Решение № 7209 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13742/2015 г.

Решение № 7209 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13742/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени: 1/ от Директора на Агенция "Митници", гр. София, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Божилов, против решение № 1876/21.03.2015 г. по адм. дело № 10031/2014 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отменен РА № 2013ВG004000РК009-383/09.06.2014 г. на началника на Митница-Русе, потвърден с Решение № 365/31.07.2014 г. на Директора на Агенция "Митници", в частта, с която е определена лихва за забава за периода от 25.09.2009 г. до 09.06.2014 г., в размер на 2658,36 лева; и 2/ от М. Ч. М., от гр. Силистра, чрез пълномощника му - адв. Бурмов, против същото решение № 1876/21.03.2015 г. по адм. дело № 10031/2014 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2013ВG004000РК009-383/09.06.2014 г. на началника на Митница-Русе, потвърден с Решение № 365/31.07.2014 г. на Директора на Агенция "Митници", в частта, с която е определен дължим акциз за 2009 г., в размер на 5 470 лева и същият е осъден да заплати на Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение, в размер на 493,40 лв., съобразно отхвърлената част от жалбата.

Директорът на Агенция "Митници" поддържа искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В с. з. касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Райчева, която претендира юрисконсултско възнаграждение.

М. Ч. М. поддържа оплаквания за неправилност на решението, в обжалваната му част, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В с. з., чрез адв. Бурмов, поддържа жалбата си и претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на Агенция "Митници" и за неоснователност на касационната жалба на М.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество установи:

Производството пред АССГ е образувано по жалба на М. Ч. М., от гр. Силистра, против РА № 2013ВG004000РК009-383/09.06.2014 г. на началника на Митница - Русе, потвърден с Решение № 365/31.07.2014 г., с който в резултат на извършена ревизия по отношение на М. са установени задължения за акциз за 2009 г., в размер на 5470 лв., както и лихва за забава в размер на 2658,36 лв. за периода 25.09.2009 г. - 09.06.2014 г. Съдът, след анализ на доказателствата по делото, е отхвърлил жалбата на М. срещу оспорения РА, в частта му, касаеща установените задължения за акциз за 2009 г., като неоснователна и е отменил РА, в частта относно лихвата за забава за периода от 25.09.2009 г. до 09.06.2014 г., в размер на 2658,36 лв като незаконосъобразен. Относно лихвата за забава съдът е приел, че с РА незаконосъобразно е определена началната дата на дължимост на лихвата - 25.09.2009 г., датата след изтичането на 14 дн. срок от въвеждане на автомобила на територията на РБ /10.09.2014 г./. За съда дължимия акциз е станал изискуем и е следвало да бъде заплатен от оспорващия в 14-дневен срок от получаване на съобщението за издадения РА / 11.06.2014 г./, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗАДС /отм. Д. в. бр. 44/2009 г./, във вр. с чл. 76г /отм. пак там/.

По отношение задължението за акциз е приел, че оспорения РА е законосъобразен. Обсъдил е фактите по делото и въз основа на тях е приложил материалния закон - ЗАДС, в редакцията към 2009 г., която е приел за приложима, тъй като задължението за заплащане на акциз е възникнало от датата на освобождаване на акцизната стока за потребление, която дата е от момента на въвеждане на територията на страната на употребявания автомобил от територията на друга държава-членка, в случая от 10.09.2009 г. - чл. 20, ал. 1 и 2, т. 20 / ред Д. в. бр. 109/2007 г./. Според съда в случая намират приложение отменените разпоредби на чл. 2, т. 5, чл. 3, т. 7 и чл. 76 г от ЗАДС, в сила към 10.09.2009 г., отменени със ЗИД на ЗАДС / Д. в. бр. 44/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, тъй като се касае за материалноправни норми, а отмяната им има действие занапред, от влизането й в сила и доколкото в закона не е предвидено обратно действие на отмяната. Поради това е приел, че оспорващият се явява данъчно задължено лице за плащане на акциз, тъй като е въвел на територията на РБ акцизна стока-употребявано МПС от територията на друга държава-членка-Италия. Отхвърлил е възражението на М. за приложение на чл. 90 от ДЕО, сегашен чл. 110 от ДФЕС, поради отсъствие на противоречие на цитираните по-горе норми от ЗАДС (отм.) с тези норми от правото на ЕС, като е посочил, че позоваването на първите не води до освобождаване от задължението за плащане на акциз върху внесения от Италия автомобил, а води до извод за единен размер на акциза при употребяваните и новите автомобили, доколкото предвидения в чл. 40, ал. 1 от ЗАДС / отм. ред. Д. в. бр. 91/2005 г./ размер на дължимия акциз при закупуване на употребявани автомобили се явява по-неблагоприятен от размера на акциза при въведени нови автомобили в РБ, поради което чл. 6 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили /ЗВНАУА/ разпорежда, че размера на дължимия акциз за такива автомобили се определя по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАДС (отм.), като нови.

Обсъдил е подробно и оплакванията на М. относно задължителната сила на влязлата в сила присъда /решение по чл. 78а от НК/ спрямо гражданския съд, на основание чл. 300 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, като ги е намерил за неоснователни.

При установените от ревизиращите органи данни, потвърдени в хода на съдебното следствие, е извел крайни изводи за неоснователност на жалбата срещу РА, по отношение установеното задължение за акциз от въвеждането на територията на страната на употребяван автомобил, закупен от Италия на 07.09.2009 г. марка "БМВ", модел Х5 3.0 D, въведен на 10.09.2009 г. и издадено разрешение за временно движение от 14.09.2009 г. по подадено заявление от същата дата. Според ревизиращите органи и съда оспорващият не е спазил реда, регламентиран от чл. 76г от ЗАДС / ред. Д. в. бр. 109/2007 г./ за деклариране пред компетентното митническо учреждение, в 14 дневен срок от въвеждането на акцизната стока, въз основа на която да му се определи и дължимия акциз, поради което начисления с РА акциз е публично вземане, което се дължи.

1. По касационната жалба на директора на Агенция "Митници":

Касационната жалба е основателна.

Неправилни са изводите на съда, че лихвата за забава е изчислена неправилно, считано от 25.09.2009 г. до 09.06.2014 г. Изводите на съда по отношение началния момент на изискуемост на вземането за лихви е относимо при законосъобразно развило се правоотношение между вносителя на употребяваното МПС и компетентното митническо учреждение, в случаите, в които е подадена декларация по образец, в 14-дневен срок от въвеждането на акцизната стока на територията на страната, каквото правоотношение в случая не е налице.

По делото е установено, че вносителя М., при въвеждане на процесната стока на територията на РБ, не е спазил законноустановения ред за деклариране по чл. 76г от ЗАДС / отм. в ред. Д. в. бр. 109/2007 г./, поради което дължи лихва върху сумата за акциз от изтичане на законовия 14-дневен срок за деклариране, както правилно е прието от ревизиращите митнически органи. След като автомобилът е въведен в страната на 10.09.2009 г. / по изрична декларация на вносителя/, той е бил длъжен да подаде декларация по образец в 14-дневен срок, което не е изпълнил до крайния срок - 24.09.2009 г. След като не е изпълнено задължението за деклариране в срок, върху начисления акциз се дължат лихви за забава от деня, след изтичане на срока за подаване на декларация - в случая 24.09.2009 г., което означава, че лихвата се дължи от 25.09.2009 г., както правилно е определено с РА. Лихвата по своята същност е законна и както такава се начислява от първия ден на забавата до възстановяване на паричното задължение, в случаи като процесния при неправомерно въведени на територията на страната употребявани автомобили. / В този смисъл е и Р. № 4399 по адм. д. № 11137/2015 г. на ВАС, II о./.

Като е направил изводи, относими за други случаи, съдът е приложил неправилно материалния закон, което прави обжалваното в тази част решение неправилно. Като неправилно в обжалваната част, решението по отношение на лихвите следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на М. М. срещу процесния РА, в тази му част, бъде отхвърлена като неоснователна.

2. По касационната жалба на М. Ч. М.:

Касационната жалба е неоснователна.

При правилно установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон - разпоредби от ЗАДС, в сила преди отмяната им със ЗИД на ЗАДС / Д. в. бр. 44/2009 г., в сила от 01.01.2010 г./. Законосъобразни са изводите на съда, че касатора М. се явява данъчно-задължено лице /ДЗЛ/ за плащане на акциз, на основание чл. 3, т. 7, вр. с чл. 2, т. 5 и чл. 76г от ЗАДС (отм.), тъй като е въвел на територията на страната акцизна стока - употребяван автомобил, закупена от Италия, на 10.09.2009 г., за която е подал заявление за първоначална транзитна регистрация на 14.09.2009 г. и е получил разрешение за временно движение от същата дата.

