Решение № 422 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2020 г.

Решение № 422 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационни жалби на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и на "Електроразпределение Север" АД против решение № 2675 от 28.05.2020 г., постановено по адм. д. № 6084/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, с което комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 500 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отмяната на наказателно постановление № НП-201/30.01.2015 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, а в останалата част до пълния предявен размер от 1356 лв. искът е отхвърлен и на ищеца са присъдени разноски в размер на 210 лв. Касаторът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че дружеството разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. Касаторът обръща внимание, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Твърди, че не били налице и безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. При условията на евентуалност сочи, че съдът правилно е отчел установените по делото обстоятелства, довели до обоснования му извод за намаляване на сумата, присъдена като обезщетение заради платеното адвокатско възнаграждение. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума с ДДС, тъй като за дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Касаторът "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/, чрез процесуалните си представители твърди, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в решението на АССГ липсват конкретни мотиви за това кои факти и обстоятелства са мотивирали съда да стигне до изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на присъдените обезщетения, вкл. липсвали разсъждения съобразно указанията, дадени с Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединените дела С-427/16 г. и С-428/16 г. за това дали Висшият адвокатски съвет, като професионална организация изпълнява публични функции, както и дали спорната правна уредба, касаеща невъзможността за определянето на хонорар под установения минимум, под страх от дисциплинарна отговорност, преследва легитимни цели. Релевират се доводи, че решението в обжалваната част не е съобразено с разпоредбите на Конституцията на Република България, чл. 132, ал. 2 АПК, чл. 185 АПК, чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), чл. 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 2 и чл. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и практиката на СЕС. Излагат се подробни съображения във връзка с приетото от първоинстанционния съд по въпроса за наличието на основание за присъждане на по-нисък размер на обезщетението. Иска се отмяната на решението в отхвърлителната част и уважаването им в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими. По същество, касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД е основателна, а тази на КЕВР - неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд Русе на Решение на Районен съд Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № НП - 201 от 30.01.2015 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е отхвърлен над уважения размер от 500 лева до пълния предявен размер от 1356 лева и КЕВР е осъдена да заплати разноски във връзка с този иск. Административният съд приел, че са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР, но искът е частично основателен по размер. Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с НП, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и с влязло в сила съдебно решение, след двуинстанционно производство, наказателното постановление е отменено. В съдебните производства пред районния съд и пред административния съд са представени пълномощни за процесуално представителство, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са представени и договори за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. За сумите от адвокатското дружество са издадени фактури. Плащанията са осъществени по банков път. Съдът е изложил изрични съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от данните /дати, наредител, получател, основание/ в посочените по-горе писмени доказателства - фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка. Съдът е счел за основателни доводите на ответника за намаляване размера на обезщетението. Приел е, че адвокатският хонорар, заплатен по административно-наказателното дело е прекомерен и го е намалил до 500 лв. Решението е частично неправилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата на един от елементите на фактическия състав препятства ангажирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин, в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства по делото се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда, тъй като са налице доказателства за възмездност на процесуалното представителство на ищеца, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, респективно не би заплатило адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ако не му е било издадено наказателното постановление. Това разбиране е съответно на възприетото в тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лицето за охраняване на неговите права и интереси по най-добрия начин. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона (към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на НП)не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца - ответник в касационното производство, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като действие, утежняващо интересите на засегнатото лице. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Настоящата инстанция не счита, че ищецът е допринесъл виновно за увреждането си посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Преценката е на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти в производствата по обжалване на НП. Основателно е посочено също така, че правото на адвокатска защита е безусловно. Не подлежи на съдебен контрол изборът на едно лице по какъв начин да организира защитата си пред съда. Съдът неправилно е приел за основателно искането на ответника за редуциране на размера на претендираното обезщетение. Настоящият съдебен състав е наясно, че по този въпрос има противоречива съдебна практика на ВАС, но категоричното становище на състава е, че при възражение за прекомерност, вкл. и в случаите, когато във връзка със заплатеното адвокатското възнаграждение, се претендира обезщетение по реда на чл. 1 ЗОДОВ, съдът не може да присъжда по-нисък размер от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции са в минималния предвиден размер по Наредбата (чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от нея в приложимата редакция), с начислен ДДС върху него. Следователно размерът на направените разходи от ищеца за организиране на защитата му в производствата по обжалване на НП, е разумен, поради което справедливият размер на обезщетението, което следва да му се присъди, трябва да покрива напълно тези разходи. По тези съображения, следва да се отхвърли касационната жалба на КЕВР, а се уважи касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД. Решението на административния съд в отхвърлителната му част следва да се отмени, а вместо това на ищеца се присъди разликата до пълния предявен размер на исковите претенции, ведно със законната лихва върху тази разлика, и разликата до пълния размер на сторените разноски. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция на ищеца следва да се присъдят за тази инстанция разноски в размер на 396 лв., в която сума е включен и начисления ДДС върху размера на присъденото адвокатско възнаграждение, както и 12, 50 лв държавна такса. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд