Решение № 3183 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2018 г.

Решение № 3183 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Х. М., [гражданство], подадена чрез адв. Георгиева и адв. Иларева, против решение № 4411 от 28.06.2018 г., постановено от Административен съд- С.- град, П. отделение 26 състав, по адм. д. № 5809/2018 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решенето. Касационният жалбоподател излага подробни аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт, за противоречия с материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание представя съдебно удостоверение по адм. д. № С-72/2017 г. и претендира отмяна на обжалваното решение, както и отмяна на процесния административен акт. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Чолаков, който в съдебно заседане пледира за потвърждаване на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. Възразява срещу искането за възлагане на разноски, предвид нормата на чл. 92 ЗУБ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като решението на АССГ е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В случая отнемането на предоставения хуманитарен статут е с оглед чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ – заплаха за обществото или за националната сигурност, който извод е направен въз основа на заповед на председателя на ДАНС, с която е наложена и принудителна административна мярка. Според участващия по делото прокурор от представеното от представителя на касатора съдебно удостоверение е видно, че заповедта на председателя на ДАНС е отменена, а същата е била единственото фактическо основание за издаване на процесната заповед, което е отпаднало, а задължително условие е актът на ДАНС да е влязъл в сила, в който смисъл е решение № 14756 от 29.11.2018 г. адм. дело № 9132/2018 г. на ВАС. К. прецени доводите на доводите на страните и данните по делото, Върховният администартивен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4411 от 28.06.2018 г. е отхвърлена жалбата на Х. М., [гражданство], срещу решение № 13928/18.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд- С.- град е приел, че процесният административен акт е издаден от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, който е компетентен орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, както и, че е постановен в установената от закона писмена форма, като актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е бил непълнолетен към момента на провеждане на административното производство пред ДАБ, защото образното изследване, на което защитата му се позовава и което е проведено на 21.04.2017 г., сочи пълнолетие на лицето. С оглед на това съдът е преценил, че при наличие на две непротиворечиви експертизи, доказващи пълнолетие на жалбоподателя, в случая е неприложим чл. 25, § 5 от Директива 2013/32/ЕС. Освен това първоинстанционният съд е установил, че на основание чл. 17, ал. 3 ЗУБ предоставеният хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУБ, като в хипотезата на чл. 17, ал. 3 ЗУБ попада и основанието, на което се е позовал издателят на оспорения адм. акт - наличие на сериозни основания да се предполага, че лицето съставлява заплаха за обществото и националната сигурност - чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ. Първостепенният съд е изложил становище, че юридическите факти, осъществяващи хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ се установяват от ДАНС, която е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност - чл. 2, ал. 1 ЗДАНС и това е органът, притежаващ изключителната компетентност да извърши преценката за наличие на обстоятелствата по чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ в съответствие с правомощията си по чл. 4, ал. 3 ЗДАНС. От тук е изведено заключение, че при идентифицирани от страна на ДАНС сериозни основания да се предполага, че едно лице съставлява заплаха за обществото и националната сигурност, председателят на ДАБ е бил задължен да изпълни диспозицията на чл. 17, ал. 3 ЗУБ - да отнеме предоставения хуманитарен статут, поради което издавайки процесното решение въз основа на заповедта на ДАНС, ответният административен орган законосъобразно е упражнил предоставената му компетентност. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно по част от възраженията, релевирани с касационната жалба. Касационният съд споделя тезата на първоинстанционния съд относно оплакванията на жалбоподателя за осъществено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, тъй като при изследване на костната възраст на жалбоподателя е имало разминаване в установената възраст, но то не означава, че следва да бъде тълкувано в смисъла на нормата на чл. 25, § 5 от Директива 2013/32/ЕС, защото и при двете направени изследвания възрастта на чужденеца е показала, че е пълнолетно лице. Ето защо не следва да се възприема тезата на жалбоподателя, че автоматично лицето трябва да бъде приемано за непълнолетно, когато всяко едно от изследванията е показало възраст над 18 години или 18 години. Посочената от жалбоподателя хипотеза е приложима само тогава, когато едно от направените изследвания е показало възраст под 18 години и в този случай е необходимо да се приеме, в съответствие с чл. 25, § 5 от Директива 2013/32/ЕС, че лицето е непълнолетно. В конкретиня случай обаче изследванията на жалбоподателя са визирали възраст 18 години или над 18 години и самият жалбоподател при залавянето му през 2015 г. е посочил като година на раждането си [година на раждане], което е видно от съдържанието на заповед № 272 з-1322 от 08.08.2015 г. на зам. -директора на ОД МВР - Х.. Решаващият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение счита обаче, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради осъществени съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е така, защото по силата чл. 17, ал. 3 от ЗУБ предоставен хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. 6 и 7. В настоящия случай отнемането е с оглед нормата на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ – за чужденеца има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Тези мотиви са изведени въз основа на заповед № З-1036/20.04.2017 г. на председателя на ДАНС. В хода на съдебното производство обаче, съдът е докладвал в проведеното на 20.06.2018 г. съдебно заседание писмена защита на пълномощника на жалбоподателя, с която са представени писмени доказателства, както и са изразени аргументи по съществото на спора. В горепосочената писмена защита/на стр. 4 от нея/, е заявено, че заповедта на председателя на ДАНС, послужила за основание за издаване на процесната заповед на председателя на ДАБ, не е влязла в сила, тъй като е обжалвана. Изрично е посочено, че по обжалването е образувано адм. дело №С – 72/2017 г. по описа на Върховния административен съд, което е насрочено за 17.09.2018 г. Вместо да извърши служебна проверка дали това е така, съдът необосновано и безкритично е приел, че заповедта на председателя на ДАНС не е обжалвана, влязла е в сила и представлява стабилен акт. Настоящият съдебен състав констатира, че от представеното от пълномощника на касационния жалбоподател Съдебно удостоверение от 29.10.2018 г. се установява, че цитираната заповед на председателя на ДАНС е отменена с решение, което е окончателно. Това писмено доказателство е от съществено значение за изхода на спора, тъй като в случая заповед № З-1036/20.04.2017 г. на председателя на ДАНС е била единственото фактическо основание за издаване на процесната заповед, което вече е отпаднало. Доколкото се касае за ново фактическо установяване, по него не следва да се произнася настоящата касационна инстанция, а първоинстанционният съд, пред когото следва да се разреши спора по фактите. Това правнорелевантно обстоятелство налага отмяна на обжалваното решение, като неправилно постановено и връщане делото на друг състав на първоинстанционния съд, който следва да обсъди и да се произнесе по отношение на горепосоченото Съдебно удостоверение от 29.10.2018 г., което следва да бъде съобразено при преценката на съда относно наличието на фактическото основание, посочено в процесния административен акт. С оглед изхода на спора и съгласно нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият съдебен състав не се произнася по претенциите за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,