Поради това неоснователни са оплакванията му, че същият не е ДЗЛ по чл. 3, т. 7 от ЗАДС, тъй като не е въвел на територията на страната процесния автомобил. Същите се опровергават от съдържанието на приложената към ревизионното производство декларация на М. от 14.09.2009 г. за придобиване на собственост върху същото МПС, съгл. Приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба I-45/24.03.2000 г., представена от същия пред органите на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Силистра. Неоснователни са и оплакванията, че в случая са неприложими цитираните по-горе разпоредби от ЗАДС, тъй като са отменени и поради противоречието им с норми от по-висша степен, а именно с чл. 110 от ДФЕС.

По тези оплаквания решаващият съд е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав. Приложимостта на чл. 3, т. 7, чл. 2, т. 5 и чл. 76г от ЗАДС, вр. с чл. 20, ал. 1 и 2, т. 20 от ЗАДС / ред. Д. в. бр. 109/2007 г./ е обусловена от това, че се касае за материално-правни норми, в сила към датата на възникване на задължението за заплащане на акциз от страна на М. - 10.09.2009 г., а отмяната им, считано от 01.01.2010 г. със ЗИДЗАДС / Д. в. бр. 44/2009 г./ действа занапред, при липсата на предходна разпоредба придаваща обратно действие на отмяната. Правилни са и другите изводи на съда, че липсва колизия между посочените разпоредби от ЗАДС с разпоредбата на чл. 110 от ДФЕС / бивш чл. 90 от ДЕО/. Съдът се е позовал на тълкуването на чл. 110 от ДФЕС, дадено от СЕС в Решения по дело С-2/09 и дело С-47/88, при което правилно е обобщил, че чл. 110 от ДФЕС не освобождава от задължение за заплащане на акциз вносителя на употребявано МПС от друга държава-членка, а само изисква единен размер на акциза за този вид автомобили с внесените като нови, поради дискриминация на първия вид и нарушаване изискването за неутралност на този вид косвен данък. При съобразяване с това тълкуване на СЕС, ревизиращите органи са определили дължимия от М. акциз, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАДС / ред. Д. в. бр. 91/2005 г./, касаещ ставки за нови автомобили, към който препраща и чл. 6 от ЗВНАУА, като по този начин са приложили правилно закона и липсва нарушение на чл. 110 от ДФЕС.

Неоснователно е и оплакването за допуснато от съда нарушение на чл. 300 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, с оглед непризнаването от съда на влязлата в сила присъда /решение/ по чл. 78а от НК спрямо М. по анд. № 953/2011 г. на РС-Силистра, с която същият е признат за невиновен и че е въвел на територията на РБ автомобил марка "БМВ" Х5 и че същия е въведен от друго лице. неправилно се поддържа, че съдът е отказал да приложи това решение, в нарушение на чл. 300 от ГПК. Споделят се изводите на решаващия съд, че предмет на инкриминираното деяние по чл. 309, ал. 1 от НК, срещу М. М., е съставянето на неистински частен документ, чрез друго лице-Х. И. Р., от гр. Силистра, а именно Декларация от лице, което внася и/или въвежда на територията на РБ от друга страна-членка на ЕС, МПС за лична употреба от името на М. за периода 12.01.-15.01.2010 г. и го е употребил за да докаже, че л. а. м."БМВ" Х-5 е влязъл в РБ на 05.01.2010 г. От влязлото в сила решение по анд. № 953/2011 г. на РС-Силистра, с което касаторът М. е признат за невинен и оправдан, е видно, че предмет на деянието е престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, обективирано в съставяне на неистинска декларация от 05.01.2010 г., която няма отношение към правно-релевантните факти, касаещи вземането за акциз, установени в хода на ревизионното и съдебно производства. Декларацията, която е послужила за установяване на публичното вземане за акциз от въведената на територията на РБ акцизна стока - употребявано МПС, е декларацията от 14.09.2009 г., съставена лично от вносителя М. и представена пред органите на ОД на МВР-Силистра, сектор "Пътна полиция", по Приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба I-45/24.03.2000 г. Следователно оправдателното решение, касаещо друга декларация от 05.01.2010 г, съставена от друго лице, от името на М., по отношение на процесния автомобил е без каквото и да е правно значение за настоящия спор.

От изложеното следва, че при постановяване на решението, в обжалваната му част, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и решението не е необосновано.

Ето защо касационната жалба на М. се явява неоснователна, а обжалваното от него решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход по двете касационни жалби, решението подлежи на отмяна и в частта, с която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на М. М. направените разноски, в общ размер на 246, 32 лева.

Предвид уважената касационна жалба на "Агенция "Митници", касаторът М. ще следва да бъде осъден да заплати на Агенция "Митници" - София, допълнително юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, в размер на 243,02 лв. и за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение, в размер на 493,40 лева, на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение