Решение № 819 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2009 г.

Решение № 819 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Йордан Димитров Йорданов, управител на "Рюген" ООД със седалище и адрес на управление к. к. "Слънчев бряг", обл. Бургас, срещу решение № 370/9.04.09 г. по адм. д. № 926/08 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Министърът на регионалното развитие и благоустройството в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът ДНСК - София не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Бургас е отхвърлил оспорването по жалбата на "Рюген" ООД срещу Заповед № РД-14-315/14.04.08 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) вр. с § 5, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ПЗРЗУЧК) е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Басейн и развлекателна зона", изпълнен на територията на морски плаж "Изток", южно от хотел "Бургас", к. к. "Слънчев бряг", община Несебър. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и правилното приложение на материалния закон. Решението е правилно, постановено е в отсъствие на релевираните с касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е постановил съдебния си акт при напълно изяснена фактическа обстановка. В мотивите на решението събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното, прието и оценено по реда на чл. 195 - 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими субсидиарно на основание чл. 144 АПК, писмено заключение на в. л. Стоянова, въз основа на които обосновано е приел, че строежът, чието премахване е разпоредено с оспорената с жалбата заповед, е извършен на територията на морски плаж, в терен публична държавна собственост, без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Обсъден е факта, че този строеж попада в регулацията на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), не е премахнат в срока по § 5, ал. 2 ПЗРЗУЧК от оспорващото дружеството - извършител на строежа, обстоятелство, по което не е имало спор. Изложени са съображения относно валидността на административния акт предвид приобщената към административната преписка Заповед № РД- 13-070/6.03.07 г. на началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на ДНСК последният е предоставил на зам.-началника на ДНСК свои правомощия, вкл. по т. 5 - да издава заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Обсъдени са твърдяните от оспорващия нарушения на административнопроизводствените правила, при което изводът за липсата на такива е обоснован и законосъобразен. Касационното оплакване за неправилност на решаващият извод за валидност на оспорената заповед е неоснователно. Извършен при липсата на одобрени и влезли в сила строителни книжа, строежът, независимо че попада в регулацията на ЗУЧК, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. От тук и с оглед изричното препращане в § 5, ал. 3 ПЗРЗУЧК към условията и реда на ЗУТ, следва, че за премахването на процесния строеж като незаконен при наличието на Заповед № РД-13-070/6.03.07 г. не е било необходимо изрично упълномощаване с нова заповед , в която § 5, ал. 3 да бъде посочен като правно основание за издаването й. Противно на поддържаното от касатора, мотивите на решението съдържат анализ на събраните по делото доказателства. От решаващо значение за извода за неоснователност на оспорването е липсата на строителни книжа за обекта. Тази липса е относима към въпроса за законност на строежа, както към периода на извършването му, така и към датата на издаване на последния Акт за държавна собственост № 660/8.05.01 г. Тук следва да се имат предвид констатацията в неоспореното писмено заключение на в. л. Стоянова, приложената към него скица и устния доклад на експерта в съдебно заседание които въвеждат установяването, че строежът попада в плажната ивица. Правната квалификация на строежа като извършен в нарушение на чл. 10, ал. 2, т. 2 и 3 и ал. 4 ЗУЧК, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ съответства на установяванията по административната преписка, неопровергани с ангажирани в първоинстанционното производство доказателства. Извършеното на място строителство не е сред разрешените по цитираните разпоредби на ЗУЧК, за него няма предвиждане в ПУП и строителни книжа не са издавани. Тези констатации определят строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване. Не се установяват и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърденията за нарушение по чл. 9 и чл. 168 АПК не намират опора в данните по делото, тъй като съдът е обсъдил наличните по административната преписка писмени доказателства и допълнително събраните по делото такива, при липсата на конкретни искания за други доказателства, заявени от касатора в съдебното производство. С оглед изложеното, обжалваното решение като лишено от визираните в касационната жалба пороци следва да бъде оставено в сила, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,