Решение № 10147 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6389/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Юникарго транс ЕООД, ЕИК 204778164, гр. Варна подадена чрез пълномощника адвокат С. Йорданов, срещу решение 2528/06.03.2025 г., постановено по адм. дело 2474/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С решението е отхвърлена жалбата му против решение 2153-03-60/10.04.2023 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна, с което е потвърдено разпореждане 5104-03-36/27.02.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Варна като дружеството е осъдено да заплати на ТП на НОИ Варна сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на И. Д. М. сумата от 58,87лв за направени съдебни разноски и на адв. И. Влахова, АК-Варна сумата от 1000лв. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът формално е изпълнил указанията на Върховния административен съд, с които делото е върнато за ново разглеждане. Намира за произволен и некореспондиращ с доказателствата по делото изводът, че предприетите от работника действия, в резултат на което е увредил здравето си, са извършени в интерес на работодателя и не са умишлени. Според касатора неправилно е прието наличие на изискуемите предпоставки по чл. 55 от КСО. Прави искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение 2153-03-60/10.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ Варна. Претендира присъждане на направените разноски пред всички инстанции. Ответникът директорът на ТП на НОИ Варна, чрез пълномощника старши юрисконсулт Кръстев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, и оспорва по размер претенциите за разноски на процесуален представител на касатора. Ответникът И. Д. М. от гр. Варна, чрез пълномощника си адвокат Влахова, оспорва касационната жалба като неоснователна. С доводи за правилност на атакуваното с нея първоинстанционно решение моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение 2528/06.03.2025 г., постановено по адм. дело 2474/2024 г. по описа на Административен съд Варна, е отхвърлена жалбата на Юникарго транс ЕООД, гр. Варна против решение 2153-03-60/10.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено разпореждане 5104-03-36/27.02.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Варна, с което настъпилата на 22.08.2022 г. злополука с И. Д. М. е приета за трудова. Съдебният акт е постановен при повторно разглеждане на делото след като с Решение 10861 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. дело 1039/2024 г. е отменено Решение 1335 от 18.10.2023 г. по адм. дело 1002/2023 г. на АдмС Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението. В изпълнение на тези указания е назначена съдебна автотехническа експертиза, заключението на която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано. Разпитани са в качеството на свидетели И. Д. С. - шофьор в Керамика-Бургас АД и Н. В. С. - ръководител транспорт на Юникарго транс ЕООД. За да отхвърли жалбата от дружеството-работодател, съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на нормативно предвидената процедура и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След преценка на събраните писмени и гласни доказателствата по делото намира за доказани всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки от фактическия състав на понятието трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Решаващият съдебен състав счита, че е налице внезапно настъпило увреждане на здравето на И. М., шофьор на товарен автомобил, на 22.08.2022 г., при изпълнение на възложената му работа подготовка на товарния автомобил за товарене със строителни материали. Подчертава, че пострадалото лице към момента на настъпване на злополуката се е намирало на работното си място и е осъществявало дейности във връзка с изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с дружеството, а доказателства в обратната насока липсват. Според съда временната неработоспособност на ответника И. М. е настъпила в причинна връзка с увреждане вследствие падане на странична вертикална греда върху [заличен текст]. Намира за изяснен механизма на получаване на увреждането. При подготовка на товарния автомобил за товарене със строителни материали е било необходимо да се свали брезентът на ремаркето. При преместване на едната от страничните вертикални греди на ремаркето, чрез придвижване по хоризонтална релса, ответникът М. приложил по-голямо усилие, тя се освободила и паднала върху [заличен текст]. Обосновава със заключението на експертизата, че е възможно създаването на достатъчно силен инерционен момент по посока на стоперния болт, водещо до произволното изваждане от релсата и падането й на земята. Посочва, че не са събрани доказателства за изправност на стоперния болт и/или хоризонталната лента, по която се придвижват вертикалните греди. Отрича възможен умисъл на пострадалия за увреждане на собственото му здраве, а евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, Правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО и съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. В рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на акта, спазена е процедурата, предвидена в КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и правилно е приложен материалният закон. Обжалваният съдебен акт е постановен при съобразяване с материалния закон и при стриктно съблюдаване на съдопроизводствените правила. Назначена е съдебно-техническа експертиза със задачи, напълно покриващи указанията на Върховния административен съд в отменителното решение за изясняване механизма на злополуката, а не времето на осъществяването й (указанията не включват изследване за наличие на тахограф на товарния автомобил и на данните от него). Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд и въз основа на тях е направен законосъобразен извод за неоснователност на инициираното пред него оспорване на процесния административен акт. В решението са изложени мотиви по съществените възражения на Юникарго транс ЕООД, както и собствени аргументирани и логични правни изводи на съда относно установените релевантни факти и приложението на закона към тях. Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. По спорния въпрос между страните относно настъпване на инцидент, при който е увредено здравето на И. М. в работното му време като шофьор на товарен камион по трудов договор, в съдебния акт са изложени съображения, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Доказано е, че декларираното като увреждане [заличен текст] на М. се е случило във време и на място, когато и където лицето се е намирало в изпълнение на трудовите му задължения в предприятието, за което работи, и като резултат от действията му по подготовка за товарене на управлявания от него тежкотоварен автомобил, предприети също при осъществяване на трудовата му дейност. В тази връзка с основание са кредитирани свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза, при анализа на които в съвкупност по несъмнен начин се установява, че е налице функционална и причинна връзка между увреждането и изпълняваната от ответника М. работа. Експертът е посочил, че при подготовката на ремаркето за натоварване в много случаи се налага преместване (не сваляне) на вертикалната странична греда, която се движи по релса чрез хоризонтално приплъзване. Според него е възможно гредата да излезе от релсата при прилагане на хоризонтално усилие, което да създаде достатъчно силен инерционен момент по посока на стоперния болт, който да не успее да противодейства на усилието и плъзгачът на гредата да излезе от отвора на релсата, съответно да падне. Именно такъв механизъм е описан от ответника още в обясненията му от 07.12.2022г при разследване на злополуката, станала на 22.08.2022г. Свидетелят И. С. е чул звук от паднал метален предмет и вика на пострадалия, видял е до него падналата греда. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че техническият анализ на действията на работника води до еднозначен извод за умисъл в поведението му, само защото не можело да бъде характеризирано като небрежно. Извод, че предприетите действия по боравене с вертикалната греда са били експлоатационно неправилни и не са били технически необходими, не следва пряко от експертното заключение. Напротив, вещото лице изяснява кога гредата може да излезе от релсата - при прилагане на хоризонтално усилие и при липса на стоперен болт, което означава, че падането й може да бъде в резултат от местенето й при товарене на автомобила. Няма никакви доказателства, дори като индиция, че целеният от М. резултат е да увреди здравето си чрез удар от страничната греда. Само предположението, че деянието не е насочено към смислен житейски резултат, не е достатъчно да се приеме умишлено самоувреждане на здравето от работника. Не е спорно по делото, че оглед на камиона не е извършван. Липсват доказателства за техническата му изправност към датата на инцидента. При това положение и с оглед безспорния факт на падане на страничната греда несъстоятелно е твърдението на касатора, че съдът е разместил доказателствената тежест и необосновано е приел липсата на доказателства за изправност на стоперния болт и/или лентата за придвижване на гредата, респективно неправилно е извършил преценка на формата на вината на работника. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице, какъвто не е настоящият случай. Липсата на доказателства пострадалият да е съзнавал и да е искал и целял или допускал настъпването на вредоносния резултат налагат възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и условията на труд, както и че изискванията на чл. 55, ал. 3 от КСО не са изпълнени и злополуката е трудова по своя характер. Дадената от пострадалото лице анамнеза, че характерът на злополуката е нетрудов, което е отбелязано в болничните листи, издадени непосредствено след инцидента и представени в административното производство, не обвързва нито административния орган, нито съда. Работникът нито е длъжен, нито разполага със специални знания да дава квалификация на увреждането си. Квалифицирането на злополуката като трудова е изцяло в компетентността на органите на НОИ по аргумент от чл. 60, ал. 1 КСО. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че сочените в касационната жалба аргументи за отмяна на оспореното решение са неоснователни и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. Той следва да бъде осъден да заплати на адвоката, осъществил процесуално представителство на ответника И. М. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение в размер на 400 лв, който е съобразен с предвиденото в Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съответства на правната и фактическа сложност на делото и на извършените процесуални действия без явяване в касационното производство. На ответника НОИ се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 50лв, определено на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25а, ал.3 от Наредбата за правната помощ в приложимата редакция към момента на осъществената юрисконсултска защита, изразила се само в депозиране на отговор по касационната жалба, без явяване в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,