Решение № 14595 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2020 г.

Решение № 14595 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Лорис-1" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Гоце Делчев", ул. "Деян Белишки" № 30, вх. А, ет. 4, ап. 10, представлявано от А. Петрелийски, подадена чрез пълномощника адвокат К. Станева срещу решение № 2678 от 28.05.2020 г. по адм. дело № 12048/2019 г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против наложени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от Кодекса на труда/КТ/ принудителни административни мерки/ПАМ/ "задължителни предписания" по т. 1- т. 10 от протокол за извършена проверка ПР1931295/25.09.2019 г. на инспектори от Дирекция "Инспекция по труда"/ДИТ/ – Благоевград. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че представените доказателства сочат на извода, че трудовото възнаграждение Б. Лалев е изплащано по ведомост. По подробно изложените в жалбата оплаквания и в представените писмени бележки се иска отмяна на решението и отмяна на наложените принудителни административни мерки. Ответникът по касационната жалба- Дирекция "Инспекция по труда" –гр. Благоевград чрез старши юрисконсулт Е. Портокалска оспорва касационните оплаквания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150, 00 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд-София-град е отхвърлена жалбата на "Лорис-1" ЕООД против наложени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от Кодекса на труда принудителни административни мерки/ПАМ/- "задължителни предписания" по т. 1- т. 10 от протокол за извършена проверка ПР1931295/25.09.2019 г. На инспектори от Дирекция "Инспекция по труда"/ДИТ/ – Благоевград. Съгласно т. 1 от предписанията дружеството е задължено да изплати уговорено трудово възнаграждение на Б. Лалев за положения от него труд през месеци ноември и декември 2017 г. съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ; по т. 2 дружеството е задължено да изплати уговорено трудово възнаграждение на Б. Лалев за положения от него труд през месеци януари и февруари 2018 г. съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ; по т. 3 дружеството е задължено да изплати уговорено трудово възнаграждение на Б. Лалев за положения от него труд през месеци март и април 2018 г. съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ; по т. 4 дружеството е задължено да изплати уговорено трудово възнаграждение на Б. Лалев за положения от него труд през месеци май и юни 2018 г. съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ; по т. 5 дружеството е задължено да изплати уговорено трудово възнаграждение на Б. Лалев за положения от него труд през месеци юли и август 2018 г. съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ; по т. 6 дружеството е задължено да изплати уговорено трудово възнаграждение на Б. Лалев за положения от него труд през месеци септември и октомври 2018 г. съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ; по т. 7 дружеството е задължено да изплати уговорено трудово възнаграждение на Б. Лалев за положения от него труд през месеци ноември и декември 2018 г. съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ; по т. 8 дружеството е задължено да изплати уговорено трудово възнаграждение на Б. Лалев за положения от него труд през месеци януари и февруари 2019 г. съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ; по т. 9 дружеството е задължено да изплати уговорено трудово възнаграждение на Б. Лалев за положения от него труд през месеци март, април и май 2019 г. съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ; по т. 10 дружеството да изпълни задълженията си да начисли и изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в пълен размер за периода на съществувало трудово правоотношение от 9.11.2017 г. до 17.07.2019 г. на Б. Лалев съгласно изискванията на чл. 224, ал. 1 от КТ. Съдът е приел, че задължителните предписания са издадени при спазване на материалния закон- чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че от 9.11.2017 г. до 16.07.2019 г. Б. Лалев е заемал длъжността "сервитьор" в х-л "Петрелийски", стопанисван от "Лорис-1" ЕООД. В разчетно-платежните ведомости за м. ноември 2017 г. -м. май 2019 г. са начислени трудови възнаграждения за Лалев, но в тях липсва подпис за получаването им. Свидетелката К. Петрелийска, съпруга на управителя на търговското дружество-работодател, твърди, че на Лалев трудови възнаграждения са били изплащани своевременно, както и на другите работници, но като съпруг на дъщеря им Лалев отказвал да подписва ведомостта. В показанията си като свидетел Б. Лалев твърди, че парите които получавал не били заплата, а такива които следвало да предаде на съпругата си– дъщеря на управителя на дружеството, като един-два пъти са получавали и пари от тъстовете си за да преживяват, но тава не била заплатата му. След извършена проверка по документи, с оспорените по-горе предписания по протокол № ПР1931295/25.09.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ на дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател е наредено да изпълни задължението си да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през периода месец ноември 2017 г. -м. май 2019 г. на Б. Лалев съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 КТ, както и да начисли и изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в пълен размер за периода на съществувалото трудово правоотношение от 9.11.2017 г. до 17.07.2019 г. при прекратяването на трудовото правоотношение на Лалев съгласно изискванията на чл. 224, ал. 1 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните органи на Дирекция"Инспекция по труда" са компетентни да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения на наетите на работа работници и служители, дори и след прекратяване на трудовите правоотношения. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 КТ) и затова работодателят е длъжен да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (чл. 128, т. 2 КТ). Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или се превежда на влог в посочена от него банка (чл. 270, ал. 3 КТ). Плащането срещу разписка и превода на влог не освобождават работодателя от задължението му по чл. 128, т. 1 КТ да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. Нормата е императивна и не може да бъде дерогирана със споразумение на страните по трудовото правоотношение. Това именно свое задължение работодателят "Лорис-1" ЕООД в случая не е изпълнил. Поради това в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. Плащането на трудово възнаграждение може да бъде установено само с ведомост или издаден въз основа на нея фиш за заплати, с преводен банков (и счетоводен) документ или с разписка от работника за получено от него трудово възнаграждение. В процесния казус такова установяване липсва, поради което правилно административният съд е приел, че в случая е налице констатираното от инспектора в Дирекция "Инспекция по труда"–Благоевград съществено нарушение на трудовото законодателство. Не са представени и доказателства за изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, който предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Приложените обобщени годишни справки за изплатени работни заплати не доказват лично плащане на заплатата. Неотносими към предмета на спора са и твърденията, че са направени удръжки за социално и здравно осигуряване. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ в случая са налице предпоставките за прилагане принудителни административни мерки- даване задължителни предписания на работодателя за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. Предписанията отговарят на изискванията за форма и съдържание. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в размер на 100, 00/сто/ лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,