Решение № 5017 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2021 г.

Решение № 5017 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1680/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ (ТП на НОИ) – София - град против решение № 7084/8.12.2020 г. по адм. дело № 13834/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 2153 – 21 – 307/21.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – София - град и потвърденото с него разпореждане № 520608/238/25.01.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Със съдебното решение преписката е върната на длъжностното лице "ПО" при ТП на НОИ за издаване на нов акт по заявление вх. № 2113 – 21 – 7198/19.09.2018 г., подадено от Ю. А. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът навежда доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Ю. А., от гр. София, чрез адв. И. С. е подала писмен отговор, оспорва същата като неоснователна, представя подробни писмени бележки и моли съдът да й присъди разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, а по същество е неоснователна. При правилно установяване на правнорелевантните факти и след съвкупна преценка на приетите като относими доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до верен извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ – София - град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ. Правният спор е относно това, налице ли са условията на чл. 68, ал. З от КСО и има ли Ю. А. 15 години действителен осигурителен стаж, за да й се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в действащата към датата на подаденото заявление от А. редакция, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 - годишна възраст. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст Ю. А. е имала навършени [възраст], при изискуемите от закона 66 г. 02 м., 00 дни. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според която за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време. По делото не е спорно, че Ю. А. е била осигурена за социалния риск майчинство. Последният е прогласен в чл. 1, ал. 1 от КСО. Осигурителните права на майката също са посочени както в чл. 48-54 от КСО, така и в чл. 9, т. 1, и т. 2 от КСО. При общественото осигуряване при майчинство, КСО не прави разлика между лицата, които са майки, а напротив въвежда равенство в правата на различните категории жени, които полагат труд, осигурени са за този риск вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 – ал. 3 от КСО. В същия смисъл са изложени и съображения в Решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9 от 2005 г. където Конституционният съд на Република България приема, че съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата, а съгласно алинея 2 жената-майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи. Подобно тълкуване отчита многообразието на житейските хипотези през периода на майчинството, динамиката на икономическите възможности на гражданите, както и различния правен статус на жените майки (работещи, неработещи, осигурени или неосигурени). В чл. 47, ал. 2 конституционният законодател е посочил различни проявни форми на дължимата грижа от страна на държавата към жената-майка. Начинът, по който е формулирана разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Конституцията - изброяването на формите на тази особена закрила, свидетелства за вложеното разбиране, че само по пътя на комплексното прилагане на тези форми или чрез взаимното им допълване е възможно постигането на целите на чл. 47, ал. 2 от Конституцията – осигуряване на социална закрила на майчинството от страна на държавата и оказване на финансова подкрепа при отглеждането и възпитанието на децата. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване не прави разграничение за изчисляване на стажа в хипотезата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО, който се зачита еднакво, когато майката е ползвала отпуск по майчинство и когато тя фактически е полагала труд. В подкрепа на горните изводи се тълкува и смисъла на нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл. 80 от ППЗП (отм.); , за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП) (отм.); се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто несъмнено е и отпускът по майчинство. Към този период от време е била в сила Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи трудов стаж (отм.); , видно от която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.);. С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за процесния стаж), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП (отм.); , и по сега действащия КСО отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Първоинстанционният съд е установил действителните факти от значение за случая, като правилно, при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК е взел предвид и доказателства за факти, събрани след издаване на оспорения акт като относими към правилното решаване на случая, каквито са УП-3 № 126/21.02.2019 г., допълнително УП-3 № 126/21.02.2019 г., удостоверение № 139/5.06.2020 г., издадени от осигурителя "Свежест" АД, установяващи обстоятелството за удостоверен осигурителен стаж от 3 г. 11 м. 16 дни. Тези доказателства не са били оспорени от ответника по жалбата, няма доказателства да са документи с неистински или с невярно съдържание и са ценени от съда като допустими и относими по съществото на спора. Осигурителният стаж за периодите 29.11.1970-29.11.1971 г. - 12 месеца и от 4.05.1972 г. до 7.07.1973 г. - 14 месеца, или общо 2 г. и 2 м. е включен в признатия общ осигурителен стаж от 11 г. 01 м. 25 дни и наред със стажа от 3 г. 11 м. 16 дни образува стаж в размер 15 г. 1 м 11 дни, правейки налична и втората кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за възникване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Безспорно е обстоятелство за достигната възраст 66 г. 3 м. 11 дни при изискуеми към подаване на заявлението за пенсиониране 66 г. 2 м., от което следва, че са изпълнени условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на адвокатски хонорар, заплатен по договор за правна защита и съдействие от 04.02.2020 г., които възлизат на сумата от 700, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение