Т.. За област - Д., на чиято територия е установено процесното акцизно нарушение, компетентно е бившето ТМУ - Д., сега Митническо бюро /МБ/ - Д. към ТМУ - В.. Съгласно § 1, т. 25 ДР ЗМ митническите бюра са вид митнически учреждения и когато на територията им е установено нарушение на акцизното законодателство, както е в случая, компетентен за издаване на процесното решение за определяне размера на дължим акциз е началника на МБ-Д., а не началника на митница-В.. Определящият критерий за компетентното МУ по чл. 107ж, ал. 2 ЗАДС, е територията на която е установено нарушението по ал. 1, а не органа, който го е установил, както неправилно е прието от съда. При положение, че тази територия съвпада с района на обслужване на МБ-Д., неговият началник е този, който е следвало да издаде оспореното решение, тъй като нарушението е установено на територията на с. О., област-Д.. Като издадено от некомпетентен по материя административен орган, оспореното решение правилно е обявено за нищожно, на основание чл. 146, т. 1 АПК. Нищожността е най-тежък порок на всеки акт, поради което при наличието му съдът обявява нищожността, без да се произнася по наличие на основания за унищожаемостта на акта. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно по своя резултат следва да се остави в сила. По оплакването за недопустимост, което е неконкретизирано, касационният съд не установи нарушения даващи основания за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо. При този изход по спора и направеното искане, на ответното дружество се дължат разноски за касационната инстанция, в размер на 600 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита и съдействие на адв. Ганева. Възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на Агенция "Митници", е неоснователно, тъй като посочения размер е близък до минималния такъв по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение