Решение № 15443 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2013 г.

Решение № 15443 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Румяна Горанова Чобанова, Ясен Димитров Чобанов, Павлета Павлова Табакова, Георги Иванов Чобанов, Боян Димитров Чобанов, Боряна Димитрова Чобанова, всички от гр. София, чрез процесуалния им представител адвокат Димитрина Атанасова, срещу решение от 18.12.2012 г. по адм. дело № 15/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Румяна Горанова Чобанова, срещу отказ за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-462/26.05.1994 г. на кмета на Столична община, по искане, подадено по реда на чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройството на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността /ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС/, за отмяна на отчуждаването на част от имот пл. № 4 от кв. 23 /стар кв. 13/ по плана на гр. София, жк. "Овча купел", отчужден със заповед № 419/18.06.1959 г. на председателя на ИК на СГНС - за "улица". Наведени са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила и приложимия материален закон. По подробно изложените в касационната жалба съображения за незаконосъобразността на направения от съда извод, че мероприятието, за което имотът е отчужден е започнало, се претендира отмяна на решението на СГС и постановяване на друго по съществото на спора, за отмяната на атакувания пред първата инстанция отказ, респективно - на отчуждаването на процесния имот. Ответникът - кмета на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Изабела Юрукова, в писмено становище по съществото на спора, претендира отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и присъждане на направените за настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирани лица, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение от 18.12.2012 г. постановено по адм. дело № 15/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав, е отхвърлена жалбата на Румяна Горанова Чобанова, подадена срещу отказ по искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-54-462/26.05.1994 г. на кмета на Столична община. С последния акт е оставено без уважение искането по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС на наследници на Елена Иванова Табакова, /в кръга на които попадат жалбоподателката пред първоинстанционния съд и останалите касатори в настоящото производство/, за отмяна на отчуждаването на част от имот пл. № 4 от кв. 23 /стар кв. 13/ по плана на гр. София, жк. "Овча купел" по мотиви, че не са налице условията по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и др., тъй като върху отчуждената част от имота са изградени улица и подземни съоръжения. За да постанови посочения резултат съдът е направил обосновани изводи за релевантните за спора обстоятелства. Отбелязано е, че видно от представения по делото договор за доброволна делба на недвижим имот № 530/17.07.1947 г. и записка за вписването му от 15.09.1947 г., при делба на съсобствени недвижими имоти, Елена Иванова Табакова е получила в дял недвижим имот с площ от 2 248 кв. м, част от ливада в местността "Земляне-Сухоляне-Жешката вода" в землището на гр. София, съставляващ парцел VII, в кв. 13 по плана на "Красно село" от 1914 г. По представения по делото оценителен протокол на комисия по § 85 ППЗПИНМ е направена оценка на част от имот пл. № 4 от кв. 13, с площ 745 кв. м, отчужден съгласно заповед № 419/18.06.1959 г. на председателя на ИК на СГНС за изграждане на улица "502", като са налице данни, че определеното с него обезщетение е изплатено на Елена Иванова Табакова. Отчуждителното мероприятие е подробно изследвано от решаващия състав, като за изясняване на спорните обстоятелства са допуснати и приети, основно и допълнително заключения на съдебно-техническа експертиза. Видно от последните, процесният имот № 4 и бивша ул. "502" /понастоящем част от ул. 672"/ се намират в югоизточния край на карето, заключено между бул. "Овча купел", ул. "672", ул. "Момина баня" и Владайска река; по кадастралния план от 1943 г. улицата е с дължина 50 м, ширина 2,5-3 м и завършва в западната граница на имот № 4; през процесния имот преминават водопровод и канал /част от ВиК мрежи/, както и трасе на канал с неустановен статут; проектното трасе на ул. "502" по регулацията, действаща към 1966 г., преминава през парцел Х-4 /с площ от 444 кв. м/ и парцел IX-4 /с площ от 301 кв. м/ или общо 745 кв. м, колкото е и общата площ на терена, отчуждена за улица. Първоинстанционният съд е преценил, че в случая фактическото строителство по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е започнало, поради което и правилно административният орган е отказал отмяната на отчуждаването. Наведените доводи, че имотът не е застроен, са приети за неоснователни, по мотиви, че застрояване е и изграждането на техническа инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения. Предвид реализираните в имота, към момента на влизане в сила на реституционния закон, водопровод и канал, като елементи на подземната техническа инфраструктура, предхождащи изграждането на улицата като пътна настилка, правилно съдът е приел, че в случая фактическото строителство е започнало, а оттам и че не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването по приложимия ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на установените от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил правилни изводи за липса на предпоставките по чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Заявеният за отмяна на отчуждаването имот е незастроен към момента на отчуждаването, поради което правилно е приложена именно последната правна норма, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава именно направения от съда извод, че към момента на влизане в сила на реституционния закон върху имота е започнало фактическото строителство, за което същият е отреден, а оттам и че атакувания отказ за отмяна на отчуждаването е законосъобразен. За да се приложат разпоредбите на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, първото необходимо законово условие е отчуждаването да е извършено по реда на някой от изброените в чл. 1, ал. 1 от закона, нормативни актове, като е задължително отчуждителното производство да е действително проведено и приключено с предоставяне на определеното обезщетение. Именно то подлежи на връщане от отчуждените собственици или техните наследници в случаите на отмяна на отчуждаването. Процесният имот е отчужден по реда на ЗПИНМ /след изменението обн. в. "Известия", бр. 54/1956 г./, според чл. 39 от който, настъпването на отчуждителните последици е обвързано с изплащането на обезщетение. От приложените по делото доказателства се установява, че бившият собственик на процесния имот Елена Иванова Табакова е получила определеното й за отчуждения имот обезщетение, поради което в случая е налице завършило отчуждително производство. Но предвид данните по делото, че мероприятието, за което е отреден имота, е започнало, законосъобразно кметът на общината е отказал отмяна на отчуждаването му. Жалбата срещу този отказ правилно е отхвърлена като неоснователна, предвид липсата на всички предпоставки по смисъла на чл. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По изложените съображения, първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора основателно е предявеното от процесуалния представител на ответната страна, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община направени за настоящата инстанция разноски в размер на сумата от 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение