Решение № 1013 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2016 г.

Решение № 1013 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК Югоизточен район, представляван от юрк. Костова, против решение № 979/20.05.2016 г. по адм. д. № 1219/2015 г. по описа на Административен съд Б. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "П. П. БГ" АДСИЦ, представляван от адв. Панчовска, поддържа становище за недопустимост, респ., неоснователност на касационната жалба. Ответникът "К. Р." ЕООД в писмен отговор оспорва касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът главен архитект на община Ц. не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сезиран с подадена в срок касационна жалба, по допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на "П. П. БГ" АДСИЦ срешу мълчалив отказ на началника на РДНСК Югоизточен район да отмени по жалба на дружеството отказ на главния архитект на община Ц. да презавери разрешение за строеж № 294/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010 г./ за строеж "хотелска сграда "А-2", находящ се в ПИ 44094.22.35 по КККР на с. Л., общ. Ц., както и срещу заповед № ДК-10-ЮИР № 56/01.07.2015 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която жалбата с вх. № 53-01-1008/25.05.2015 г. на "П. П. БГ" АДСИЦ срещу отказ изх. № 53-01-823/29.04.2015 на главния архитект на община Ц. за презаверяване на разрешение за строеж № 294/18.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010 г./ за строеж "апартаментна хотелска сграда А-2" в ПИ 44094.22.35 по КККР на с. Л., общ. Ц. е отхвърлена. В хода на съдебното производство с § 28 Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията /ЗИДЗУТ/, обн. ДВ, бр. 101/2015 г. в чл. 153 е създадена нова ал. 5, според която отказът за презаверка на разрешението за строеж се съобщава по реда на АПК на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 и подлежи на обжалване по реда на чл. 215 в 14-дневен срок от датата на съобщаването. Нормата има процесуален характер, действа занапред и се прилага и по отношение на висящите производства предвид липсата на изрична норма за приключване на тези производство по досегашния ред. След влизане в сила на цитираната разпоредба съдът не е извършил процесуални действия във връзка с приложението й. В мотивите на обжалваното решение при правилното й приложение, съдът е приел, че предмет на оспорване е отказът на главния архитект на община Ц. да презавери разрешение на строеж № 294/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010 г./ за строеж "апартаментна хотелска сграда А-2" в ПИ 44094.22.35. Обжалваното решение е процесуално недопустимо в частта по отношение началника на РДНСК Югоизточен район по следните съображения: С влизането в сила на чл. 153, ал. 5 ЗУТ отпада административният ред за оспорване отказите на главните архитекти за презаверка на разрешения за строеж, което обуславя недопустимост на оспорването срещу издадени от началниците на РДНСК заповеди за потвърждаване на такива откази. Предмет на производствата по оспорване на такива заповеди представляват самите откази. Ето защо страна по делото остава администратвният орган, издател на отказа, респ. главния архитект. Началникът на РДНСК губи качеството си на страна в съдебното производство - не е нито ответник, нито заинтересувана страна - не е издател на акта, предмет на оспорването, нито е в кръга на лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Ето защо обжалваното решение в частта, в която е постановено спрямо него се явява процесуално недопустимо. Следва да бъде обезсилено, а производството в тази част -прекратено. Касационната инстанция не е сезирана с касационна жалба на някоя от останалите надлежни страни в първоинстационното производство, предвид което по отношение на тези страни решението следва да се счита влязло в сила. Воден от изложеното на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд