Решение № 5379 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16446/2010 г.

Решение № 5379 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16446/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Калина Георгиева Ненчева от с. Тополи, община Варна, против решение № 2419 от 23.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2207 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторката в настоящото производство против заповед № 3695 от 9.11.2009 г. на кмета на община Варна, в обжалваната й част по т. 1 от нея с твърдения за нищожността й. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът е постановил решението си при противоречиви мотиви, без да е обсъдил всички събрани писмени доказателства. По изложените съображения в нея се моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се прогласи нищожността на обжалваната заповед. Моли се съдът да присъди сторените по делото разноски. Към жалбата са приложени и три писма до касаторката. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Тополи и заинтересованата страна - Земеделска кооперация "Тракия" не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът е извършил правилна преценка на събраните по делото писмени доказателства, като е достигнал до законосъобразния извод, че при издаването на заповедта не са допуснати пороци, водещи до нищожността й. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба подадена против заповед № 3695 от 9.11.2009 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 37в, ал. 4 във връзка с ал. 2 ЗСПЗЗ кметът е определил Земеделска кооперация (ЗК) "Тракия" за арендатор и ползвател на земеделските земи в землището на с. Тополи, с посочените номера, според Приложение № 1 и е определил "Савов-13 КМС" ЕООД за арендатор и ползвател на земеделските земи в същото землище на описаните масиви в Приложение № 2. Тази заповед в първата й част е била оспорена от Калина Ненчева с твърдения за нищожност. От приложените писмени доказателства съдът е установил активната легитимация на жалбоподателката, като е приел, че тя има правен интерес от оспорването. На следващо място съдът е приел, че от писмените доказателства последната не е доказала идентичност на имотите, за които се е легитимирала като собственик с ползваните земеделски земи от ЗК "Тракия". Въз основа на описаните в заповедта фактически и правни основания съдът е приел, че тя не е нищожна, поради което е отхвърлил жалбата против нея. Постановеното решение е правилно, но не по всички изложени в него съображения, приети от фактическа страна. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че Калина Ненчева се легитимира за собственик на земеделска земя с нотариален акт № 166, том I, дело № 140 от 7.03.2008 г. - лист 59 от делото, представляващ поземлен имот № 053072, целият от 17, 245 дка, намиращ се в местността "Арпалъка", землището на с. Тополи, който е разделен на два самостоятелни имота съответно с № 053074 с площ от 12, 245 дка и поземлен имот № 053075 с площ от 5 дка, при описаните в акта граници. По делото няма данни относно това дали Калина Ненчева е подала декларация по чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ, респективно декларация по чл. 69, ал. 1 ППЗСПЗЗ. От приложените писма към касационната жалба се установява, че двата имота на жалбоподателката попадат в масив № 17, който е предоставен за ползване на ЗК "Тракия". Освен това се установява, че същата кооперация е ползвала земите и през стопанската 2009-2010 г., като е внесла много по-късно дължимото рентно заплащане по чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ и то след издаването на заповедта на кмета, предмет на жалбата. Правилни са изводите на административния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган, според редакцията на чл. 37в ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 10 от 6.02.2009 г., тъй като преценката на акта се прави с оглед на действащото към момента материално право. Има заповед на кмета на общината за назначаване на комисия по чл. 37в, ал. 1, сключено споразумение и доклад на комисията с доклад за разпределение на земите за ползване, според приложенията към него. Безспорно е, че докладът на комисията за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 не е пълен, но това не води до порока нищожност, на заповедта, тъй като процедурата указана в закона и правилника за прилагането му е спазена, но са допуснати и пропуски, които водят до порока незаконосъобразност, а не до нищожност. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че заповедта на кмета на общината, като е обявена след срока по чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ, който срок е 15 октомври, не е влязла в законна сила. В глава седма от ППЗСПЗЗ е разписана процедурата по определянето на масивите за ползване на земеделските земи и за сключване, изменение и прекратяване на споразумението, според препращането на чл. 37г ЗСПЗЗ. Според чл. 72 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие изготвя регистър за ползването на имотите въз основа на данните от декларациите по чл. 69, ал. 1 и тези по ал. 2, ведно с приложените към тях сключени договори и ги нанася върху картата на землището в срок до 10 август. Регистърът и картата се обявяват в кметството и сградата на общинската служба. Комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ определя местоположението и границите на масивите за ползване, съобразно сключените споразумения и подадените декларации. Тя отразява в регистъра и върху картата получената информация по масиви, които се излагат на определените места - в кметството и в сградата на общинската служба до 31 октомври. Заинтересованите лица могат да подадат възражение или мотивирано предложение до директора на областна дирекция "Земеделие", чрез комисията в 7-дневен срок от обявяването на картата и регистъра. Кметът на общината или упълномощено от него лице разглежда постъпилите възражения и предложения в 7-дневен срок и отговаря писмено на тях. Комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ отразява уважените възражения и предложения върху картата и в регистъра на масивите за ползване за стопанската година. Комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ съставя протокол за приемане на картата и регистрите, който се утвърждава от директора на областна дирекция "Земеделие", като изменения и допълнения в картата и регистрите не се допускат до изтичането на стопанската година. От така разписаната процедура се установява, че във всички случаи картата и регистрите към нея, а в това число и заповедта на кмета, не могат да бъдат съставени преди изтичането на срока за възражения и срока за разглеждането им, които са след 31 октомври на съответната година. Съдът, като е приел, че обжалваната заповед не е нищожна и е отхвърлил жалбата против нея с въведеното оспорване не е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. То, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение