Решение № 250 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2007 г.

Решение № 250 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Д. Г. Г., чрез пълномощника му адв. М. Е., срещу решение № 345 от 27.04.2006 г. по гр. д. № 26/2006 г. на П. окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.)и се иска отмяната му. Ответникът ДОВДЛРГ "Васил Петлешков", гр. Б., чрез пълномощника му адв. Цв. Б., моли жалбата да бъде оставена без уважение по съображения в писмена защита и претендира разноските за настоящата инстанция. Останалите ответници по жалбата не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е отменил решението от 07.05.2002 г. по гр. д. № 47/2000 г. на П. районен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на Държавата и Дом за деца и юноши "Методи Шатаров"/сега Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи "Васил Петлешков"/, гр. Б., че К. Г. Г., Д. Г. Г., А. Г. Г., А. Д. Г. и К. Д. Г., заместен във въззивното производство от наследниците му Т. К. Г., Л. К. Г., М. К. Г. П. и Е. К. Г., са собственици на дворно място и първи етаж от полумасивна двуетажна жилищна сграда с обща застроена площ от 146,25 кв. м. от имот пл. № 39, за който е отреден парцел **** в кв. 20 по плана на Брацигово и е осъден Дом за деца и юноши "Методи Шатаров" да отстъпи собствеността и да предаде владението на имота на ищците, и е отхвърлил исковете. Въззивният съд е приел, че от наследодателите на ищците през 1947 г. е национализиран недвижим имот по ЗНЧИМП - дворно място с площ около 3600 кв. м., заснето като имот пл. № 17 по кад. план на Брацигово от 1945 г., застроено с масивна фабрика и двуетажно масивно жилище, като площта на всеки от етажите му е била 146,20 кв. м. След 1953 г. едноетажната постройка е била съборена. От двуетажната сграда бил премахнат втория етаж, били запазени основите и два от зидовете и вградени в новопостроената училищна сграда, като на юг са изградени нови помещения, на запад била построена тераса и склад за въглища, бил изграден и втори етаж. По действащия план на Брацигово от 1965 г. национализирания имот попада в парцел **** в кв. 20 с обща площ 8335 кв. м. Според вещото лице за имота не може да се отреди самостоятелен парцел, тъй като няма лице към улица. Според скиците и заключението на вещото лице парцелът е застроен с дву- и триетажна масивна сграда с обща застроена площ 878 кв. м. с пристройки към нея и с допълнителни самостоятелни сгради, използвани за работилница, котелно и гараж. Целият парцел, ведно с постройките в него е предоставен за стопанисване и управление на ДОВДЛРГ "Васил Петлешков" и е актуван като публична държавна собственост с акт № 2284/23.06.1999 г. на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС във вр. с чл. 10, ал. 2 ЗНП. Въззивният съд е направил извод, че не е налице изискването на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ - имота да съществува реално до размера, в който е отчужден, тъй като от старата сграда са били запазени само основите и два зида, тя няма самостоятелно съществуване в рамките на новата. Дворното място също не съществува във вида и размерите, в които е одържавено, а е включено в парцел, отреден за Дом за деца и юноши, в който е построена сградата на дома и помощни постройки. То не би могло да бъде самостоятелен обект на собственост, тъй като за него не може да се отреди самостоятелен УПИ, защото няма лице на улица. Отделно от това, с решението на първата инстанция иска за собственост по отношение на дворното място е отхвърлен с изключение на частта от него с площ от 146,25 кв. м., върху която се е намирала старата одържавена сграда, и в отхвърлителната част не е било обжалвано. Предвид липсата на материалноправна легитимация на ищците съдът е направил извод за неоснователност на иска. Решението е правилно. Въз основа на събраните доказателства въззивният съд обосновано е приел, че национализираната двуетажна сграда не съществува реално. От нея са били оставени само основите и две стени, които са инкорпорирани в новата сграда. Като самостоятелен обект на собственост не съществува и етаж от същата. Не се касае за пристрояване и надстрояване на старата сграда, както поддържа касаторът, тъй като тя не е запазена, а в резултат на извършеното строителство е възникнал един нов обект, в който тя няма самостоятелно съществуване. Правилни са съображенията на съда и по отношение на дворното място. То не съществува реално до размерите, в които е отчуждено, като самостоятелен обект на собственост, а е част от парцел **** отреден за Дом за деца и юноши по плана на гр. Б. Няма лице на улица, което е необходимо за отреждане на самостоятелен УПИ, съгласно заключението на вещото лице. След одържавяването е осъществено застрояване от държавата със сгради, включително и частта от него с площ 146,25 кв. м., върху която се е намирала старата одържавена сграда, и за която част производството е висящо пред въззивната инстанция, а за останалата част от мястото до размер на 3300 кв. м. искът е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, като решението му в тази част не е било обжалвано от ищците и е влязло в сила. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че реституция по силата на ЗВСОНИ не е настъпила, тъй като не е налице една от предпоставките по чл. 2, ал. 3 от същия закон, а именно имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Без значение е дали извършеното след одържавяването строителство е законно- налице ли са необходимите строителни книжа. Това е релевантно за хипотезата по чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, за която е приложим административния ред, уреден в същия закон. В случая се касае за публична държавна собственост и правоприемниците на одържавените имоти имат право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника ДОДВЛРГ "Васил Петлешков" направените за настоящата инстанция разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.