Решение № 5266 от 17.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Петрова, от гр.София, подадена чрез пълномощника адвокат С. Дойчев срещу решение 5801 от 13.10.2022г. по адм.дело 8514/2022г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед ЗД/Д-РК-082/15.08.2022 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр.Перник. Наведените в жалбата пороци досежно съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на относимите към предмета на спора доказателства, довели до неправилно приложение на материалния закон, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Поддържа, че жалбоподателката- майка на детето К. Михайлова е в състояние да полага адекватни грижи за дъщеря си, да осигури сигурността и благополучието й. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанци. Ответникът директор на дирекция Социално подпомагане гр.Перник в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът- В. Георгиева, чрез назначен особен представител адвокат Т. Спасов поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед ЗД/Д-РК-082/15.08.2022г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр.Перник, с която на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1, т. 5, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет в ЦНСТД детето К. Михайлова, [ЕГН], е настанено временно в ЦНСТД-[населено място] за срок до промяна на обстоятелствата, наложили мярката за закрила или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. Установено е от фактическа страна, че със заповед ЗД/Д-Е-С-002/15.02.2022 г. на Директора на ДСП Сандански по отношение на детето К. Михайлова е предприета мярка за закрила- настаняване в социално-здравна услуга от резидентен тип КЦД, [населено място]. Предприетата мярка е в условията на спешност след констатирани факти, че детето е жертва на [заличен текст] от гр.Сандански. С решение 379/14.04.2022 г., поправено с Решение 490/09.05.2022 г., постановени по гр. д. 01114/2022 г. РС Перник е настанил детето по реда на чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет в Кризисен център- [населено място] за срок от 6 месеца, считано от 15.02.2022 г. или до настъпване на някое от основанията по чл. 29 ЗЗДет. Срокът на настаняването е изтекъл на 15.08.2022 г. В тази връзка от социален работник при ДСП Перник е изготвен социален доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо детето. В доклада е препоръчано, че по отношение на детето следва да бъде предприета друга мярка за закрила настаняване в ЦНСТД [населено място], тъй като е необходимо да бъде гарантирана сигурността и безопасността на детето, по отношение на което майката е проявила небрежност и безотговорно отношение относно потребностите му, изразило се в поверяване на детето на [заличен текст], оставяйки детето без родителски надзор, вследствие на което момичето е станало [заличен текст] от гр.Сандански. Отразено е, че воденото в тази насока досъдебно производство все още не е приключило, като се събират доказателства. Социалният работник се е позовал и на получена информация от Кризисен център за деца [населено място], получена на 28.07.2022 г., в която се сочи, че К. е споделила, [заличен текст]. В доклада е посочено също, че майката е проявила заинтересованост и желание да се вижда с детето през периода на настаняването му в кризисния център и е подала молба за реинтеграция в нейното семейство, но е създадено впечатление, че същата не осъзнава случилото се с децата й и не желае да поеме отговорност, а го прехвърля на малолетното дете. Правилно първоинстанционният съд е приел, че този доклад, преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, съставляващ и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Констатациите в социалния доклад не са оборени, предвид което съдът е приел за установена фактическата обстановка, описана в него. Въз основа на доклада е издадена процесната заповед. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и наличие на законоустановените в разпоредбата на чл. 59, ал.2 АПК реквизити. Изведено е, че същата е мотивирана, като са посочени правни и фактически основания, при изрично позоваване на Социалния доклад, изготвен от социален работник в отдел Закрила на детето и приложенията към него. Развити са съображения за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в Глава Трета на ППЗЗДет. Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето , при отчитане на спецификата на конкретните отношения, регулирани със ЗЗдет., принципите и характера на мерките за закрила на детето. Обоснован е извод относно наличието на цитираното в оспорената заповед основание по чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет. Посочено е, че мярката е постановена в съответствие с целта на закона, която се изразява в защита на основните права на детето и създаване на подходящи условия за неговото развитие. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на преценка на събраните доказателства, анализ на приложените към административната преписка социален доклад, доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, информация, писма, сигнал, индивидуална оценка на потребностите на дете, обосноваващи правилността на изводите, до които е достигнал административния съд при приложение на материалния закон. Установените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 25, ал.1, т. 4 ЗЗД, тъй като майката е допуснала [заличен текст]. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. От доказателствата по делото е видно, че досъдебно производство 64/2022г. по описа на РУ-Сандански, прокурорска преписка вх. 1622/2022г. по описа на РП-Благоевград не е приключило. Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване - чл. 25, ал.1, т.4 ЗЗДет., обуславяща разпоредените правни последици. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,