Решение № 5980 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9115/2018 г.

Решение № 5980 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9115/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. К., от [населено място] против решение № 3785/05.06.2018 г. по адм. дело № 1937/2018 г. на Административен съд С. – град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54 а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ С.-град, чрез юрисконсулт Д. В. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 3785/05.06.2018 г. по адм. дело № 1937/2018 г. Административен съд С. – град е отхвърлил жалбата на М. К. срещу решение № 1040-21-22/15.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ С. – град и потвърденото с него разпореждане № 214-00-11818-1/06.12.2017 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1, вр. с чл. 54 а, ал. 1 КСО. Приел е, че жалбоподателката няма осигуряване във фонд "Безработица" за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Решението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателката е заявила отпускане на парично обезщетение за безработица съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО като е представила изискуемите документи по чл. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица. Трудовото й правоотношение с последния работодател е било прекратено на 01.11.2017 г. За 15 месечния период 01.08.2016 г. – 01.11.2017 г. М. К. е била осигурена за риска "Безработица", както следва: -01.08.2016 г. – 01.11.2016 г. три месеца на длъжност юрисконсулт в ДП НКЖИ -03.04.2017 г. – 06.06.2017 г. два месеца и три дни по служебно правоотношение "главен експерт" в СО – район Витоша -09.06.2017 г. – 03.07.2017 г. двадесет и четири дни на длъжност "главен специалист" в СО – район Витоша -01.08.2017 г. – 31.10.2017 г. три месеца на длъжност юрист в "Аарон 2002" ООД Спорен между страните е третият период, за който жалбоподателката счита, че е била осигурена за 25 дни, а не за 24 както са приели органите на ТП на НОИ. Наред с горното за първия период Кръстева включва и дните по трудовото правоотношение преди 01.08.2016 г., които са извън 15 –месечния срок. Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114 а, ал. 1 от Кодекса на труда. За придобиване правото на обезщетение за безработица законодателят изисква прекратяване на осигуряването, определен размер осигурителен стаж с внесени или дължими осигурителни вноски за риска "Безработица", регистрация в Агенцията по заетостта, отсъствие на придобито право на пенсия, както и лицето да не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Изброените материалноправни основания следва да съществуват при условията на кумулативна наличност. Обосновано административният съд е приел, че за осигурителния стаж за третия период 09.06.2017 г. – 03.07.2017 г. не са налице основания за зачитане на стажа над календарната му продължителност. Датата 03.07.2016 г. не следва да се зачита, като дата на прекратяване на правоотношението. Общо за процесния период е налице осигуряване за риска "Безработица" за 8 месеца и 27 дни., което е по-малко от изискуемите 9 месеца. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение