Решение № 8630 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2010 г.

Решение № 8630 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Имобилиен 2000" ЕООД Варна против решение № 657/29.12.2009 г. на Окръжен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1951/2005 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-09-66-С от 17.11.2005 г. на началника на РДНСК - Варна, издадена на основание чл. 224 ЗУТ за спиране изпълнението на незаконен строеж "Масивна вилна сграда" с приблизителна ЗП 201 кв. м, на два етажа с частичен сутерен, разположен в ПИ пл. № 1509 по кП на "Траката" от 1977 г., гр. Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на атакуваната заповед. Ответната страна РДНСК - Варна не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна с оглед установения незаконен строеж, извършен без строителни книжа. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установени, че процесният строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж в периода м. декември 1997 г. - 1998 г., когато е действала строителна забрана за зоната, в която попада имота. Фактическите констатации на акта, съставен от длъжностни лица на РДНСК - Варна, въз основа на който е издадена заповедта, не са оборени при съдебното й обжалване. Налице са условията по чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ в действащата редакция към датата на издаване на заповедта - от ДВ, бр. 65 от 2003 г., за спиране изпълнението на строежа. Материалната законосъобразност на заповедта се преценява към момента на издаването й. Противно на твърденията на касатора заповедта е издадена от компетентен орган-началник на РДНСК - Варна, с делегирани правомощия по чл. 222, ал. 1, т. 3 вр. чл. 224, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 ЗУТ по заповед № 673/2003 г. на началника на ДНСК, която е приложена по делото. Без значение за законосъобразността на обжалваната заповед е обстоятелството за инициирана процедура по § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ за узаконяване на строежа. В случая се спира изпълнението на строежа, а не се разпорежда неговото премахване, при което релевантно обстоятелство е законността на строежа. Спирането е временна мярка и се отменя след отпадане на причините, довели до него. Обжалваното решение е обосновано със събраните по делото доказателства и е в съответствие с приложимия материален закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,